Ако подходеше както трябва, може би щеше да успее да спаси положението. А той може и да се окажеше прав. Може би щеше да й е полезен. Когато излезе от стаята, стиснала куфара в ръка, й хрумна още нещо.
Вече нямаше представа колко опасен можеше да бъде Дърк Хейли. Може би, когато уреди срещата, се бе захванала с нещо повече, отколкото можеше да се справи. Ако се окажеше така, тогава закрилата на мъж, който безстрашно се справяше с въоръжени побойници, щеше да й добре дошла.
Успокоена от тази мисъл, тя заслиза бавно по стълбите и откри Джейс да я чака търпеливо. Той взе куфара и кимна на Сам, който се ухили доволно и отново се зачете в списанието с мацките.
— Кой знае какво си мисли Сам — оплака се Ейми с приглушен глас, докато вървеше послушно до новия си домакин.
— Не се притеснявай за Сам. След четирийсет години, прекарани тук, няма нещо, което да не е видял.
— Нима? — попита иронично тя. — Много ме успокои. Колко ли жени си извел пред погледа му, за да ги заведеш у вас?
Джейс й отправи похотлива усмивка.
— Как обичам тези въпроси, които не се нуждаят от отговор! Все едно че ме питаш дали съм престанал да бия жена си.
— Така ли е?
— Кое? Дали съм посягал на бившата си съпруга? А ти как мислиш?
Ейми сви ръце пред себе си и не го погледна.
— Не — прошепна тя и се почувства смешна. — Едва ли.
— Сигурно трябва да приема отговора ти за комплимент — продължи заядливо той.
— Приеми го както искаш.
— Знаеш ли, че си права — продължи спокойно Джейс. — Не я биех. Това не означава, че не бих посегнал на жена, ако тя прекали — добави той.
— Това заплаха ли беше?
— Приеми го както искаш.
Ейми се сви, когато забеляза, че Джейс й отговаря по същия начин, както тя на него.
— Нека да изясним нещо, Джейс. Тръгнах с теб, защото ти не ми остави избор. Не желая никой да знае какво правя на Сейнт Клер, а ти заплаши да се разчуе, предупреди ме, че ще се наложи да говоря с онзи Фред Каупър. Ще ти обясня каквото трябва, ала не очаквай нищо повече. Нямам намерение да топля леглото ти. Разбирам, че на Сейнт Клер не идват достатъчно туристки, но се налага да почакаш, докато дойде следващата партида, за да си намериш партньорка за креватни упражнения. Разбрахме ли се?
— Да знаеш, че имаш данни за първокласна вещица — отбеляза той. — Ако някой мъж не те вкара в правия път в най-скоро време, ще станеш напълно неуправляема.
— В момента не съм в настроение за подобни приказки в стил мъжки шовинизъм. Просто ми кажи дали разбра и дали приемаш условията ми, защото само така ще тръгна с теб.
— След като аз сам предложих същите условия, би било странно, ако не ги разбирах и приемах — отвърна Джейс.
— Джейс, ти изопачаваш думите ми!
— Спокойно, Ейми. Ще бъдеш на сигурно място в дома ми — заяви той напълно сериозно. — Поне няма да лежа буден и да се чудя кой ли е претършувал стаята ти и дали няма намерение да се върне отново.
Тя преглътна.
— Да, и аз мислех за същото.
— Умно момиче — одобри Джейс. — По-добре дяволът, когото познаваш, отколкото някой непознат.
— Че аз почти не те познавам — прошепна уплашена Ейми.
— Имаш ми повече доверие, отколкото на мъжа, с когото трябваше да се срещнеш, нали? Като знам какво ти е мнението за мен, това май не говори никак добре за него. Как, по дяволите, успя да се забъркаш с този Дърк Хейли?
— Не съм се забърквала. Поне не лично. Имам делова уговорка с него — заобяснява тя, като подбираше внимателно думите си. — Никога не съм го виждала. Веднъж или два пъти сме си кореспондирали.
— Не ме карай да ти измъквам думите с ченгел от устата — изпъшка Джейс. — Просто ми разкажи накратко за „деловата уговорка“. Какво е търсил тази вечер?
— Маска. Африканска дървена маска — отвърна веднага тя.
Той я погледна.
— И колко е голяма маската?
— Малка е. Спокойно ще влезе в чантата ми. Беше вътре тази вечер, когато са я търсили — заяви доволно Ейми. — Не съм я изпускала от погледа си, откакто тръгнах от Сан Франциско. Тя е единственото, с което мога да се пазаря.
— И какво й е специалното на тази маска? — попита спокойно Джейс.
— Честно да ти кажа, не знам. Специалист в Сан Франциско я оцени и каза, че някой колекционер щял много да й се зарадва, ала иначе нямала кой знае каква стойност. Знам само, че Хейли е готов на всичко за нея.
— Ти откъде я взе?
Ейми го погледна.
— Бившият съпруг на сестра ми й я изпрати малко след като се роди синът й.
— А какво е станало с бившия съпруг?
— Точно това искам да ми каже Дърк Хейли.
Последва дълго мълчание, докато Джейс осмисляше чутото.
— Как се казва бившият?
Никак не й хареса тихия глас, с който той зададе въпроса. Какво като му каже? Вече му бе разказала достатъчно.
— Тай Мърдок.
— Добре, кажи ми сега къде е уловката — настоя Джейс. — Какъв ти е на теб бившият съпруг на сестра ти? Защо ти си тази, която идва в Сейнт Клер и търси отговори за него, вместо да се заеме бившата му съпруга?
— Виж, личните ни взаимоотношения нямат нищо общо. — Тя вирна надменно брадичка.
— Как ли пък не — отвърна веднага той. Очевидно не се бе стреснал ни най-малко от високомерния й отговор.
— Има, и още как! — Докато говореше, двамата завиха по лошо асфалтирана улица на две пресечки от „Змията“.
— Къде отиваме? — Ейми се взря в мрака. На Сейнт Клер очевидно не признаваха уличното осветление. Различаваше само силуетите на отделни къщи, незнайно на каква възраст. В тропиците всичко добиваше износен вид, каза си тя. И хората се състаряваха по-бързо.
— Нали ти казах. У нас. Не се страхувай, не съм намислил да те отвлека в някоя палмова горичка, за да ти се нахвърля.
— Ще ми се да бях сигурна, че е така — отвърна ядосана Ейми.
— Можеш да си напълно сигурна — заяви той. — Когато ти се нахвърля, ще бъде в удобно легло, не върху палмови клони върху земята. Вече не съм в първа младост — добави мрачно Джейс.
— Не съм в настроение за тъпите ти шеги! Не се шегувай с мен, Джейс. Вечерта ми не беше от най- хубавите. — Той спря рязко — толкова рязко, че тя, докато се опитваше да реши дали си струва да се забърква в нови неприятности, се блъсна в него.
— Дяволите да те вземат! — възкликна Ейми приглушено до ризата му, докато стискаше ръкавите му, за да не падне. Колкото и да бе неочакван, сблъсъкът почти не му се отрази. Джейс не помръдна от мястото си, докато тя се опитваше да отстъпи и да запази равновесие.
— Каквато си непохватна — започна той спокойно, — сигурно сама ще паднеш в леглото ми, когато му дойде времето. — Джейс остави куфара на земята до десния си крак и докосна лицето й с върховете на загрубелите си пръсти. Ейми почти не виждаше лицето му в тъмното, но усещаше присъствието му и
