— Значи затова била тази имитация на обезглавена кокошка… Страхуваш се, че може да си забременяла ли?
— Не ми допада особено описанието на поведението ми, ала да, затова съм притеснена — изсъска Ейми. — Вече ти казах, че това не е твой проблем. Не знам какво ми стана снощи. Винаги съм била безкрайно внимателна! А не съм спала с мъж от толкова отдавна, че…
— Ейми — заяви той, дълбокият му глас станал неестествено груб. — Не си бременна.
Тя се опита да се усмихне смело.
— Най-вероятно не съм. Сигурно се притеснявам за нищо. Няма да разбера цели три седмици, а ти нямаш представа колко ужасно е чакането! Освен това понякога съм наистина много непохватна — заяви нещастно Ейми.
— Повярвай ми — изръмжа Джейс. — Не си бременна.
— Хубаво е, когато човек мисли оптимистично — отвърна сухо тя, но така й не успя да скрие гнева си.
— По дяволите, жено, тук не става въпрос за оптимизъм! Ако трябва да сме честни, душата си бих продал, за да си бременна!
Ейми застина на място от изумление.
— Какво каза?
— Не бих могъл да се сетя за нищо по-хубаво от това, да носиш детето ми.
— От всички жестоки мъжкарски приказки, това е върхът! — избухна вбесена тя. — Как смееш дори да признаеш подобно нещо? Ще ме изпратиш в Сан Франциско да отгледам детето сама, нали? Знаеш, че двамата с теб никога повече няма да се видим. За Бога, Джейс… Колко туристки си изпратил да си ходят, след като си ги снабдил с един допълнителен сувенир от Сейнт Клер? Гордееш ли се с това? Да не би да правиш резки за всички копелета, на които си баща?
Тялото му се напрегна неочаквано и Ейми разбра, че бе прекалила. Вече бе твърде късно да бяга. Силните му пръсти се плъзнаха към гърлото й и тя застина на място.
— Наистина ли ме имаш за такъв? — попита грубо и рязко той.
Ейми затвори очи и се отпусна на гърдите му.
— Не, не, разбира се, че не те смятам за такъв. Извинявай, Джейс. Просто тази сутрин съм много напрегната. Сигурна съм, че в повечето случаи постъпваш като разумен възрастен човек. Просто и двамата се увлякохме снощи.
Той я разтърси.
— Ейми, млъкни и ме изслушай. Ще ти кажа нещо, което не съм споменавал пред друг човек от поне десет години. Сигурен съм, че не си бременна, защото не мога да имам деца.
— Моля? — Тя вдигна глава и се вгледа в мрачните му очи.
— Подробности ли искаш? — изръмжа Джейс. — Нарича се силно занижен брой на жизнеспособните сперматозоиди. Да ти кажа ли как разбрах? Когато с бившата ми съпруга се опитахме да си направим дете и не успяхме, отидохме на преглед. Оказа се, че вината е в мен. Затова съпругата ми ме напусна, Ейми. Тя искаше да има деца, а аз не можех да направя нищо по въпроса. Не искаше да осинови, искаше собствено дете. Затова се омъжи за друг.
— О, Джейс — извика приглушено Ейми и й се прииска да направи нещо, за да заличи мъката от лицето му. — Джейс, не предполагах…
— Естествено — отвърна грубо той. — Нямам навик да го разправям на целия свят. Мъжете не се гордеят с подобни неща!
Тя започна да се отпуска в ръцете му, а инстинктите й нашепваха да го успокои.
— Не ти се е налагало да успокояваш други истерични туристки.
— Просто въпросът не е бил повдиган. Вече ти казах веднъж, че те са различни от теб. Те идваха готови да се впуснат в приключения. Не беше нужно да им казвам, че предпазните им мерки са напълно безсмислени.
— Джейс — прошепна Ейми, — затова ли си дошъл тук, на Сейнт Клер? Когато съпругата ти те е напуснала, просто си заминал, така ли?
Той сви устни.
— Сама се сещаш, че не мога да предложа истинско семейство на която и да било жена. Бях на двайсет и пет, когато Сара ме напусна. Тогава реших, че е най-добре да се пусна по течението на живота, след като очевидно нямаше да имам семейство. Напуснах работа и реших да обиколя света. Накрая се озовах на Сейнт Клер и разбрах, че безцелните пътешествия не са за мен. Животът тече безкрайно бързо, поне на мен ми се струва така. Намерих си работа тук и нещата потръгнаха. Няма защо да се връщам в Щатите.
Тя облегна глава на рамото му.
— Няма да се преструвам, Джейс — призна тихо Ейми. — Последното, което ми трябва в момента, са деца. Виждала съм прекалено много жени, включително майка ми и сестра ми, на които се е налагало да се справят сами. Майка така и не се омъжи повторно, защото нито един мъж не искаше жена с две дъщери. Винаги съм се чувствала виновна заради това. Майка ми беше много интелигентна и много красива, докато беше на трийсет и се грижеше за пас. Ако нас със сестра ми ни нямаше, тя щеше да си намери друг, след като баща ми я изостави. Още от малка си казвах, че не мога да поема риска и да се озова в положението на мама — самотна, натоварена с отговорности. Забелязах, че мъжете не искат деца, ала самите деца са просто поредното доказателство за мъжествеността им. Когато децата се появят, те най-често подвиват опашка и се махат.
— Ейми, не е честно… — започна Джейс.
— Знам, знам. Има и изключения. Сигурна съм, че има чудесни бащи по света, но аз не съм виждала много. Погледни само какво причини Тай Мърдок на сестра ми. Половината жени, които работят в бутиците ми, са разведени и сами отглеждат децата си. Не ме разбирай погрешно. Възхищавам им се и на тях, и на майка ми, и на сестра ми. Те са смели жени. Само че аз не искам да стигам до тяхното положение, Джейс — заяви накрая тя.
— Значи до снощи никога не си рискувала, така ли? — попита той.
Ейми се разсмя неуверено, затвори очи и отпусна глава на рамото му.
— За непохватна жена като мен извадих невероятен късмет в единствения случай, когато забравих за предпазни мерки.
Ръцете му се стегнаха и тя се зачуди какво си мисли Джейс.
— Сигурно си права за себе си. Не очаквай да изпитам същото облекчение като теб, мила. Както вече ти казах, ако имаше дори най-малката възможност да си забременяла, щях да съм на седмото небе. За съжаление, това е невъзможно.
— Това променя нещата.
— Което означава, че сега вече ще останеш доброволно в леглото ми ли? — попита бавно той.
Ейми се изчерви.
— Джейс, трябва да поговорим за това — започна тя. — Това е съвсем… съвсем друг въпрос е. Снощи прибързахме, ти прибърза — поправи се Ейми. — Двамата с теб почти не се познаваме и не биваше да се увличаме по този начин. Все още не разбирам какво ме прихвана, ала определено не съм дошла на Сейнт Клер за един бърз флирт.
— Не пропускаш ли нещо, мила? — попита той, смъкна я от скута си и се изправи.
— Какво? — попита тя и се намръщи.
— На Сейнт Клер откри съвършения любовник, от който няма опасност да забременееш! Трябва да се възползваш от него, докато можеш.
Джейс се обърна към вратата и излезе от стаята с едри крачки, а Ейми остана да гледа след него с отворена от възмущение уста.
Пета глава
— Не е ли крайно време да ми покажеш прословутата маска? — попита Джейс след половин час, докато пиеха кафе.
Ейми спря да разбърква концентрираното мляко в своята чаша. Имаше късмет, че намери мляко. Кухнята
