на Джейс се оказа празна. Почти всичката му храна бе консервирана, а както тя забеляза, повечето неща бяха с изтекъл срок. Някои дори не разбра какво съдържат, защото етикетите се бяха отлепили от влагата. Прясна храна нямаше, освен яйца и хляб, който бе започнал да мухлясва. Джейс се извини и обясни, че се храни в кафенето, където Ейми бе закусвала вчера. След като вече бе опитала какво се предлага там, тя реши, че той не се храни както трябва, но не посмя да му го каже. Настроението му бе доста особено след сцената в стаята й.
— Не е нищо особено — отвърна Ейми. — Можеш да я видиш, ако искаш. Просто сбръчкана стара маска от дърво. Галеристът, който я оцени, каза, че била нова и не е най-доброто, което се предлага.
— Въпреки това Хейли държи да я получи.
Тя кимна и стисна чашата.
— Ако проклетата маска не беше единственото, което Крейг щеше да получи от баща си, досега да е изхвърлена на боклука.
— Сестра ти може да е искала да я запази заради сантименталната й стойност.
Ейми сви устни.
— Не ме питай защо, ала Тай Мърдок не е от мъжете, към които една жена би изпитала сантиментални чувства! Трябва обаче да се мисли и за Крейг, а Мелиса знае, че някой ден ще трябва да му разкаже за баща му. Сигурно ще му обясни, че е загинал в другия край на света и преди да почине, е изпратил маската на сина си. Ще представи нещата така, та той да реши, че баща му е щял да се върне. Просто ще му представи една по-романтична версия и ще обрисува Тай като търсач на приключения, който много е обичал сина си и е имал намерение да се прибере час по-скоро. Маската е доказателството за всичко, което възнамерява да наприказва.
— Ти не одобряваш ли?
Тя поклати глава.
— Не. Как е възможно да се представя мъж като Тай Мърдок в романтична светлина? Адам ще бъде истински баща на Крейг. Но пък знам, че един ден малкият ще започне да пита за Тай. Мелиса трябва да му каже истината все някога.
— Ти харесваш ли Адам? — попита любопитно Джейс.
— Много. Той е истинско изключение — момче, което е пораснало и е станало истински мъж във всеки смисъл на думата. При повечето не е така.
— Май нямаш кой знае колко добро отношение към моя пол.
— Вече ти казах, че нямам доверие на мъжете. Те се отдават на фантазиите си и причиняват огромна болка, а в същото време не се отказват от илюзиите си.
— А когато се стигне до деца?
— Искаш доказателство колко безотговорни са мъжете ли, дори когато става въпрос за собствените им деца? — предизвика го Ейми. — Тогава погледни колко деца от смесени връзки с азиатки са изоставени, когато бащите им, военни от флота, си заминат за Щатите.
— Ейми — започна внимателно Джейс, — не казвам, че одобрявам подобна безотговорност, ала мъжете изоставят децата си от незапомнени времена. Не е правилно, но се случва.
Тя си пое рязко дъх.
— Този спор е напълно безсмислен. Ела да ти покажа маската. — Ейми стана и се отправи към стълбите.
— По дяволите, Ейми… — Той се завъртя, когато тя тръгна към стълбите, стисна я за китката и я накара да спре. — Независимо от обстоятелствата, не одобрявам подобна безотговорност, ала не можеш да виниш всички мъже заради грешките на малцина.
— Малцина ли? По-скоро повечето!
— Права си. Този спор е напълно безсмислен — измърмори Джейс. — Защо, по дяволите, ми трябва да защитавам мъжете? И то по въпрос, който изобщо не ми е приятен.
Ейми долови едва сдържания гняв в гласа му и реши да отстъпи.
— Знам, че не бива да очерням всички, Джейс. Истината е, че в Щатите семейният живот е нещо доста несигурно, меко казано. Знам, че има и изключения. Мъже като Адам.
— Тъй като майка ти е била изоставена, а в живота на сестра ти цари пълен хаос, ти вече си в положение да даваш дълбокомислени оценки за разрухата на семейството в съвременното общество. Май не съм изпуснал много, като стоях далече от цивилизацията през последните десет години — отбеляза той с примирена усмивка.
Тя го гледаше смълчана и й се искаше да му каже, че пропилява живота си на този тропически остров, но също така й бе омръзнало да спори с него.
— Ей сега ще донеса маската. — Ейми забърза нагоре по стълбите.
Маската бе грозна, издялана от най-обикновено дърво, голяма колкото дланта на Джейс. Някога е била изрисувана, ала пъстрите цветове сега се бяха обелили. Ухиленото лице беше като истинска карикатура на човешко, но бе възможно това да се окажеше представата на дърводелеца за дявол.
— Подобна творба не е в състояние да те грабне — отбеляза Джейс, докато гледаше внимателно маската.
— Не. Не мога да разбера защо Хейли толкова иска да се добере до нея. Обаче ще открия.
— Първата ни работа е да я скрием на сигурно място. — Джейс подхвърли маската във въздуха и я улови.
— Да я скрием ли?
— Няма да съм спокоен, ако я разнасяш в чантата си. Ако Хейли отново тръгне да я търси, предпочитам да не му доставя удоволствието да я намери.
Предложението бе разумно.
— Къде да я сложим? — попита любопитната Ейми.
Той се замисли за момент и пое към другия край на къщата.
— Май знам къде. Старият морски капитан, построил къщата, е имал библиотека с доста интересни приспособления.
— Какво например?
— Например рафт с фалшив гръб. Ще ти покажа. — Джейс влезе в просторната стая, в която бе подредена огромна библиотека, и подръпна една от полиците. Ейми наблюдаваше с нескрито задоволство как две от крилата се отделят на скритите си панти и разкриват шкаф в стената.
— Умен е бил капитанът! — възкликна тя. — Човек никога не би предположил, че тук има скривалище. Интересно, какво ли е прибирал там?
— Една от най-интересните сбирки на викториански еротични книги, които някога съм виждал — отвърна Джейс и постави маската на празния рафт, а след това затвори крилата на библиотеката.
— Мръснишки книжки! Джейс, шегуваш се, нали? — За пръв път тази сутрин очите й заблестяха.
— Този остров, Ейми, ако не си забелязала, е доста отдалечен — напомни й любезно той. — На мъжете понякога им се налага да използват въображението си. Попитай Сам.
Тя се сети за Сам и неговите списания, а след това се усмихна.
— Разбрах. Какво направи с книжките, Джейс?
— Прочетох ги, разбира се — отвърна небрежно той. — След това ги дадох на Рей, който направи доста интересни картини за продан на моряците.
— Мъжете с техните фантазии — изпъшка Ейми.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че жените не фантазират? — предизвика я Джейс.
Тя вирна брадичка и пристъпи към вратата.
— Няма да ти позволя да ме въвлечеш в подобен спор.
— Страхливка — подвикна след нея той.
Ейми не му обърна никакво внимание.
— Какво ще правиш днес? — попита тя в опит да смени темата, докато се връщаха в кухнята. Сети се, че не знае нищо за ежедневието му.
— След като закусим, ще отида до „Змията“, за да проверя дали при Рей всичко е наред. Имам да оправям и малко документация. Ако искаш, ела с мен.
— Не, благодаря — побърза да откаже Ейми. — И без това трябва да прекарам там цялата вечер в
