Сякаш е загубила вярата си в него.
Травис си припомни, че от самото начало знаеше, че в критичния момент тя ще вземе страната на семейството си. Ще го обвинява, че е провалил „Флейм Вали“, вероятно и брака на братовчедката й на всичкото отгоре.
Голата истина е, че ще бъде права.
Когато всичко свърши, Травис знаеше, че отново ще се окаже аутсайдер. Роля, която доста често е играл в миналото, и му е добре позната.
Когато се правеше избор, той биваше изоставен.
Опита се да си каже, че навярно така е по-добре. Връзката му с тази жена от самото начало беше на кредит. Може би е най-добре тя още сега да започне да се отдръпва от него.
Но мисълта да я загуби още преди да се е търкулнал последният зар, беше повече от това, което Травис можеше да понесе. Той ще приеме поражението, когато няма абсолютно никаква надежда да спаси „Флейм Вали“. Дотогава беше решен да вземе каквото може от огъня на Джулиана.
Разхлаби вратовръзката си и отново се зае с работа, търсеше вратичката, която знаеше, че не съществува. Парадоксално е да се откаже от курорта. След като цели пет години беше обзет от мисълта за това проклето място, сега установи, че повече не иска да го види.
Но трябва да намери начин, реши той, Джулиана да си върне парите. Може би щеше да му отнеме известно време, но трябва да намери начин тя да си ги получи. Знаеше, че няма да я купи обратно, но това беше най-малкото, което можеше да направи за нея.
Тя му даде толкова много през последните няколко седмици, а Травис се гордееше с това, че винаги плаща дълговете си.
— Ама че работа. Сериозно ли харесваш този тоалет.
Ели стъписана се втренчи в братовчедка си, която излезе от пробната.
— Какво му има?
Джулиана огледа надолу по дължината строгия костюм от бял креп в две части, който беше облякла. Доколкото можеше да установи, дългите ръкави, високото деколте и скромната пола до под колената с нищо не предизвикваха.
— Какво му е?
Деликатните вежди на Ели се събраха в строга бръчка.
— Да не си превъртяла? Дрехата съвсем не ти подхожда. Няма блясък, няма нерв, няма цвят. Неугледна, неугледна, неугледна. Може да изглежда добре на някое сладко ангелче или на целомъдрена пансионерка, но определено не е за теб.
За миг Джулиана изпита известно раздразнение.
— Тогава ти предложи нещо. Изморих се да пробвам.
— Никога не се изморяваш да пазаруваш и да пробваш нови дрехи.
— Днес се изморих, ясно?
— Добре, успокой се. Днес не си на себе си. Успокой се и ме послушай. Върни се в пробната и пробвай тази в зелено и златно, с дълбокото до кръста деколте на гърба.
Джулиана въздъхна, раздразнението й мина, вместо това изпита вече познатото чувство на досада. Върна се в пробната и посегна към яркозелената вечерна рокля, която Ели беше избрала преди това.
Докато приглаждаше ефирната пола надолу по бедрата си, частица от нея осъзна, че роклята в зелено и златно беше в стила, който обикновено я привличаше. Дълбокото остро деколте отзад беше едновременно елегантно и дръзко. То завършваше с предизвикателна фльонга на кръста. За миг или два Джулиана почти въодушевено се замисли колко добре с тази рокля ще вървят обувките с токчетата с искрящи като диаманти мъниста, които беше зърнала на една витрина.
Но апатията отново я завладя, като си спомни точно за какво купуваше роклята.
— По-добре е — постанови Ели, когато Джулиана се появи от пробната. — Всъщност чудесно.
Тя погледна към мотаещата се около тях продавачка.
— Ще я вземе.
Джулиана започна да протестира, след това сви рамене, нямаше настроение да спори.
След двадесет минути Ели я изведе навън на паркинга на огромния търговски център. Зелената рокля беше в торба под мишницата на Джулиана. От друга торба стърчаха токчетата с искрящите като диаманти мъниста.
— Никога не съм те виждала такава по-рано. Просто днес не си ти.
Ели се плъзна на предната седалка на мерцедеса и завъртя ключа в стартера.
— Май нещата между теб и Травис бързо се влошават?
— Откъде да знам? Не съм го виждала вече почти три дни. Последните две нощи прекара в стария си апартамент.
— Но нали не ти е казал да отмениш годежното тържество? Той е много самонадеян индивид — обяви Ели, докато излизаше от паркинга. — Ако искаше да отмени тържеството, щеше да го направи. А ти, предполагам, не си променила решението си?
Джулиана се загледа през прозореца.
— Не. Непрекъснато си казвам, че нещата са ужасно зле и че трябва да се откажа от всичко, преди да е станало много късно, но нямам куража да го направя. Обичам го, Ели. Какво ще стане, ако се окаже, че той не ме обича достатъчно?
— Не знам. — Ели качи мерцедеса на магистралата, изражението й беше мрачно. — Напоследък самата аз прекарвам много време да си задавам същия въпрос.
На Джулиана изведнъж й стана съвестно.
— Все още се тревожиш какво ще направи Дейвид, ако загубиш курорта, така ли?
— Дейвид и аз напоследък много не си общуваме, меко казано. Всъщност не повече, отколкото ти и Травис, в интерес на истината. Цялото си време прекарва или заключен в офиса си, или затворен с Травис. Когато вечер си легне, заспива, преди да изляза от банята. На следващата сутрин е излязъл, преди да съм станала. Не мога да кажа какво мисли, но знам, че е потиснат и тревожен. Страх ме е, Джулиана.
— Значи сме в едно и също положение.
Травис се изненада колко усилия трябваше да положи, за да се мотивира да се отбие в „Каризма Еспресо“ в петък. Фактът, че изобщо трябваше да работи върху тази задача, го разтревожи. Беше свикнал да посреща проблемите с открито лице, но проблемът с Джулиана, изглежда, беше уникален.
Беше обяд, напомни си той, като излизаше от колата. Само няколко часа до годежа. И все още нито дума от Бикърстаф. Времето тече много бързо. Колкото повече се приближаваше до горчивия край, толкова повече превратно се опитваше да вярва, че Бикърстаф ще се обади в последната минута и ще каже, че иска сделката.
Абсурдната надежда на осъдения.
В „Каризма“ беше пълно с хора, които се разхождаха наоколо с малки чашки и бележници в ръце. Със закъснение Травис си спомни, че това беше един от дните за дегустация, които Джулиана въведе миналия месец. През стъклените врати я чуваше как зад бара изнася лекция за кафето, докато Мат и Санди разливаха образци в чашите.
Травис бутна вратата, за да се отвори, и застана тихо, заслушан в заключителните думи на словото й.
— Винаги помнете, че кафето в чашата ви се състои предимно от вода, следователно трябва да внимавате за качеството на водата. Няма смисъл да варите кафе от вода, която не е прясна и добра. Сега нека си припомним трите смеси, които дегустирахме днес. Първата съдържаше тъмно опечени колумбийски зърна. Помнете, че когато пиете тъмно опечено кафе, вие усещате предимно ефекта от процеса на печене, а не специфичните качества на използваните зърна. Вкусът на кафето е по-силен, но равнището на кофеина е почти същото, понякога дори по-малко, отколкото на по-светло опеченото.
— Втората чаша, която опитахме, беше от сместа „Кона“. Кафето от Кона на Хавайските острови е единственото кафе, което се отглежда в Съединените щати. Производството е малко, но кафето, когато е най-добро, може да бъде невероятно. Средна киселинност, нестипчив, характерен вкус и аромат.
