в неподходящо време?
Той застана до нея и се облегна на перилата, а след това спокойно отпи от рома. Остави чашата до себе си и кимна. Очите му не се бяха откъснали нито за миг от нейните.
— Така е.
— Но това важи само за мен, нали? — прошепна Ейми. Усети тръпка, докато очакваше неизбежното напрежение да избухне. Трябваше само да се обърне и да си влезе в стаята, а след това да затвори прозореца. Защо не можеше да помръдне?
— Тук хората се научават как да постъпват правилно. Дори да е само за една или две нощи. Особено когато желаят някоя жена толкова силно, колкото аз те желая.
Тя не можеше да откъсне поглед от настойчивия му, блестящ поглед. Имаше чувството, че бе попаднала в капан, че бе омагьосана от сили, които дори не се опитваше да разбере.
— Ами ти… — Замълча и облиза устни. — Ти наистина ли ме желаеш толкова много? Може би която и да било жена…
Така и не успя да довърши изречението. В притеснението си плъзна дясната си ръка по перилата и закачи чашата с ром, оставена на парапета.
Джейс протегна ръка и хвана падащата чаша. Разляха се само няколко капки. Той отново остави чашата на перилата, а по устните му плъзна странна усмивка, докато наблюдаваше удивлението по лицето й.
— Да, много те желая и не бих го направил с която и да било. Не и тази вечер. Наистина ли те притеснявам чак толкова? — Погледна отново спасената чаша.
— Много ме притесняваш — призна Ейми тихо.
— Значи и за двамата е едно и също. Защото ти мен също много ме притесняваш.
Джейс сведе устни към нейните с нескрита, почти отчаяна жажда.
Тя никога не бе виждала подобна жажда в очите на друг мъж. Снощи, когато Джейс я целуна, бе усетила, че той нарочно се опитва да я прелъсти, да усети вкуса й, да събуди желанието и в нея. Снощи се опитваше да я примами и да я изкуши да се прибере с него.
Тази вечер бе в дома му и бе попаднала в капан. Тази вечер Джейс щеше да завладее плячката, която бе подмамил. Ейми знаеше какви бяха намеренията му още от момента, в който чу гласа му зад себе си. Вече бе късно да се опитва да бяга.
— Ейми! — Той се отдръпна за частица от секундата, прошепна името й, а след това я притисна до перилата и отново завладя устните й.
Тя възкликна, когато усети настойчивата ласка. Усещаше как перилата се опират в гърба й. Възбуденото му тяло я оставяше без дъх и в същото време я зареждаше със страст.
Езикът му се плъзна между зъбите й и потърси топлината на устата й. Джейс пъхна крак между нейните и ги разтвори в мига, в който устните й се отпуснаха. Кремавата френска копринена нощница се притисна до масленозелените панталони, подхваната от нощния ветрец.
— Джейс, о, Джейс, моля те — въздъхна Ейми. — Аз не… Това не… О, Джейс!
Той притисна лицето й между дланите си и я задържа, за да обсипе бузите и гърлото й с целувки.
— Тихо, любима. Вече е късно. Беше късно още в мига, когато влезе в „Змията“.
Тя усети истината в думите му и тялото й потръпна. Беше завладяна от него и дори не помисли да се съпротивлява. Направо бе подета от страстта и не успяваше да мисли трезво.
Едрите му силни ръце се плъзнаха надолу към раменете й. Джейс трепереше, обзет от желание. Ейми усети страстта в него и знаеше, че ще направи всичко, което той поиска.
— Прегърни ме — прошепна Джейс до чувствителното място под ухото й. — Притисни ме до себе си, Ейми. Имам нужда от теб! — Тя въздъхна примирено и се подчини. Пръстите й, досега разперени на гърдите му, се заровиха в гъстата му коса. Как да откаже на този мъж? Той я караше да се чувства невероятно женствена и желана. Единственото й желание бе да се подчини на желанията. Искаше да се отдаде изцяло на Джейс Ласитър. Той усети, че Ейми се предава. Прииска му да се да извика от възторг, ала вместо това от гърлото му се изтръгна дрезгав стон. — Ейми, Ейми, толкова те желая…
Спусна ръце и проследи набъбналите й гърди, скрити под коприната. Усети твърдите зърна и удоволствието в него се надигна с пълна сила. Тя го желаеше. Подръпна горната част на красивата нощница, Ейми отпусна ръце и Джейс смъкна презрамките. Щом спусна дрехата до кръста й, повдигна глава. Главата й бе отпусната назад, очите й затворени унесено. Тя се бе отдала на магията на момента също като него.
Той й бе въздействал така, каза си Джейс, изпълнен с радост. Ейми не го искаше, не желаеше да му се отдаде, а ето че той успя да стигне до сърцето й и сега щеше да е негова.
Привлече я към себе си и докосна малките й стегнати гърди с треперещи пръсти.
— О, Джейс, Джейс, не мога повече — прошепна тя, заровила лице на рамото му.
— И аз не мога — отвърна дрезгаво той. — Господи, какво невероятно усещане. Свали ми ризата, любима. Искам да те почувствам до себе си. — Ейми започна да разкопчава копчетата с неуверени пръсти. Джейс се засмя дълбоко и дрезгаво. Тя не можеше повече да стои, усети той, възбуден до крайност от обзелата я слабост. Трябваше да се подпре на него. Трябваше да го прегърне. — Бавно, мила — шептеше Джейс, докато Ейми се опитваше да се отърве от останалите му дрехи. — Аз ще го направя. Ще се погрижа за всичко. — Опита се да свали ризата и последното копче излетя нанякъде, а след това дрехата падна на верандата. Тя отвори очи, когато твърдите й зърна се отриха в космите на гърдите му, а той се вгледа в сиво-зелените езера на очите й. — Също като бурно море — промълви Джейс. — Можеш да се удавиш и дори да не забележиш. — Усетил мекотата й, той си помисли, че може да изгуби контрол. Ейми бе готова да му се отдаде и това се оказа много по-опияняващо от най-силния ром. Беше се понесъл във висини, които дори не подозираше, че съществуват, беше обзет от нежност, неизпитвана досега. — Желая те, Ейми. — Кой знае защо, искаше да й обясни силата на страстта си. — Кръвта ми кипи за теб тази вечер. Ще полудея, ако не си моя.
Едва долови отговора й.
— Да, Джейс. Знам. Знам.
Неспособен да чака повече, той я пое на ръце. Кремавата нощница покри ръцете му. Тя бе гола от кръста нагоре и в тъмното приличаше на пленена нимфа.
— Господ да ми е на помощ, чувствам се като завоевател — прошепна Джейс, докато пристъпваше през прозореца в спалнята си. Внимателно я положи на леглото. Ейми го погледна през полупритворени клепки, устните й влажни, гърдите примамливи. Той прочете желанието по лицето й и отново поклати невярващо глава. Тя бе готова да му се отдаде изцяло. Бавно се отпусна до нея, без да откъсва очи. — Сега ще бъдеш моя — изрече Джейс. — Разбираш ли? Тази вечер ще бъдеш моя.
— Защо непрекъснато ме предупреждаваш за намеренията си? — попита тихо Ейми и плъзна пръсти по гърдите му, за да ги зарови в късите косъмчета. — Знам какво искаш да направиш. — Усмивката й бе прелъстителна.
— Може би ти давам възможност да избягаш — призна с натежал глас той.
— Не мога да избягам — призна на свой ред тя.
— Дори и да се опиташ, нямаше да ти позволя да го направиш — въздъхна Джейс и погали гърдата й, а после се спусна към корема. След това се опита да смъкне нощницата по бедрата.
Дълго наблюдава тялото й, опиянен от възбудата й. Когато Ейми се размърда, той спусна ръка още по- надолу между бедрата. При този интимен допир пулсът му се ускори. Когато дойдеше моментът да я обладае, каза си като замаян Джейс, едва щеше да се сдържи.
Изправи се и бързо се отърва от панталоните. Когато се изправи, забеляза, че тя наблюдава с широко отворени очи възбудата му.
— Много си красив — прошепна удивена тя.
— Не, ти си красивата. Мека, топла, истинска жена. Господи, Ейми! — Проследи извивката на заобленото й бедро и се наслади на копринената й кожа. Пъхна коляно между бедрата й и откри центъра на страстта. Когато усети влагата, имаше чувството, че ще полудее. — Мила, знам, че трябва да почакам още малко, но се страхувам, че не мога! — изпъшка той и зарови лице между гърдите й.
— Джейс, никога не съм изпитвала подобно нещо — довери му тя, прегърнала го през врата. — Не чакай. Толкова силно те желая!
Тъй като не успяваше да се сдържа повече, той я намести и се спусна над примамливото тяло. Ейми
