забележи Джейс.
— Кажи ми и останалото, Ейми — помоли тихо той.
— Няма кой знае какво. Тай каза на Мелиса, че не може повече да стои женен, че не е създаден за баща, че ще й направи истинска услуга, като се махне от живота й. Подал молба да го преместят на работа в чужбина и малко след това подаде и документи за развод. Известно време изпращаше пари и по някоя и друга играчка. Маската бе сред подаръците, които изпрати. Сестра ми пазеше подаръците и казваше, че това е наследството, което синът й ще получи от баща си. Преди няколко месеца връзката между сестра ми и Тай прекъсна. Тя реши, че сигурно е мъртъв. Работата му, доколкото знаехме, беше опасна, така че това бе възможно. Заради сина си Мелиса реши да разбере със сигурност какво се бе случило. Когато получихме известие от Дърк Хейли и той поиска маската, решихме, че това е начинът да разберем какво се е случило с Тай.
Джейс се намръщи.
— Хейли се е свързал с нея най-неочаквано, така ли?
— Изпратил телеграма и казал, че е стар приятел на Тай, а след това казал, че Тай му е разрешил да вземе маската. Проведохме семеен съвет и решихме, че трябва да проверим дали маската не е по-ценна, отколкото предполагахме. Ако се окажеше ценна, щяхме да я запазим за Крейг.
— Крейг е синът на Мелиса.
Ейми кимна.
— Както и да е, двете с Мелиса решихме, че Дърк Хейли може да ни каже какво се е случило с Тай. Правителството изобщо не ни помогна. Те дори заявиха, че такъв човек не работи при тях, така че не разбрахме нищо за съдбата му.
— Значи вие двете с Мелиса решихте да използвате маската като примамка, за да измъкнете информацията от Хейли и да разберете какво е станало с Мърдок. — Джейс поклати отвратен глава. — Пълни глупачки.
— И Адам каза така — измърмори притеснена Ейми.
— Кой е Адам? — попита остро той.
— Адам Трембък е чудесен, зрял, отговорен човек, който се влюби в сестра ми — обясни тя с едва забележима усмивка. — Освен това е много загрижен за нея. Не й позволи да хукне към Южния Пасифик, за да разбере какво се е случило с бившия й съпруг.
— Защо ли не го виня — отвърна разпалено Джейс. — Значи вие двете с Мелиса решихте ти да дойдеш вместо нея?
— Някой трябваше да разбере защо тази маска е толкова важна. Може да струва цяло състояние. Ако е така, състоянието принадлежи на Крейг. Освен това някой ден той ще започне да задава въпроси за баща си и Мелиса трябва да знае какво да му отговори.
— Значи така се озова на Сейнт Клер в търсене на отговори. — Джейс я погледна така, сякаш се съмняваше, че говори с интелигентен човек. — Знаеш ли нещо за този Хейли, освен че, според твърденията му, е стар приятел на Мърдок?
— Нищо — призна смутена Ейми. — Когато Мелиса отговори на телеграмата му и му съобщи, че е готова да обсъди въпроса с него, той веднага изпрати нова телеграми, в която й казваше тази седмица да бъде тук, че той ще се свърже с нея.
— Сигурно е избрал Сейнт Клер, защото тук не се чувства уязвим. Тук не се спазват строго държавните разпоредби — обясни Джейс. — Ако иска маската за нещо незаконно, на Сейнт Клер ще му бъде много удобно да се развихри. Може да идва и да си отива незабелязан от острова. Не е като на Хаваите.
— Той е по-малко уязвим, докато аз съм напълно уязвима — отбеляза недоволно Ейми и потръпна.
— Вече не. — Джейс се изправи. — Нещата са по-обнадеждаващи.
— Защото ти си на моя страна — прошепна тя.
— Какво има, Ейми? Страхуваш се, че един впиянчен от ром, мазен собственик на бар няма да може да ти помогне достатъчно ли? — предизвика я тихо той.
— Не ми ги пробутвай такива приказки! Знаеш, че си опасен човек. Видях как се отнасят към теб местните хора, видях как се справи с моряците тази вечер. Знам, че в този малък островен свят не се печели уважение само като се напиваш с ром.
— Ами къде остана онази част с мазния собственик? — попита развеселен Джейс.
— Това засега го оставям — съгласи се мило тя. — Коя е моята стая, Джейс? Мисля, че е крайно време да си лягам.
— Сама ли?
— Определено — отвърна Ейми и взе куфара си. — Да не вземеш да си въобразяваш, че ще ти се отплатя за гостоприемството, като стопля леглото ти? Ти сам се забърка в тази каша, не съм те молила.
— Кажи ми, Ейми Шанън, ти някога молила ли си мъж за помощ? — попита тихо той.
— Не — заяви гордо тя. — Не съм.
Джейс се поколеба за момент, сякаш искаше да каже още нещо. След това се усмихна.
— Втората стая на горния етаж.
Ейми грабна куфара си и забърза към убежището, което я чакаше горе.
Четвърта глава
Час по-късно Ейми се отказа от опитите да заспи и отметна чаршафа. Стъпи боса на дюшемето и френската нощница се разстла около глезените й, докато пристъпваше към отворения прозорец.
Втората стая се оказа чиста и приятно обзаведена с бамбукови мебели, въпреки че витаеше някаква празнота. Сякаш никой не бе живял в тази стая от много отдавна.
Това бе ясно, каза си тя намръщена, докато се взираше към морето. Търсачките на силни усещания, които попадаха тук, сигурно спяха в голямата спалня с господаря на къщата!
Ейми отблъсна натрапчивите образи и стисна рамката на прозореца. В далечината се виждаше военния кораб, а неколцина мъже се мяркаха по палубата. Те бяха далече от нея. И домът на Джейс, и „Змията“ бяха сравнително далече от доковете. Нима той бе имал нужда от място, където да избяга от напрегнатата си работа, дори за кратко? Дали съпругата, която го бе напуснала, му липсваше?
Не, по всяка вероятност бе особено доволен да живее безгрижно, напомни си Ейми. Не биваше дори за момент да си прави илюзии за този мъж.
Да, имаше му доверие, а това бе невероятно, след всичко, което бе научила за него. Какво, по дяволите, ставаше с нея? Ето че се бе озовала в дома му и се бе съгласила да приеме помощта му. Какво у Джейс Ласитър я караше да забрави предпазливостта? Това бе напълно нетипично за нея.
Обзета от безпокойство, тя излезе през отворения прозорец на верандата. Нощният бриз полъхваше откъм океана и подхващаше игриво копринената нощница. В този момент си спомни как изглеждаше материята в загорелия юмрук на Джейс. Чувствена. Възбуждаща. Не успя да прогони този образ. Той събуди в нея опасни чувства, на които Ейми знаеше, че не бива да се поддава.
Верандата опасваше цялата къща. Тя погледна на едната страна, за да види дали някъде не свети. Всичко тънеше в мрак. Дали Джейс си беше легнал? Може да бе останал на долния етаж, за да размишлява над чаша ром. Зачуди се коя ли стая бе неговата.
Наведе се напред и се подпря на перилата, а медната й коса се разстла по раменете.
— Не биваше да идваш на Сейнт Клер, Ейми. Попадна на неподходящо място в неподходящ момент. — Тя застина, когато чу гласа му, зазвучал от тъмното зад нея. След това се обърна с чувството, че ще се сблъска със съдбата си. Той бе застанал в сянката на вратата до нейната. Толкова бе близо! Господи! Дори нямаше представа, че стаята му бе до нейната. В продължение на една безкрайна минута двамата останаха загледани един в друг. Тя усети напрежението помежду им и разбра, че се бе озовала в много по-опасно положение, отколкото когато се върна в стаята си и откри всичко обърнато наопаки. Сега дори не успяваше да помръдне. — На неподходящо място в неподходящ момент — повтори Джейс с дрезгав глас и бавно приближи до нея. Все още бе в дрехите, с които бе през деня, ризата разкопчана на гърдите, ръкавите навити над лактите. Тъмната му махагонова коса изглеждаше почти черна в мрака, а лъскавите тюркоазени очи бяха пълни с очакване.
— Така ли, Джейс? — попита тя, когато той пристъпи към нея. — Наистина ли съм на неподходящо място
