Дейвид намекна подобно нещо днес. Джулиана, страхувам за това какво ще се случи, ако загубим „Флейм Вали“.
Джулиана забарабани с нокти по бюрото.
— Ще бъде нещастие, но няма да бъде краят на света, Ели.
— Може да бъде краят на моя брак.
— Е, хайде сега.
— Говоря сериозно. Напоследък Дейвид е много напрегнат. Изобщо не е на себе си.
— Тревожи се за курорта. Всички се тревожим.
— Не е само това. — Ели вдигна поглед от димящия чай. — Ако загуби „Флейм Вали“, аз може да загубя Дейвид.
Джулиана притихна.
— Това е смешно. Защо го казваш?
— По начало той много искаше курорта. Знаеш го.
Гласът на Ели едва се чуваше.
— Знам, че се интересуваше от самото начало. С истинско удоволствие управляваше мястото и правеше планове за бъдещето му — предпазливо се съгласи братовчедка й. — Но… понякога си мисля, че се ожени за мен, за да получи „Флейм Вали“…
— Ели. Как можеш да казваш подобно нещо? Не е вярно. Абсолютно невъзможно е. Бях тук, когато двамата се запознахте, бях тук, когато установихте, че сте влюбени, не забравяй. Фактически разбрах, че двамата сте влюбени, преди нито един от вас да го признае на другия.
— Толкова се стараехме да укрием чувствата си. Дори пред самите себе си — Ели замечтано си припомни. — Не искахме да те нараним, Джулиана.
— Много добре знам. Сега слушай внимателно. Дейвид много държи на теб. Една от причините, поради които толкова е загрижен за „Флейм Вали“, е, защото знае колко важен е той за теб. Това е наследството, което баща ти иска ти да притежаваш, и Дейвид се чувства задължен да го запази заради теб на всяка цена.
— Това непрекъснато си го повтарям, но напоследък започнах да се съмнявам. А сега установявам, че част от мен винаги се е съмнявала. Откогато…
— От кога, Ели?
— Сигурно си спомняш, че за малко не се омъжих преди това заради курорта. За Травис Сойер. Мисля, че съм чувствителна на тази тема.
Джулиана присви очи и се загледа в братовчедка си.
— Нищо чудно, че жените от време на време си задават въпрос за мотивите на мъжете — отбеляза тя. — Всички сме се опарвали, при това неведнъж. Но жените са родени да поемат рискове. Както се казва, който не рискува, не печели.
Ели смътно се усмихна.
— Джулиана, ти си невероятна.
Джулиана се усмихна и взе друг лист хартия, който преди това изучаваше.
— А сега за менюто за годежа ми. Какво ще кажеш за малки хапки мариновано козе сирене в лозови листа?
— Всъщност никой не обича козе сирене, Джулиана. Те просто го ядат, защото е модно.
— Това, че е модно, е великолепно основание да включим козето сирене. Освен това, ако щеш ми вярвай, но аз го харесвам.
Веждите на Ели се вдигнаха.
— Пък и нали си е твое тържество?
— Точно така.
Седма глава
Тази вечер Травис завъртя ключа във входната врата на Джулиана и се учуди на удоволствието, което изпита от този дребен земен акт. Мина още един ден и той се чувстваше като у дома си. Вярно е, че официално още не се беше нанесъл у Джулиана, но прекарваше толкова много нощи тук, че все едно, че беше. Долавяше миризмата на нещо вкусно във фурната и знаеше, че червенокосата дама ще го чака от другата страна на вратата с чаша вино в ръка.
Какво повече може да иска един мъж, зачуди се той, като пристъпи в облицования с бели плочки коридор и пусна на земята тежкото си дипломатическо куфарче. Само да не трябваше да се тревожи колко дълго ще може да се радва на тези малки, жизненоважни ценности.
— Прибрах се.
Травис внимателно се вслуша в думите, докато ги произнасяше. Не бяха съвсем верни и може би никога нямаше да станат, но все пак звученето им му хареса.
— Ела веднага тук — извика Джулиана от кухнята.
Травис премина през всекидневната, взе вечерния вестник, който лежеше на малката масичка. Прегледа заглавията и вдигна поглед към Джулиана, която се появи на вратата на кухнята. Той бавно се усмихна.
Тя държеше чаша вино в едната си ръка и лъжица в другата. Косата й беше прибрана във висока каскада от къдрици, върху настелените си джинси беше препасала престилка на „Каризма Еспресо“. Той забеляза, че е свалила ботушите от гущерова кожа, с които беше сутринта, и беше обула пухкави розови чехли. Те бяха с муцуна на зайче отпред и пухче от заешка опашка на глезените. Някога Джулиана внимателно му беше обяснила, че изглеждащите глупаво чехли имали нещо, което се наричало „очарователна духовитост“. Така или иначе на Травис продължаваха да му изглеждат като мъртви зайци.
— Имаш изтощен вид — обяви Джулиана.
Приближи се и тъй като не беше на токчета, трябваше да се вдигне на пръсти, за да го целуне, докато му подаваше чашата с вино, която държеше в ръка.
Травис усети докосването на езика й по долната си устна и изпъшка, тъй като тялото му реагира незабавно.
— Изтощен съм. Но съм човек на дълга и съм сигурен, че ако бъда стимулиран, както трябва, ще успеем набързо да си вземем една дозичка преди вечеря.
— В никакъв случай — отсече Джулиана с престорен ужас. — Женените двойки го оставят за след вечеря.
— Още не сме женени — оплака се той и я последва в топлата, приятно ухаеща кухня.
— Трябва да започнем да се упражняваме. Освен това не смея точно сега да оставя този сос от орехи и синьо сирене, а царевичният хляб сигурно ще изгори, ако се поддам на похотливите ти намерения.
— Отказвам се. Навярно съм твърде изтощен. Какъв ден!
Травис все още с вестника в ръка седна на уютната маса, на която закусваха, и отпи от виното.
— Нова среща с Дейвид, така ли?
— Ако можеш така да го наречеш. Трябва да ти кажа, Джулиана, вече виждам, че „Флейм Вали“ е на ръба на катастрофата. Дори и аз не си давах сметка колко лесно може да се лапне курорта. Къркуд се инати като магаре за някои неща. Нищо чудно, че е загазил.
— Той се инати за неща, които имат общо с Ели, а курортът има много общо с Ели.
— Да, започвам да разбирам проблема. Всеки мъж, който оставя решенията му за бизнеса да се диктуват от нуждата да се хареса на някоя жена, си търси бе…
Травис рязко се спря, като осъзна какво казва.
Джулиана заплашително започна да мига.
— Да, скъпи? Какво беше това да подчиняваш решенията си за бизнеса на нуждата да се харесаш на някоя жена?
Травис усети усмивка на разкаяние да разтяга устните му.
— Добре, аз и горкият човечец имаме нещо общо, освен факта, че и двамата сме ти направили предложение за женитба.
