тук.
Травис улови погледа на сервитьора и младият мъж избърза да представи сметката.
След пет минути Джулиана се остави да бъде изведена от ресторанта и поведена надолу към пристана за яхти. Известно време Травис вървеше до нея, без да говори. Беше приятна вечер, духаше лек бриз, миришеше на море. Под краката на Джулиана водата припляскваше по дъските на мостика. Лодките леко се олюляваха, тук-там светлинката в някоя кабина показваха, че някои собственици си живеят на борда.
Травис пое по привидно задънена пътека, която ги отведе към най-отдалечената редица от рампи за яхти. Накрая се спря, застана, замисли се, мълчаливо загледан във водата.
Джулиана издържа на мълчанието минута или две, след което любопитството й надделя.
— Защо ме доведе тук, Травис?
— За да ти предложа да се омъжиш за мен.
Той не я погледна. Изглеждаше като замаян от тъмния хоризонт.
Джулиана не можеше да повярва на ушите си.
— Какво?
— Каза ми, че имам месец, за да се вразумя. Не ми трябва месец. От доста време знам, че искам да се оженя за теб. Само дето всичко беше толкова объркано. Всъщност все още е. Нищо не се е променило. Но съм изморен да чакам удобния момент. С темпото, с което нещата с курорта се движат, може би няма да има удобен момент.
— Травис, обърни се и ме погледни. Сериозно ли говориш? Искаш ли да се ожениш за мен?
Той бавно завъртя глава, лека усмивка се очерта на устата му.
— Сериозно. Нямах време да ти купя пръстен, но съм много сериозен.
— И няма да промениш решението си след двадесет и четири часа като другите?
Имам му доверие, но старите навици умират бавно, установи Джулиана. Тя инстинктивно стана предпазлива, след като трябваше да реши дали да приеме предложението.
— Джулиана, гарантирам ти, че няма да променя решението си да се оженя за теб. Вярвай ми.
Тя разтреперано се усмихна.
— Вярвам ти.
— Ще получа ли отговор тази вечер или ще ме оставиш да страдам известно време?
— О, Травис, как изобщо можеш да задаваш такъв глупав въпрос? Разбира се, че ще се омъжа за теб. Всъщност нали си спомняш, че аз първа ти направих предложение?
— Спомням си.
Радост обзе Джулиана, когато огледа лицето му на меката светлина. Не можеше да си спомни да е имала по-щастлив момент в целия си живот.
— Съжалявам за аншоата и чесъна в салатата ми — каза тя и се втурна към него с лице вдигнато за целувка.
— Джулиана, не, чакай…
Беше твърде късно. Обикновено не би било проблем. Травис вече свикваше да поема цялата тежест на Джулиана с тялото си. Но тази вечер дъските под краката му опасно се люлееха и той загуби равновесие, когато тя връхлетя в прегръдките му.
Едва в последния момент Джулиана осъзна надвисналата опасност. Вкопчи се в Травис, широко ококорена от ужас, когато го усети да отстъпва назад. Опита се сама да запази равновесие, но едно от петсантиметровите й токчета се заклещи между дъските.
Травис примирено изсумтя, когато и двамата изхвърчаха от ръба и пльоснаха във водата.
Джулиана изплува след няколко секунди, плюейки солена вода. Косата й моментално се беше превърнала в мокра, сплъстена маса. Усещаше как тежестта на облеклото й я тегли.
— Травис? Къде си?
Тя бързо се обърна, за да го потърси.
— Тук — каза той зад нея, леко приплясквайки, докато се придвижваше към брега.
Джулиана се завъртя навреме, за да го види как опира ръце на ръба на моста и да се издърпва от водата. Джулиана му се усмихна, много успокоена.
— Благодаря на Бога. Добре ли си?
— Ще оцелея.
Седна на края и се присегна, за да улови ръката й.
— Трябваше да се сетя, че дори такова просто нещо като предложението за женитба може да се превърне в авантюра в Страната на чудесата. С пълно право мога да включа премия за риск към възнаграждението си.
— Просто го прибавете към обичайния си хонорар, господин Сойер.
Обичайният му хонорар. Много по-късно през нощта Травис лежеше буден до Джулиана и реши, че за обичайния си хонорар обичайно даваше добри резултати. Този път не беше съвсем сигурен, че ще може да задоволи клиента си.
Чудеше се дали годежният пръстен би бил достатъчно силен да задържи Джулиана, ако той не успее да спаси „Флейм Вали Ин“.
Напоследък не можеше да се отърве от предчувствието за нещастие, надвиснало над него. В усилието си да се отърси от него той се завъртя и хвана Джулиана по-здраво в прегръдките си. Тя не се възпротиви и инстинктивно се притисна по-плътно в него. След известно време Травис успя да заспи.
Джулиана, небрежно облегната назад в скърцащия стол на бюрото си, опряла обутите си в ботуши крака в ръба на бюрото, весело се заяждаше с доставчика си, който беше закъснял с доставката.
— Не, Мелвин, не искам двойна пратка от редовния сорт „Суматра“. Искам от отлежалия. Правя разлика, затова не се опитвай да ме подвеждаш. Не забравяй, че трябва да поддържам определено равнище.
— Ти дори не обичаш кафе — добродушно се оплакваше мъжът от другата страна на линията.
— Това не означава, че не знам вкуса му. Между другото какво правиш, за да ми доставиш нова партида от онези прекрасни гватемалски зърна? Използвам ги за новата смес на заведението.
— Опитвам се, Джулиана, опитвам се. Двете имения, откъдето обикновено ги купувам, за известно време преустановиха пратките. Проблеми с времето. Как си с декофеинизираните смеси?
— Вървят като топъл хляб. Макар че не мога да разбера защо някой иска да пие декофеинизирано кафе. Струва ми се безсмислено. В края на краищата защо да пиеш кафе, ако не за да получиш кофеинен удар? Кажи ми, Мелвин.
— Да?
— Разбираш ли нещо от покупки на чай?
— Разбира се. Чаят е също важна дейност на предприятието ми. Защо? Искаш да започнеш да предлагаш и чай в заведението си?
— Мисля за това. Всъщност мисля да отворя чайна.
— Забрави. Няма достатъчно любители на чай, които да поддържат бизнеса ти. Първо се опитай да предложиш чай в „Каризма“.
— Ще го обсъдя с новия си бизнес партньор.
— Партньор? Вече имаш партньор? Това е нещо ново. Мисля, че искаше „Каризма“ да си е изцяло само твое.
— Новият ми партньор е годеникът ми — довери му се Джулиана самодоволно.
Тя се загледа във върха на ботушите си от гущерова кожа. Екзотичните ботуши прекрасно се връзваха с надиплените пастелни панталони и елегантното малко болеро, които беше облякла днес.
От другия край на линията настъпи мълчание.
— Не знам, Джулиана. Не съм сигурен дали е добра идея да се смесва бизнесът с брака. Виж ме мен. Имал съм три жени. На всяка съм отстъпил част от бизнеса си. След всеки развод закъсвах финансово и трябваше да започвам отново.
— Трябвало е да обръщаш на жените си толкова внимание, колкото на вноса си на кафе — сгълча го Джулиана.
Тя погледна през вратата на офиса си и зърна позната тъмнокоса жена да влиза в кафенето.
