Фантазията, която двамата заедно създадоха след моментите на интимност, бе на щастливи влюбени, които нямаха никакви грижи. По време на вечерята приятното настроение продължи. Ейми искаше да го задържи, а той също нямаше нищо против тази илюзия.
Наблюдаваше го, докато дояждаше последната меденка, и се сети за нещо.
— Какво има? — попита веднага Джейс, когато видя как се сключиха веждите й.
— Просто се чудех… Разбра ли някой защо маската бе толкова ценна?
Той се поколеба.
— Мърдок внушил на Хейли, че на нея има списък на американските оперативни работници в района на Тихия океан. Намекнал, че има намерение да продаде маската на този, който е готов да плати най-много, когато му потрябват пари.
— А има ли такъв списък?
— Мърдок твърди, че няма. Това било само стръв за Хейли. Единствената стойност на маската била сантиментална, ако Мелиса искала да я даде някой ден на сина си. Ако кажеш, ще я извадя от дъното.
Тя се замисли. Беше дошла, за да разбере каква е тайната на маската и какво се бе случило с Тай Мърдок. Сега вече знаеше отговорите.
— Не — заяви Ейми. — Няма смисъл. Крейг скоро ще има истински баща, надявам се. Не му трябват спомени от мъж като Тай Мърдок.
— Ще кажеш ли на Мелиса истината за Мърдок? Че все още е жив?
— Да. Така е най-добре. Само че за нея няма да има никакво значение. Тя е влюбена в Адам и едва ли ще се върне при Тай.
— Ами ти, Ейми?
— Аз никога не съм таила илюзии по отношение на Тай Мърдок — отвърна убедено тя. Единствените илюзии, които имаше в момента, бяха свързани с Джейс.
Не знаеше нито кога, нито къде се бяха родили тези илюзии, но те завладяваха съзнанието й. Представяше си Джейс в уютен дом, радостен от обичта, с която тя го даряваше, и двамата имаха прекрасен хармоничен живот.
Бе намерила мъжа, с когото искаше да създаде дом.
Най-сетне го бе открила и каквато бе непохватна, си бе избрала мъж, който се бе отказал от цивилизацията. Той не желаеше уюта на семейство и дом.
Десета глава
Илюзиите, родили се в моментите на страст, започнаха да се разпръскват към края на вечерята. Действителността скоро наложи своя отпечатък.
Ейми разбираше какво се случва, какво ще се обърка, ала не можеше да си обясни мрачното настроение, обзело Джейс.
За себе си лесно можеше да каже какво развали настроението й. Щом розовата илюзия, породена от щастието, започна да помътнява, тя се изправи пред неизбежния въпрос. Колко дълго можеше да продължи престоя си на Сейнт Клер, след като бе приключила това, заради което бе тук? Повтаряше си въпроса непрекъснато, докато двамата с Джейс вървяха към „Змията“. Колко ли време можеше да отлага края, преди да се качи на самолета за вкъщи?
Колко още можеше да си намира извинения? Колкото по-дълго оставаше с Джейс, толкова по-трудно щеше да й бъде на раздяла. Не биваше да отлага заминаването.
Сякаш по взаимно съгласие нито един от двамата не повдигна въпроса за предстоящото й заминаване. Само че неизбежното бе зейнало пред нея като пропаст. Джейс, подозираше Ейми, следваше философията си да приема това, което му поднасяше всеки следващ ден, без да се замисля за бъдещето. Бе готов да приема онова, което тя му предлагаше, докато не си заминеше. Още от самото начало Ейми знаеше, че той рядко мисли за бъдещето. Така бе оцелявал емоционално през последните десет години и бе свикнал. Нямаше право да го критикува. Въпреки това се почувства потисната, защото и в това отношение двамата бяха коренно различни.
Клиентите в „Змията“ бяха доста оживени. На пристанището бе акостирал нов военен кораб и освен моряците бяха дошли и някои от местните, за да пият по една бира и да поклюкарстват за случилото се сутринта. Фред Каупър се бе настанил на една от масите с двама рибари, които Ейми бе забелязала на кея. Тримата кимнаха приятелски, когато Джейс влезе и я поведе към маса с изглед към залива.
Рей се усмихна весело и й донесе чаша червено вино и ром за шефа си. Ейми му подаде малък плик.
— За теб е, Рей. Нося ти десерт.
Усмивката му стана широка, той грабна плика и го отвори.
— Шоколадови сладки! Те са ми любими!
— Нали каза, че кокосовият пай ти е любим — възнегодува Джейс и отпи дълга глътка ром.
— Защото Ейми го донесе в четвъртък, а в четвъртъците най-много обичам кокосов пай. Днес е друг ден. Кога успя да ги направиш, Ейми? Днес, разбирам, си била доста заета.
— Забърках ги преди вечеря и ги пъхнах във фурната, докато похапвахме — обясни тя.
— А Джейс колко изяде? — полюбопитства Рей.
— Не се притеснявай, не бяха повече от твоите — уведоми го сухо шефът.
— Боже, тази вечер е във върховно настроение — отбеляза Рей и погледна Ейми, докато дъвчеше сладката. — Май не си му дала достатъчно сладки. Невероятни са.
— Благодаря, Рей.
Тя не откъсна поглед от него, докато се връщаше зад бара. Джейс се бе отпуснал на ракитовия стол и пиеше ром с притеснителна бързина. През последните два дни почти бе спрял да пие, а сега сякаш наваксваше пропуснатото. Притесненията на Ейми се смесиха с необясним гняв.
— Значи ще седиш в „Змията“ и ще се наливаш с ром до края на живота си, така ли? — измърмори тя, когато усети, че не издържа повече на надвисналото мълчание.
Той я погледна с крайчеца на окото си, а след това насочи вниманието си към входа.
— Може би. Има ли значение?
Ейми сви устни, когато чу резкия отговор. Огледа бара, за да разсее поне малко напрежението, което се натрупваше между двамата.
„Змията“ вече не й се струваше опасното непознато място от първата вечер. Може би защото познаваше някои от хората, поне ги бе виждала наоколо. Вече бе положила основите на приятелство с двама или трима от местните, дори не бе предполагала, че бе възможно да се случи подобно нещо. Помисли си за Маги и нейната философия, за веселия приятен Рей и картините му. Сейнт Клер не се оказа това, което бе предполагала. Оказа се, че тук има приятни хора.
— За какво се замисли, Ейми? — наруши мълчанието с тихия си въпрос Джейс. Почти бе довършил рома си и кимна на Рей да му донесе нов.
Тя погледна неодобрително рома.
— Мислех си за бъдещето на туризма на Сейнт Клер — опита се да избегне отговора Ейми. — „Змията“ ще се превърне в чудесно нощно заведение, ако тук започнат да се отбиват пътнически кораби.
— Сигурно — отвърна Джейс, макар да личеше, че изобщо не се интересува от този въпрос.
— Никога ли не мислиш за бъдещето, Джейс? — прошепна тя, обзета от отчаяние.
— Не и ако не се налага. Няма смисъл.
Рей донесе нова чаша ром. Личеше, че веселото му настроение се бе стопило. Ейми остана с впечатлението, че той също не одобрява подновения интерес на шефа си към пиенето.
Разговорът отново замря. Пръстите й обхванаха столчето на чашата и тя го стисна, за да не се изложи, като разлее виното отново. Какво ставаше? Искаше последните й часове с Джейс да са съвършени, незабравими. Имаше нужда да се запаси със спомени. Вместо това всичко, което се случваше, й се струваше напълно необяснимо и без изход. В очите й бликнаха сълзи и Ейми замига бързо, за да ги прогони.
Когато погледът й стана по-ясен, забеляза, че всеки момент щяха да започнат неприятности.
Тай Мърдок влезе с неуверена залитаща походка в „Змията“, след като очевидно си бе пийнал порядъчно, преди да се отбие тук. Тя веднага усети напрежението, което обзе мъжа до нея. Нямаше нужда
