— Ще ви обясня по-късно, ако все още ви интересува. Първо обаче бих желала да ви обясня причината за днешното си посещение. Мисля, че с вас имаме — или по-скоро имахме — общ познат, мисис Доув.
— И кой е той?
— Името му е Холтън Феликс.
Джоан събра вежди в знак на учтиво учудване. После решително поклати глава.
— Не познавам човек с това име.
— Наистина ли? Намерих адреса ви в една книга до леглото му.
Сега вече Джоан съсредоточи цялото си внимание върху нея. Не беше сигурна, че това е добър знак, но вече нямаше връщане назад. Жена с нейната професия имаше нужда от смелост да върви по правия път.
— Намерили сте адреса ми в книга до леглото му? — повтори глухо Джоан. Остана напълно неподвижна, само очите й засвяткаха. — Колко странно.
— Не е толкова странно, колкото професията на онзи човек. Той беше изнудвач.
В салона се възцари изумено мълчание.
— Беше? — попита след малко мисис Доув и Лавиния си отбеляза предпазливостта в гласа й.
— Когато снощи отидох да се запозная с мистър Феликс, той беше мъртъв. Убит, за да бъда съвсем точна.
При тези думи Джоан се вцепени. Пое шумно въздух, леко присви очи — това бяха единствените признаци на вълнение, но Лавиния беше уверена, че жената срещу нея е преживяла силен шок.
Ала Джоан се съвзе бързо. Толкова бързо, че Лавиния неволно се запита дали пък реакцията й на новината не е била само плод на нейното собствено въображение.
— Убит, казвате — повтори Джоан, сякаш Лавиния бе направила най-обикновена забележка за времето.
— Точно така.
— Сигурна ли сте?
— Абсолютно сигурна. — Лавиния сплете ръце. — Ще бъда напълно откровена с вас, мисис Доув. Не знам почти нищо за Холтън Феликс, но онова, което знам, никак не ме радва. Той се опита да ме изнудва. Днес дойдох тук, за да разбера дали и вие принадлежите към жертвите му.
— Въпросът ви е безсрамен — отговори бързо Джоан. — Да не мислите, че бих дала пари на изнудвач?
Лавиния наклони глава в знак на учтиво съгласие.
— Аз реагирах по същия начин на опита му да ме изнуди. По-точно, побеснях от гняв и реших да издиря адреса на мистър Феликс и да разбера що за човек е. Затова снощи отидох в жилището му. Избрах късен час, за да съм сигурна, че не си е вкъщи.
Джоан я гледаше възхитено.
— Защо, за бога, сте постъпили по този начин?
Лавиния вдигна рамене.
— Отидох в жилището му, за да потърся дневника, който според Феликс съдържал компрометиращи данни за мен. Оказа се, че господинът си е у дома. Когато влязох в стаята, разбрах, че преди мен там е бил и друг човек.
— Убиецът?
— Да.
Отново се възцари кратко, напрегнато мълчание, докато Джоан се опитваше да смели новината.
— Вие май обичате приключенията, мисис Лейк.
— Постъпих така, защото съм убедена, че човек не бива да стои със скръстени ръце, а трябва да действа, мадам.
— Може би сте права — въздъхна леко Джоан. — Както изглежда, проблемът ви се е разрешил. Изнудвачът е мъртъв.
— Точно обратното, мисис Доув — възрази Лавиния и се усмихна хладно. — Случаят се усложни още повече. За съжаление дневникът, който се надявах да намеря, не беше в жилището на Феликс. Вероятно вече е притежание на убиеца или… — Лавиния направи кратка пауза — … на убийцата.
Джоан Доув не е глупава, установи със задоволство Лавиния. Веднага разбра намека, но той по-скоро я развесели.
— Наистина ли смятате, че аз съм убила мистър Феликс и съм прибрала дневника? — попита с лека подигравка домакинята.
— По-точно е да се каже, че се надявах да сте вие. Това щеше да опрости нещата. Да ги опрости съществено.
В очите на Джоан блесна странна светлина.
— Вие сте наистина необикновена жена, мисис Лейк. Професията, която споменахте преди малко, има ли нещо общо с това, че излизате на сцената в Дръри Лейн или в Ковънт Гардън?
— Не, мисис Доув, няма нищо общо, макар че понякога е необходимо да проявя малко артистичен талант.
— Разбирам ви. Е, радвам се, че си поговорихме, но ви уверявам, че не разбирам нищо от изнудване и убийство. — Джоан погледна демонстративно часовника си. — Велики боже, колко е късно! Боя се, че трябва да ви помоля да си отидете. Имам час при шивачката.
Нещата не вървяха добре. Лавиния се приведе напред.
— Мисис Доув, ако Холтън Феликс е изнудвал и вас и ако не сте го убили вие, а друг човек, това означава, че в момента се намирате в още по-голяма опасност. Бих могла да ви помогна.
Джоан я изгледа с учтиво объркване.
— Какво имате предвид?
— Трябва да отчетем обстоятелството, че лицето, убило Холтън Феликс и откраднало дневника, ще продължи с изнудването.
— Очаквате нови заплахи?
— Даже ако писмата с опити за изнудване престанат, остава фактът, че някой притежава проклетия дневник. Това е крайно обезпокояваща мисъл, не намирате ли и вие?
Джоан примигна, но не показа с нищо, че перспективата, очертана от Лавиния, я е развълнувала.
— Не искам да ви обидя, мисис Лейк, но оставам с впечатлението, че сте кандидат за лудницата.
Лавиния стисна ръце до болка и кокалчетата на пръстите й побеляха.
— Убедена съм, че Холтън Феликс е знаел нещо за вас, мадам. Иначе защо е скрил адреса ви в онзи отвратителен роман, в който се описват оргии с невинни млади жени?
В очите на Джоан блесна гняв.
— Как смеете да намеквате, че познавам такъв човек, мисис Лейк! Моля ви, идете си! В противен случай ще повикам някого от лакеите да ви изхвърли от дома ми.
— Мисис Доув, моля ви, чуйте ме! Ако сте една от жертвите на изнудвача Холтън Феликс, може би притежавате информация, която заедно с онова, което аз знам за случая, ще ни даде възможност да открием човека, откраднал въпросния дневник. Убедена съм, че вие също искате да го намерите, мадам. Като мен.
— Достатъчно. Само си загубих времето с вас.
— Срещу малка сума, която ще ме обезщети за загубеното време и направените разходи, ако ме разбирате правилно, ще продължа да разследвам случая.
— Достатъчно. Сега вече съм убедена, че сте напълно луда. — Очите на Джоан святкаха като студени скъпоценни камъни. — Настоявам да си отидете, или ще ви изхвърля от дома си.
Дотук с прекия сблъсък, каза си Лавиния. Не винаги беше просто да намери клиенти в новата си професия. Тя въздъхна примирено и стана.
— Сама ще намеря пътя навън, мисис Доув. Оставям ви визитката си. В случай, че промените мнението си, знаете къде да ме намерите. Но бих ви посъветвала да не чакате твърде дълго. В случая времето е един от най-важните фактори.
Тя се запъти бързо към вратата и излезе от салона. Чакащият в коридора иконом я удостои с леден поглед и й отвори външната врата.
