Той се обърна към нея, докато Ейми отстъпваше.
— Всичко е наред, мила — опита се да я успокои Джейс. — Аз ще се погрижа за всичко.
— Няма нужда, благодаря ти. Вече видях как се справяш! — Мъжката му сила, която усети, докато я бе прегърнал, я накара да се почувства неловко. Освен това не й хареса блясъка в тюркоазените му очи. Последното, от което имаше нужда в момента, бе Джейс Ласитър да се опита да се погрижи за нея. Никога не бе позволявала на мъж да го прави и нямаше намерение да допусне това да се случи със собственика на бар в южната част на Тихия океан, който уреждаше свадите в заведението си с помощта на добре наточен нож.
— Не се страхувай от мен, Ейми — прошепна той. — Моля те.
— Не се страхувам от теб — излъга тя. — Просто в момента съм прекалено напрегната. Както виждаш, имам основателна причина. — Не й хареса как реагира на думите му. Как бе възможно да показва слабостта си и да се размеква пред Джейс Ласитър? Не се случваше за пръв път тази вечер.
Той кимна в отговор на острия й тон.
— Да, имаш основателна причина. — След това отдръпна ръка и пристъпи в стаята, за да се огледа любопитно. — Искаш ли да ми кажеш защо е станало така? — попита подигравателно.
— Не! — Ейми спря, шокирана, че си бе позволила да разкрие толкова много с невъздържания си отговор. — Не е ли очевидно защо е станало така? Току-що станах свидетелка как петима възрастни мъже се опитват да се пребият и да се наръгат, след това пристигам в стаята си и откривам, че някой е преровил вещите ми. Не е ли ясно?
Джейс сви едното си рамо, без да отговори, и пристъпи към леглото. Ейми изпъшка, когато той спря и погледни френската нощница за двеста долара, която бе измъкната от шкафа заедно с останалото скъпо бельо.
Без да каже и дума, Джейс се наведе и вдигна изящната дреха. Беше очарован от фината тъкан в кремав цвят.
— Хубава — прошепна той. — Много е хубава. Изтънчена и мека.
— Благодаря — отвърна притеснена тя. — Това е един от най-продаваните ми модели!
— Сега вече разбирам защо. Иска ми се някой път да те видя в нея.
— Едва ли ще стане.
— Тази вечер си доста раздразнителна. Какво е търсел той, Ейми?
Тя мигна и се опита да призове на помощ умението си да напада.
— Кой? Мъжът, който е направил всичко това ли? Пари, предполагам. Или бижута.
Джейс въздъхна.
— Ейми, мозъкът ми не се е размекнал от тропическото слънце. Нали не очакваш да ти повярвам? Казах ти вече, че тук няма престъпност. Пристигаш на острова, защото имаш среща с мъж, когото никой от местните не познава. Срещата ви е по работа. Прекарваш две вечери в бара и чакаш тайнствения господин. На втората вечер някой е нахлул в стаята ти и е претърсил всичко. Не ми разправяй, че не знаеш какво става!
— Нямам представа какво обяснение искаш, Джейс — опита се да се измъкне тя.
— Сигурен съм, че не знаеш. Искаш ли да се обадим ми Фред Каупър?
Ейми присви очи.
— Кой е Фред Каупър?
— Той минава за представител на местната власт. Бивш полицай от Ню Йорк, който сигурно е зарязал жена и пет деца, за да се юрне по островите в Тихия океан. Когато се случи нещо такова, той е законът.
Тя се размърда.
— Джейс, не искам да давам обяснения на господин Каупър. Какво да му кажа? Очевидно е, че това е работа на вандали. Или на някой дребен крадец.
Той я погледна пренебрежително, сякаш бе някоя глупачка. Истината бе, че в момента Ейми не се чувстваше много умна.
— Избирай, Ейми — заяви Джейс. — Или ми кажи какво става, или ще се наложи да обясняваш на Каупър.
Тя го погледна вбесена, уверена, че той говори напълно сериозно.
— Нямаш никакво право да ме командваш — изсъска Ейми, макар да бе наясно, че беше напълно безсмислено.
— И кой ще ме спре? — попита Джейс присмехулно.
— По дяволите! Само защото си свикнал сам да се разправяш с всички нередности, не означава, че трябва да прилагаш подобен подход и към мен! Нямам намерение да се оставя да ме тормозиш!
Той остана загледан в напрегнатото й лице, докато се опитваше да реши как да постъпи. След това прекоси бавно стаята и застана пред нея. Заговори тихо, сякаш за да я успокои, ала всеки мускул в тялото му бе напрегнат.
— Ейми, повече от ясно е, че имаш проблеми. Знам, че за теб не съм рицар в блестяща броня, но това е моят остров и го познавам, както и хората, които живеят тук. Може и да не ти е приятно, ала аз съм най- сигурният човек, на когото можеш да разчиташ в момента. Да, ако се налага ще те тормозя, за да те накарам да приемеш помощта ми. Няма да те оставя сама да се справяш с всичко това.
Тя си пое дълбоко дъх, защото разбра, че няма да успее да се измъкне от кашата, но си струваше да опита още веднъж.
— Джейс, това е личен въпрос…
— Тогава ще го обсъдим на по-усамотено място. Събираме ти багажа и се махаш от този хотел.
— Моля? — възкликна Ейми, докато той посягаше към куфара й, оставен отворен на пода. — Джейс, никъде няма да ходя с теб.
— Напротив. Идваш у нас. Ако предпочиташ да си събереш багажа сама, кажи, ако ли не, ще го събера аз. — Той продължаваше да стиска нощницата. Коприната се е стелеше до грубата материя на панталоните му.
— Джейс, моля те! — Обзета от паника, тя сама долови отчаянието в гласа си. Той пусна нощницата в куфара, без ми каже и дума повече, и посегна към следващата дреха, хвърлена на леглото — дантелен сутиен в слонова кост, бродиран с малки цветчета. Ейми се намръщи, когато видя сутиена в загорялата му ръка. — Добре, добре — примири се тя през стиснати зъби и се втурна да спасява бикините в цвят пепел от рози, които се бяха озовали под сутиена.
— Аз ще го събера. Просто ми трябват няколко минути.
Джейс кимна доволен.
— Ще те чакам долу.
Ейми вдигна поглед.
— Нали няма да кажеш на Сам какво се е случило?
— Още не. Не и преди да науча истината — обеща той, обърна се и излезе от стаята.
Тя се отпусна на леглото, стиснала бикините в скута си. Каква каша… Какво да прави? Нима имаше избор? Джейс говореше сериозно. Щеше да се обади на местния полицай и щеше да я остави да обяснява как се бе стигнало до това безобразие.
Нима щеше да е в по-голяма безопасност в дома на Джейс Ласитър? Едва ли! Всичко изглеждаше толкова просто, когато се разбра с Дърк Хейли. Защо ли се отказваше този мошеник? Единственото, което искаше от него в замяна на маската, бе истината за случилото се с Тай Мърдок. Двете със сестра й заслужаваха да знаят.
Дяволите да го вземат Хейли, дяволите да го вземат и Мърдок. Може би трябваше да включи и Ласитър в цялата бъркотия! Мъжете по цял свят са достойни за презрение! Обзета от яд, Ейми запокити бикините в куфара и посегна към следващата дреха.
Щеше да остави Джейс да я заведе у тях. Обаче ако си въобразяваше, че ще му позволи да се натика в леглото й, не беше познал!
Докато натъпкваше последните си неща в куфара й хрумна, че макар и да бе ядосана на Джейс, не се страхуваше от него, поне знаеше, че няма да й посегне. Ако се боеше, не би и помислила да си събере багажа, за да тръгне с него.
