разбираше, че не успява да си поеме дъх. — Не ти се подигравах, мила — продължи сериозно той. — Дори не се шегувах. Желая те. Рано или късно ще трябва да те отведа в леглото си.
— Нали ти нали сам каза, че не ми е тук мястото… — напомни му отчаяно тя. — Беше прав. Освен това важи и за двамата. И твоето място не е до мен, Джейс!
— Знам — съгласи се той замислен. — Ти сама си виновна, че си тук. Не трябва да се скиташ в рая, освен ако не си готова да се срещнеш със змията. — Джейс отпусна ръка и на нея й се стори, че бе изоставена, защото не усещаше допира му. — Хайде, Ейми. Почти стигнахме у дома.
„У дома“ се оказа двуетажна дървена къща с изглед към пристанището. Беше строена в началото на века, обясняваше той, докато палеше лампите, собственост на пенсиониран морски капитан. По-късно, по време на Втората световна война, американските военни я използвали за жилище на офицерите. След войната преминала в ръцете на различни собственици, докато най-сетне, преди осем години, я купил Джейс.
— Прелестна е, Джейс.
Той я наблюдаваше как оглежда дюшемето, високите резбовани тавани, отворените прозорци от пода, чак до тавана.
— Защо си толкова изненадана? — попита подозрително Джейс. — Къде си мислеше, че живея? В „Змията“ ли?
— Честно да ти призная, да. Или пък в някоя от малките къщи наблизо. Имах чувството, че прекарваш по-голямата част от времето си в бара, затова предположих, че едва ли имаш такъв дом.
Той пристъпи към барчето и извади бутилка ром.
— Май доста бързо правиш заключения за мъжете…
Тя се обърна и го погледна ядосана.
— И какво точно трябва да означава това?
Джейс изви устни, докато наливаше.
— Няма значение. Имаме достатъчно други теми, които да обсъждаме тази вечер. Хайде да се заемем първо с тях. Разкажи ми останалото, Ейми.
Тя знаеше какво иска да чуе той и неочаквано усети, че няма повече сили да се съпротивлява. Тук, в приятния му просторен дом, беше лесно да забрави за бариерите, с които се бе обградила, и да разкаже потискащата истина. Джейс й бе предложил помощ и утеха, а Ейми имаше нужда и от двете.
Може би причината бе, че се намираше далече от дома. Може би всичко се дължеше на неприятните преживявания. Или дори, защото започваше да разбира, че едва ли щеше да съумее да се справи сама с Дърк Хейли. Каквато и да бе причината, тя се отпусна на ратановия стол и разказа всичко, което я бе принудило да дойде на Сейнт Клер.
— Запознах се с Тай Мърдок преди малко повече от две години — започна Ейми.
— Знаех си — прекъсна я с тежка въздишка Джейс. — Знаех си, че има нещо повече, че не изпълняваш поръчка на сестра си. Имала си връзка с него!
— Ако искаш да чуеш останалото, най-добре млъкни!
— Беше ли влюбена в него? — попита студено той и се настани срещу нея.
— Може и така да се каже.
— Може и така да се каже ли? — възкликна Джейс. — Що за отговор е това?
— Ами предполагам, че съм го обичала така, както една жена обича мъж, на когото не вярва напълно — обясни тя и сама се изненада от откровеността си. Това обаче бе истината.
Той се опита да запази спокойствие.
— Разкажи ми всичко.
Ейми сви едното си рамо.
— Тай Мърдок бе вълнуващ мъж, който без усилие можеше да ти завърти главата. Вършеше нещо тайно за правителството и се правеше на изтънчения Джеймс Бонд. Доста добре се получаваше. Жените страшно си падаха по него. Когато се запознах с него, беше изпратен по работа в Сан Франциско. Нямам представа какво в мен го привлече. За мен той бе интересен, очарователен ухажор. Само че от мига, в който се запознах с него в дома на общи приятели, знаех, че не мога да му имам доверие.
— Защо?
Как да го обясни? Винаги бе много предпазлива.
— По принцип нямам доверие на мъжете. Просто те невинаги знаят какво искат. Както и да е, усетих, че Тай е неспокоен, че търси приключения, каквито аз нямаше да мога да му осигуря. Харесвах го, с него се прекарваше чудесно, ала бях сигурна, че той никога няма да се задържи дълго с която и да било жена. Най- сетне разбрах, че от връзката ни няма да излезе нищо, че ако продължим да се виждаме, ще бъда наранена, че той ще поиска нещо повече от това, което бях готова да му дам.
— Искаш да кажеш, че не си спала с него ли? — попита Джейс и изви едната си вежда.
Тя остана загледана в него през присвити очи.
— Щом почувства, че започвам да се отдръпвам, всичките му ловни инстинкти се събудиха. Типично мъжко отношение — обясни Ейми небрежно. — Мъжете винаги искат това, което не могат да имат. Преди да разбера какво става, той заговори за брак. Смешна работа. Мъж като него не можеше да си позволи да се ожени. Казах му го.
— Сигурен съм, че те е разбрал напълно — изръмжа Джейс.
Тя се намръщи, спомнила си какво стана.
— Прие го като лична обида. Направо побесня. Последния път, когато се скарахме, беше пил. Каза, че насила ще ме завлече в леглото, ще направи така, че да забременея и тогава сме щели да видим дали пак ще му откажа да се омъжа за него. Казах му, че никога няма да спя с мъж, на когото нямам доверие, че последното, което искам, е да родя дете от него. — Ейми въздъхна. — И аз бях много ядосана. Мразя да ме заплашват.
Той я наблюдаваше замислен.
— Казала си му, че няма да му родиш дете? Госпожице, имаш късмет, че си се отървала здрава и читава. По-точно извадила си късмет, че той не е изпълнил заплахата си.
— А, опита се — отвърна тя и се стегна при спомена.
Въпреки краткия отговор, пръстите на Джейс стиснаха чашата.
— Изнасилил ли те е?
— Не. За щастие разправията ни беше прекъсната от приятели. Никога не съм се радвала да видя толкова неканени гости, колкото семейство Харисън — прошепна Ейми. — Тай си тръгна побеснял и аз реших, че всичко е приключило. След това започна да се среща със сестра ми. Два месеца по-късно тя беше бременна.
Джейс изпъшка.
— Той ти е отмъстил, като е използвал нея.
— Именно. Лошото беше, че тя го обичаше. Много го обичаше. А Тай го знаеше. След като аз му отказах, той веднага се бе насочил към нея, за да бъде негова последната пума.
— А тя го е обичала много и затова е родила детето му — каза в заключение Джейс.
Ейми кимна и усети как гърлото й се стяга.
— Известно време бяха сравнително щастливи, което много ме учуди. Мелиса е много красива и много мила. Не е трудно човек да я обикне. Ако съществуваше жена, която би могла да промени Тай, то това беше тя. Ожени се за нея, а аз стисках палци между тях да се получи.
— Не стана ли?
— Към края на бременността й между тях се бе натрупано толкова напрежение, че както казваше Мелиса, можеше с нож да го разрежеш. През тези месеци не ги виждах често. Мислех, че нещата вървят зле, ала не можех да понеса, че сестра ми е нещастна. Когато беше в седмия месец, Тай започна да се среща с други жени. Никой не беше изненадан. Той ми изневеряваше и на мен, докато излизахме заедно. Това бе една от причините, поради които му нямах доверие. И ето че една нощ тя ми се обади. Родилните болки бяха започнали, а Тай го нямаше никакъв. Накрая се наложи аз да я откарам в болницата. Аз изчаках, за да разбера дали е момче, или момиче. Аз й занесох цветя след това, аз я прибрах от болницата два дни по-късно. Тай бе прекарал уикенда в Кармел с гадже. Можех да го убия заради всичко, което причиняваше на Мелиса. — Ейми отчаяно се опита да преглътне сълзите и изви глава към тъмното пристанище, за да не
