— Ей, трябва да бягам. Виж какво можеш да направиш с отлежалото „Суматра“, окей? И за гватемалското. Като услуга за мен, Мелвин.
— Джулиана, ако ти направя още услуги, вероятно ще се разоря.
— Само се погрижи да ми оставиш списък от други вносители на кафе, в случай че се разориш.
— Ти си коравосърдечна жена, Джулиана Грант.
— Просто съм делова жена, Мелвин. Опитвам се да си изкарвам хляба и клиентите да са доволни от мен. Ще си поговорим по-късно.
Джулиана смъкна краката си от бюрото и постави слушалката на място, докато ставаше. Избърза навън от офиса и поздрави жената, която току-що беше влязла.
— Анджелина. Точно човека, от когото се нуждая.
Анджелина Кавъно се усмихна от другата страна на бара. Аристократичното й испанско потекло личеше в красивите тъмни очи и гладката кафява коса, която носеше на класически кок.
— Добро утро, Джулиана. Как се чувстваш днес?
— Великолепно.
Санди се усмихна.
— Внимавай, Анджелина. Тя най-после успя здравата да притисне мъжа. Повали го на колене и все още тържествува от победата си.
Анджелина доволно се изсмя, когато Санди й подаде малка чашка със силно, черно еспресо.
— Вярно ли е, Джулиана? Бизнес консултантът ти направи предложение?
Мат заговорнически се надвеси над бара.
— Не е било лесно. Сойер ми каза тази сутрин точно как е станало. Тя препънала горкия човек, той изгубил равновесие и тя го хвърлила в морето. Каза, че в момента, в който изплувал, знаел, че с него е свършено. Решил да се предаде, преди тя да опита нещо по-драстично.
— Това — възкликна Джулиана — е грубо изопачение на събитията.
— Ей — каза Мат, — научих го от самата жертва.
— Не му обръщай внимание, Анджелина. Ела и седни. Искам да поговоря с теб за годежното тържество и плановете за сватбата. Имаш ли място за мен в списъка си с клиента?
Яркочервените устни на Анджелина се извиха в усмивка.
— „Пърфект Уедингз“ на Анджелина винаги има място за още един клиент, не че не сме претрупани с работа, след като някои клиенти се повтарят.
— Тази сватба ще бъде еднократно събитие — обяви Джулиана.
— Всички казват така до развода. Определили ли сте дата?
Джулиана се намръщи.
— Не за сватбата. В момента Травис е много зает, хм, с други неща. Но не виждам никаква причина аз сама да не определя датата за годежа. Травис няма да има нищо против.
— Искаш нещо голямо?
— Шегуваш ли се? — Джулиана доволно се изсмя. — Няма да жаля сили и средства. Искам да организирам на Травис женитбата на мечтите му, а това включва пищно годежно тържество.
— Разбирам — провлачено отговори Анджелина. — И попитала ли си Травис какви точно са му мечтите?
Джулиана отклони отговора.
— Казах ти, че напоследък е много зает. Аз ще се заема с подробностите по организирането на сватбата и годежа вместо него.
Мат, който невъзмутимо подслушваше, почти се задъха.
— Горкият Травис. А той си мислеше, че с топването му във водата на пристанището проблемите му са свършили.
— Не му обръщай внимание, Анджелина. Как ти харесва еспресото?
— Чудесно. Характерен аромат. Много плътно и силно.
— Да, страшно ободрява — съгласи се Джулиана. — Изпий още една чашка, докато си водя някои бележки за годежа. Санди — провикна се тя през помещението — би ли ми направила чаша чай, ако обичаш? Тази сутрин скрих една кутия „Инглиш Брекфъст“ зад бара.
Травис с ръкави навити до лактите, с отпусната вратовръзка и измачкана риза наблюдаваше човека, който седеше от другата страна на преливащото от листове бюро.
— Просто няма много възможности, Къркуд. От месеци залиташ на ръба на банкрута и го знаеш. Казвам ти, най-доброто, което мога да направя, е да се опитам да намеря купувач за курорта.
— Не, по дяволите! — Дейвид скочи на крака и се отправи към прозореца. Изражението му беше измъчено. — Казах ти, че продажбата не е решение. Не мога да продам курорта. Просто обади се на вълците си и купи малко време да си поемем въздух.
— Времето за поемане на въздух няма по никакъв начин да ти помогне.
Травис посочи купчина документи всичките предвещаващи неизбежна катастрофа.
— Може би ще успея да задържа инвеститорите си, но остават банките, с които си имаш работа. Освен това се нуждаеш от пари. Много. Дори и ако успея да отблъсна моята компания за няколко месеца, което е невероятно, няма начин да им поискам да налеят още пари в предприятието ти.
— „Фаст Форуърд“ е твоя компания. Сам ми го каза, ти вземаш решенията за инвестиране.
— Да. Но имам ангажименти към гарантите си. Поел съм ангажименти, които трябва да изпълня.
Дейвид хвърли напрегнат поглед назад през рамо.
— Не мога да продам курорта, Сойер. Дори и ако на тази късна дата успееш да намериш някакъв купувач, просто не мога да го продам.
Травис за момент мълчаливо го изучава.
— Заради Ели? — накрая попита той тихо.
Дейвид отново се завъртя към гледката към пристанището.
— Да. Заради Ели. Аз също съм поел много ангажименти. Казах й, че ще превърна курорта в най- големия и най-добрия по крайбрежието. Казах й, че ще го запазя за семейството, така, както баща й искаше. Казах й, че тя винаги ще се гордее с него. Не мисля, че някога ще ми прости, ако го загубя.
— Какво ще направи Ели, ако не изпълниш обещанието си?
— Не знам.
— Мислиш, че ще те напусне? От това ли се страхуваш?
— Млъкни, Сойер. Ти мисли за спасяването на курорта. Аз ще мисля за брака си, окей?
— Както искаш. Но по-добре си го втълпи, че може и да не успея да спася курорта.
Дейвид се поколеба, след това измърмори под носа си:
— И аз няма да мога да спася брака си.
Настъпи нов момент на мълчание.
— Май по-добре да се заловим за работа — най-накрая каза Травис.
След петнадесет минути той отново вдигна поглед.
— Казах ли ти, че съм сгоден за Джулиана?
Дейвид неохотно бавно вдигна поглед от счетоводната книга, която разглеждаше.
— Какво каза?
— Казах, че предложих на Джулиана да се омъжи за мен.
Дейвид бавно се усмихна.
— Сигурен ли си, че така е станало? Ти си й предложил? Не тя?
— Доколкото си спомням, преди месец тя ми каза да й предложа, както си е редно. Направих го снощи и тя ме възнагради, като ме бутна във водата на пристанището.
— Много романтично. Надявам се, че знаеш в какво се забъркваш.
— Знам.
Травис се усмихна на себе си, като си спомни как Джулиана топна и двамата в пристанището предишната вечер.
— И го правиш заради Джулиана, така ли? — попита Дейвид. — Не, защото си нейният бизнес консултант, а защото искаш тя да се омъжи за теб и знаеш, че ако унищожиш курорта, ще я загубиш.
