— Както и да я сготвиш, Джейс ще бъде доволен. Това момче има нужда от домашно приготвена храна и обич още откакто дойде на Сейнт Клер. А според мен ти си жената, която ще му даде и двете.
Ейми усети как бузите й пламват.
— Не залагай толкова много на връзката ми с Джейс — заяви тя.
Маги се изправи на крака, в очите й бе стаен смях.
— Миличка, познавам сродните души, когато ги видя. Ела сега да ти дам от местните подправки, за да придадеш невероятен вкус на рибата.
— Не изглежда много приятно — оплака се Ейми, щом видя отново лъскавите очи.
Двайсет минути по-късно излезе от магазина на Маги, рибата опакована в амбалажна хартия, пликът й пълен със зеленчуци и подправки. Трябваше да го прегърне с две ръце, за да е сигурна, че няма да го изпусне. Странната маруля, репите и рибите с глави стърчаха точно пред лицето й. Едва виждаше накъде върви.
Тъкмо затова не успя да огледа високия неугледен рус мъж, който крачеше към нея по оживения кей. Непознатият не се поколеба дори за миг, когато се изравни с нея и подхвърли използвана салфетка в натъпкания плик.
— Ей, аз да не съм ходещо кошче за боклук — сопна му се сърдито Ейми. Мъжът дори не се обърна, за да се извини. — Надут пуяк — измърмори вбесена тя и продължи към „Змията“. Поведението на някои от жителите по тези отдалечени острови беше направо отвратително. След това се сети какво ставаше, ако пресечеше улицата пред някое такси в Сан Франциско, и реши, че грубостта я има навсякъде по света.
След малко се изкачи по стълбите към „Змията“. Над главата й бавно се въртяха вентилатори, които почти не разхлаждаха, но въпреки това Ейми им се зарадва. Едва пристъпила прага, и някой пое покупките от ръцете й.
— Благодаря — обърна се тя към захиления Рей. — Рибата на Маги тежи цял тон!
Рей надникна в плика.
— Вече ми потекоха лигите. Кажи ми как ще я сготвиш. Искам да се поизмъчвам, а след това ми разкажи с какво ще я сервираш. Довечера ще се отдам на фантазии.
Ейми се намръщи, ала след това избухна в смях.
— Предавам се. Целият остров знае какво смятам да готвя довечера.
— На това му се казва завист, нищо повече от завист — каза й Рей и се настани на бара.
— Слушай, има достатъчно риба за трима — започна Ейми, готова да го покани.
— Не, няма — побърза да се намеси Джейс и се измъкна от сепарето. — Рибата е само за двама, а дори и да имаше, тази вечер Рей е на работа.
— Ясно. — Ейми погледна тъжно Рей. След това забеляза новата картина над бара. — Нова ли е, Рей? Много е хубава — възкликна тя. — Тропическа фантазия!
— Прилича на фантазия — съгласи се Рей, доволен, че Ейми проявява интерес. — Това място наистина съществува. В другия край на острова има едно ждрело. На Джейс сигурно ще му бъде приятно да ти го покаже някой път — обади се хитро той.
— Сигурно — изръмжа Джейс. — Някой друг път. — След това сви вежди и се наведе към Ейми. — Пила си!
Тя настръхна.
— Не знаех, че пиенето тук е забранено със закон.
— Кой те е черпил с бира? — измърмори той, когато Рей се оттегли зад бара и отправи жална усмивка на Ейми.
— Не стреляй, ще си призная — отвърна подигравателно тя. — Приятелката ти Маги ми наля насила една бира в гърлото, докато обсъждахме колко страхливи са представителите на твоя пол. Една-единствена бира. Ето виж. Мога да ходя, без да залитам. — Ейми премина театрално по дървения под и се завъртя пред него. — Държа да отбележа, господин Ласитър, че не ви дължа обяснение за подобни неща.
Джейс едва сдържа отговора си, докато наблюдаваше предизвикателното й изражение.
— В колко часа ще бъде сервирана вечерята? — попита любезно той.
Доволна, че Джейс престана да се заяжда, тя се успокои. Пристъпи към бара и пое отново плика с покупките.
— Присъствието ви е желателно около пет — заяви надменно Ейми.
Той я погледна недоумяващо.
— Присъствието ми ли? Вечеря в пет?
— Не, в пет ми трябваш, за да обезглавиш рибата. Прясна или не, не мога да понеса да сготвя нещастното създание, докато е с глава. Тези изцъклени очи ме наблюдават с упрек. — Тя тръгна към вратата.
— Ейми, чакай, къде отиваш?
— Да занеса храната.
— Идвам след пет минути — каза бързо Джейс. — След това можем да отидем да поплуваме.
Тя не отговори. Вече крачеше бързо към дома на Джейс. Той се бе подпрял с една ръка на касата на вратата и я наблюдаваше, докато поемаше по алеята към дома му, стройна и прекрасна, помисли си Джейс и си спомни какво бе усещането, докато стенеше под него снощи. Жена със силна воля и много интелигентна. Истинска жена. Освен това имаше нужда от него.
Да не би да беше обратното? Може би той имаше нужда от нея.
Господ да му бе на помощ, ако беше така. Ейми бе единственото, което искаше. Случвало се бе мъжете да губят разума си заради такива жени.
— Тя ти влиза под кожата, шефе — измърмори Рей с истинско съчувствие.
— Знам.
— Това си е жива беля.
— По дяволите! Знам! — изсъска тихо Джейс. — Погрижи се за всичко тук, Рей. Прибирам се. — Без да погледне назад, той заслиза по стълбите.
Рей поклати глава, станал свидетел на поредния каприз на съдбата. За мъж като Джейс Ласитър жена като Ейми беше истински разрушител, много по-опасен от рома. Джейс се справяше безпроблемно с жените, но домашно приготвената вечеря щеше да донесе повече беди, отколкото шефът му можеше да си позволи.
В кухнята на Джейс Ейми започна да вади покупките, нетърпелива да прехвърли всичко в хладилника час по-скоро. Влагата и горещината щяха бързо да развалят храната. Тъкмо вадеше рибата, когато смачканата салфетка, подхвърлена от непознатия, изпадна на пода.
Ейми се канеше да я хвърли в боклука, когато забеляза нещо написано. Много бавно, обзета от ужас и въодушевление, тя внимателно разтвори бележката. Написаното бе късо, точно и нямаше никакво съмнение, че бе за нея.
№ 53. Северният край на дока. Носи маската. Ела сама, иначе няма сделка. Утре при изгрев.
Ръцете й се разтрепериха толкова силно, че салфетката изпадна от пръстите й. Ейми я стисна и се опита да помисли. Той се бе свързал с нея. Сега какво да прави?
Умът й отказваше да работи. Единствената й мисъл бе къде да скрие салфетката. Ако Джейс я видеше, той щеше да реши какво да правят. Тя знаеше, че ще се заеме със случая.
А така можеше да съсипе всичко.
Забърза към стаята си и я пъхна в един ъгъл на куфара под чифт италиански бикини. Точно така, каза си Ейми и потри ръце. Сега вече щеше да има време да помисли, за да реши какво да прави. Чу Джейс да влиза и затвори куфара.
— Ейми?
— В спалнята съм. Идвам, Джейс. — Закачи с крак рогозката на пода и за малко не падна. Трябваше да внимава повече. Нервите й се опитваха да й изневерят. Той вече знаеше, че когато бе притеснена, ставаше
