Травис сви рамене и се зае с бумагите.
— Ще бъде малко странно, ако това се окаже повторение на случилото се преди пет години. Да не би Джулиана да те подвежда, за да те принуди да спасиш курорта и след това да те прати по дяволите, след като „Флейм Вали“ изплува.
— Достатъчно, Къркуд.
— Знаеш ли, съвсем ясно ми е, че ти не си бил подходящ за Ели и тя не е била подходяща за теб — разприказва се Дейвид.
Травис остави молива и сгъна лакти на бюрото.
— Така ли?
— Така. — Дейвид изчака с предизвикателен поглед.
— Ще ти кажа нещо, Къркуд. Имаш право. Ели и аз не бяхме подходящи един за друг. Ще ти кажа и нещо друго.
— Какво?
— Ти и Джулиана щяхте да бъдете абсолютна катастрофа.
Травис взе молива и посегна към телефона.
— На кого се обаждаш?
— На ексцентричен венчърен капиталист, когото познавам. Твърд като скала. Плува в пари и няма кой да му ги харчи. Страшно си пада по предизвикателствата. Понякога е готов да се залови за нещо абсурдно, към което никой друг не би посегнал.
— Казах ти, че не искам да продавам курорта — каза Дейвид ядосано.
— Няма да се опитвам да го продавам на него — обясни Травис. — Ще се опитам да го убедя да плати на най-големите ти кредитори и да налее малко пари в курорта.
Изражението на Дейвид светна.
— Мислиш ли, че ще се съгласи?
— Не, но нищо не пречи да го попитам. Просто нямаш много възможности.
Травис се съсредоточи в телефона.
— Обажда се Травис Сойер — каза той, когато по линията се чу приятен глас. — Моля, кажете на Сам Бикърстаф, че бих искал да поговоря с него няколко минути… Да, ще почакам.
Малко след обяд Ели влетя през вратата на „Каризма Еспресо“. Тя премина през тълпата почитатели на кафето, огледа мястото и зърна Джулиана.
Джулиана видя братовчедка си да се приближава и веднага разбра, че е научила за годежа. Ели изглеждаше поразена.
— Джулиана. Джулиана. Току-що научих. О, Боже мой, как можа? Не знаеш какво правиш?
— Винаги знам какво правя, Ели, и ти го знаеш. Всички го знаят. А сега се успокой. Ето ще помоля Санди да ти направи кафе лате. Харесваш нейното лате. Можеш да го пиеш в офиса ми.
След пет минути Ели пое чашата димящо кафе с мляко в ръце, двете жени затвориха вратата на офиса на Джулиана и седнаха.
— И така — започна Ели напрегнато, — кажи ми преди всичко дали е вярно. Сгодена ли си за Травис?
— Вярно е — каза Джулиана развеселена. — Откъде научи? Щях да ти го съобщя довечера. Всъщност какво правиш тук в Джуъл Харбър? Сигурно не си се почувствала принудена да изминеш целия този път до града, защото си дочула за годежа ми?
— Дейвид има среща с Травис днес. Дойдох с него в града. Видях го преди няколко минути на обяд и той ми каза, че Травис твърдял, че е сгоден за теб. Джулиана, как стана това?
— Е, не беше лесно, това мога да ти кажа. Травис беше толкова зает с цялата тази работа с курорта. Но снощи…
— Знаех си, че ще те насили да спиш с него, но очевидно това не е било достатъчно, за да задоволи егото му. О, не. Добре се е постарал да те подмами да се сгодиш. — Ели тъжно поклати глава. — Той наистина се опитва да повтори миналото само дето този път използва теб, а не мен.
Джулиана се усмихна малко кисело.
— Познаваш ме достатъчно добре, за да знаеш, че не бих се сгодила за някой мъж, ако не съм влюбена в него. Не виждаш ли какъв опит съм натрупала любезно да отклонявам предложения за женитба. И престани вече да повтаряш, че съм увлечена в заговор за отмъщение, а да поговорим за нещо по- интересно.
— Като?
— Сватбата ми.
Джулиана потършува по бюрото си и откри два внушителни тома, които беше взела от библиотеката на Джуъл Харбър.
Ели пребледня при вида на книгите за сватбен етикет.
— Недей, Джулиана, моля те. Размисли. Не бързай. Не се подвеждай. Той просто те използва. Няма намерение да се ожени за теб.
— Тази сутрин говорих с Анджелина Кавъно. Нали я помниш? Тя притежава онази фирма за сватбени тържества в града. Даде ми брошура, която да прочета, и ми препоръча тези книги. Първата стъпка е годежното тържество. Мисля да бъде нещо супер елегантно в „Трежър Хаус“. Там имат специална зала, която дават под наем за такива угощения.
— Джулиана, това е лудост. Чуй ме, той няма да стигне дотам. Просто иска да си отмъсти и ще го направи, като те подведе и след това те изостави, когато накрая вземе „Флейм Вали“.
Джулиана отвори едното ръководство по етикет.
— Той работи, за да спаси курорта, не забравяй.
— Не вярвам — промълви Ели. — Знам, че Дейвид му вярва, но аз не му вярвам. За Травис всичко е игра. Игра на отмъщение. Никой от двама ви не го познава. Попитай родителите си или моя баща. Те точно знаят какво представлява Травис. Те са го чули още преди пет години да се кълне, че ще си отмъсти.
— Хората се променят — каза Джулиана.
— Господи. Чувствам се като Касандра, която предупреждава, а никой не й обръща внимание.
Джулиана съчувствено кимна.
— Винаги неразбрана.
— Не е смешно — избухна Ели. — Това е сериозно. Много сериозно. Точно сега Травис тъпче главата на Дейвид с всевъзможни глупости като да намери нов инвеститор за курорта. Някой си Бикърстаф. Само това ни липсва. Още един кредитор. О, Джулиана, какво ще правим? Такава каша е.
— Травис ще оправи нещата. А сега за годежа ми. Мисля, че искам бюфет с най-различни деликатеси, вместо вечеря на маса. Би било забавно, ако поръчаме и оркестър, не мислиш ли? Чудя се дали Травис танцува.
— Не издържам. Никой не ме слуша.
Ели остави чашата с кафе лате, покри очи с ръце и заплака. Джулиана въздъхна и се присегна за кърпичка. Подаде я на братовчедка си и стана.
— Хайде, Ели, избърши си очите. Връщам се веднага.
— Къде отиваш? — попита Ели, вдигайки лицето се, по което се стичаха сълзи.
— Да ти донеса чаша чай. Когато се стигне до важно решение, една хубава чаша чай действа безкрайно по-благотворно на нервите от чаша кафе.
След няколко минути Джулиана се върна в офиса с чаша чай в ръка и установи, че Ели наистина е успяла да спре потока от сълзи.
— Благодаря — измърмори Ели и пое чая.
— По-добре ли се чувстваш?
Ели кимна, изискано отпивайки от чая.
— Съжалявам, че съм толкова емоционална, но съм изплашена, Джулиана.
— Виждам. Но се тревожиш до поболяване за нищо. Всичко ще се оправи. Травис ще спаси курорта и ще даде на теб и на Дейвид още един шанс. Ще видиш.
— Ами ако не го спаси? Дори и нарочно да не заговорничи срещу нас, може да не успее да го спаси.
