някой да й казва, че ще има голяма разправия. Тай подпря едното си коляно на бара и си поръча напитка. Тъмните му очи обиколиха заведението.
— По дяволите! — измърмори възмутен Джейс. — Точно той ли трябваше да дойде.
Настани се още по-удобно на ракитовия стол и загледа съперника си настойчиво, а напрежението на Ейми нарасна още повече.
— Джейс? — Той не обърна никакво внимание на притеснението й. — Джейс, тази вечер не искам неприятности. — Желанието за предизвикателство витаеше между двамата мъже и тя нямаше представа как може да се избегне неизбежното. Не можеше и дума да става за възпитание и съобразителност. Обзе я паника. — Джейс, той не прави нищо. Просто пие, за Бога.
Тези думи привлякоха за кратко вниманието му.
— Аз също. Пия. Само че има една много съществена разлика.
— И каква е тя?
— Пия с теб — обясни любезно Джейс, сякаш тя не бе достатъчно умна, за да разбере. — Старото ти приятелче Мърдок знае много добре, че днес следобед те измъкнах от лапите му и те отведох вкъщи, за да те любя. Той имаше същото намерение. Сега е пийнал и му е останало достатъчно време, за да помисли. Не е много приятелски настроен, любима. Не ме вини за това, което ще се случи.
— Престани! — изсъска Ейми, уплашена от предстоящия бой, защото Джейс очевидно го очакваше с нетърпение. — Не говори така. Тай не може да знае, че днес следобед… — Сниши глас, когато погледът на Тай спря на тяхната маса. Тя се изчерви.
— Няма ли да се сети, че сме прекарали следобеда в леглото? Естествено, че ще се сети. Знаеше много добре какво ми се върти в главата, когато те отведох от „Кромуел“. Сигурно след това не е спрял да пие и си е представял, че си в прегръдките ми.
— Джейс! — Ейми не скри колко бе шокирана.
— Мъжете и техните фантазии, мила — напомни й подигравателно той.
— Джейс, моля те, не искам да стане бой.
— Той си го търси. Вече е успял да убеди сам себе си, че е достатъчно силен, за да смачка мъжа, когото си предпочела пред него. И ще иска да станеш свидетелка на силата и уменията му.
— Не говориш сериозно! Това са детинщини! Глупости!
— Такива се мъжете понякога. Нали ти сама го казваш.
— Добре, признавам, че Тай е способен да направи някоя глупост като например да се сбие, за да доказва какъв мъж е, но от теб очаквам да си по-разумен, чу ли ме? — започна назидателно тя.
— Защо? Аз съм просто мъж, който се е озовал на Сейнт Клер. Просто още един мъж, изоставил цивилизования ти свят преди много години.
Ейми го погледна вбесена и безпомощна, защото знаеше, че няма да успее да предотврати нещастието.
— И ти търсиш причина да се сбиеш, нали? Надяваш се той да започне!
— Правиш се на любител психолог. Остани още малко тук и ще натрупаш богат опит. Май с всички става така.
Тя забеляза, че Мърдок допива чашата и тръгва към тях. От него лъхаше враждебност.
Джейс не помръдваше, ала тя усети натрупалото се напрежение и й се прииска да изпищи.
— Джейс, това е лудост. Не се оставяй той да ти влияе. От теб зависи да овладееш положението!
— Ще го овладея. — Не й обръщаше никакво внимание, съсредоточен в приближаващия Мърдок, който се изправи предизвикателно пред масата им.
— Поигра ли си достатъчно с неудачника, Ейми? Предложението ми е все още в сила. С удоволствие ще ти покажа каква е разликата между един мъж и едно момче. — Думите бяха за Ейми, но обидата бе за Джейс.
— Тай, моля те — започна тихо тя.
— Май е време да си вървиш, Мърдок — настоя студено Джейс и прекъсна Ейми.
— Когато си тръгна, ще отведа Ейми със себе си — заяви нагло Тай. — Ще й покажа какво е пропуснала преди две години.
— Тя знае какво не е пропуснала — отвърна спокойно Джейс. Той не помръдваше от мястото си. Само лъскавите му тюркоазени очи блестяха предизвикателно. — Ейми няма да ходи никъде с теб. Разкарай се, Мърдок.
Тай присви очи, пъхнал палци в гайките на панталоните си, и застана с леко разтворени крака.
— Познавам я много преди ти да се появиш на сцената, Ласитър. Тази вечер смятам да подновя връзката ни. Ставай, Ейми.
— Тай, недей! — възкликна тя стресната, когато той посегна и я дръпна. Както трябваше да се очаква, лявата й ръка замахна към пълната чаша вино. Бутна я и оплиска Джейс, защото той не си направи труда да я хване. Никой не забеляза как червеното вино се стече по пода.
— Казах ти, че ако се приближиш отново до нея, ще ти извия врата — напомни Джейс на съперника си. Гласът му потръпна в очакване. Джейс нямаше търпение да започне боя, Мърдок също. Ейми бе побесняла и на двамата мъже, ала бе напълно безпомощна да ги спре.
— Моля те, Тай, пусни ме — помоли тихо тя и обърна очи към него.
— Нали чу дамата?
И тогава, с неподозирана бързина той пусна Ейми. Двамата се сборичкаха пред очите й. Джейс скочи от стола с едно движение и замахна към брадичката на Тай.
Постигнал целта си, противникът пусна пионката си и едва успя да избегне удара. Юмрукът на Джейс попадна в рамото му и го просна на земята. Джейс се хвърли напред, за да се възползва от спечеленото предимство.
— Господи! — изплака Ейми и покри устата си с ръка, докато се отдръпваше.
Всички клиенти в „Змията“ се отдръпнаха почтително, за да могат да наблюдават зрелището. На съседна маса двама мъже започнаха да събират залози за изхода на боя. Други подканваха съперниците с викове. Рей ги наблюдаваше от обичайното си място зад бара, но така и не посегна към маркуча, както бе сторил при боя с моряците.
— Някой да ги спре! — изкрещя отчаяно Ейми. Никой не й обърна внимание. Джейс и Тай се биеха ожесточено. Обръщаха маси, чупеха столове, навсякъде се търкаляха парчета стъкло. В целия този хаос Ейми не знаеше дали бе обхваната от истерия, или от бяс. Ядът победи.
Докато двамата мъже се търкаляха по пода и размахваха юмруци, тя се обърна към бездейния Рей.
— Рей, направи нещо! Спри ги. Използвай маркуча — извика тя.
— Джейс сам започна този бой — изтъкна философски Рей, сякаш Ейми не разбираше. — Ще се справи сам.
— Не ставай смешен. Те ще се избият!
— Джейс ще се оправи — увери я той.
— Накарай ги да спрат! — кресна тя.
— Джейс сигурно ще ме убие, ако се намеся — обясни спокойно Рей. — Ако не друго, ще ме уволни.
— Мен не може да ме уволни! Дай маркуча! — Ейми се втурна зад бара и грабна градинския маркуч, навит под мивката.
— Ей, чакай малко — надигна глас Рей, когато разбра какво смята да направи тя.
Ейми вече бе пуснала чешмата и с разтреперани ръце насочи струята към двамата мъже, вкопчени на пода.
Сеирджиите избухнаха в смях, когато студената вода обля двойката. Джейс и Тай се отдръпнаха един от друг и се заозъртаха, за да разберат кой си бе позволи да ги прекъсне. Зяпнаха удивени, когато забелязаха маркуча в ръцете на Ейми.
— За Бога, Ейми — изпъшка Джейс, докато гърдите му се надигаха. — Какво си въобразяваш, че правиш?
— Престани да пръскаш с тази вода! — изръмжа Тай и се превъртя настрани, за да избегне струята.
Тя посегна под мивката и спря водата. Стисна капещия маркуч и погледна вбесена Джейс.
