— Шпиони, искате да кажете?
— Не. Просто група надеждни колеги, готова да продават информация.
— Това звучи дори по-зле от банда шпиони.
Обидната забележка увисна тежко в малкото помещение.
— Мога да проведа някои разследвания, но вярвам, ще се съгласите с мен, че това ще е само губене на време. Сега въпросът е да обединим усилията си и да ги съсредоточим върху главното. Ако ми разкажете какво сте научили от разговора с Джоан Доув, ще напреднем по-бързо.
Емелин извика изненадано.
— Лавиния, наистина ли си говорила с тази жена?
— Разбира се — отговори пренебрежително лелята. — Удаде ми се случай и се възползвах от него.
— Но ти ме увери, че само ще огледаш къщата и улицата и ще постоиш там, за да видиш кой влиза и излиза. — Загрижена, Емелин смръщи чело. — Защо не ми каза, че смяташ да влезеш в къщата и да говориш с обитателите й?
В погледа на Тобиас светнаха опасни искри.
— Мис Емелин е напълно права, мисис Лейк. Не сте споменали, че наистина сте разговаряли с Джоан Доув.
— За мен беше ясно, че дамата е една от многото жертви на изнудвана Холтън Феликс. — Лавиния усещаше студеното неодобрение на мистър Марч с всяка частица от тялото си и полагаше огромни усилия да го пренебрегне. — Реших да кова желязото, докато е горещо.
— Но, лельо Лавиния…
— И какво, по дяволите, й казахте? — попита с едва сдържан гняв Тобиас.
— Очевидно е — обясни Емелин вместо леля си, — че Лавиния се е възползвала от случая да получи информация от дамата и да си намери нов клиент.
— Клиент ли? — Тобиас погледна объркано девойката.
— Стига, Емелин — намеси се с твърд глас Лавиния. — Не е необходимо мистър Марч да знае всичко за моите лични дела. Сигурна съм, че това изобщо не го интересува.
— Напротив, напротив — възрази Тобиас. — Уверявам ви, че в момента изпитвам голям интерес към всичко, което ви засяга, мисис Лейк. Дори най-дребният детайл е от извънредна важност.
Емелин изгледа Лавиния със смръщено чело.
— При тези обстоятелства нямаш право да оставиш мистър Марч в неведение. Той и без това ще узнае истината. Рано или късно.
— Бъдете уверена — намеси се Тобиас, — че ще стане по-скоро рано. Какво, по дяволите става тук, мадам?
— Просто се старая да печеля прехраната си и да помагам на племенницата си, без да се продавам на улицата — отговори сковано Лавиния.
— И как по-точно печелите прехраната си?
— Много добре знаете, че бях принудена да си търся нова работа, сър, и това стана само по ваша вина. Заради вас трябваше да търся начин да си осигуря що-годе стабилен доход.
Тобиас скочи от мястото си.
— Проклятие! Ще ми кажете ли най-после каква е новата ви професия?
Емелин го погледна с мек укор.
— Нямате никаква причина да се вълнувате толкова, сър. Признавам, че новата професия на Лавиния е малко… необикновена, но ви уверявам, че е напълно почтена. Истината е, че вие я наведохте на тази мисъл.
— Проклятие! — изсъска Тобиас, застана пред писалището и се опря с две ръце на плота. — Кажете ми какво работите!
Тонът му беше напълно достатъчен да вбеси Лавиния. След кратка пауза тя вдигна рамене и отвори малкото средно чекмедже на писалището си. Извади една от новите си визитни картички и без да каже дума, я плъзна по полираната махагонова повърхност точно пред него, за да може да я прочете.
Тобиас погледна объркано картичката. Тя проследи погледа му и прочете заедно с него:
ЧАСТНИ РАЗСЛЕДВАНИЯ
Лавиния въздъхна тихо и се подготви за най-лошото.
— Имате нерви като въжета. — Тобиас вдигна картичката към очите си. — Значи сте влезли в моя бранш. Но какво, за бога, ви кара да вярвате, че притежавате необходимата квалификация?
— Доколкото успях да установя, за тази професия не е необходима специална квалификация — отговори твърдо Лавиния. — Нужна е само готовност да задаваш куп въпроси.
Тобиас присви очи.
— Това означава, че сте се опитали да накарате Джоан Доув да ви наеме, за да намерите дневника, прав ли съм?
— Предложих й да си помисли няма ли да е по-изгодно за нея да ми плати за разследванията, които смятам да проведа.
— Наистина сте луда.
— Струва ми се малко странно, че поставяте въпроса за моята вменяемост, мистър Марч. Преди три месеца в Рим аз бях сериозно загрижена за вашата.
Тобиас хвърли визитната картичка на писалището. Тя прелетя във въздуха и падна точно пред нея.
— Ако не сте луда — продължи той с безизразен глас, — тогава сте пълна идиотка. Защото нямате представа за вредата, която може би сте причинили днес. Нито пък за опасността, на която се излагате.
— Аз, разбира се, знам, че се излагам на известна опасност. Все пак снощи видях главата на мистър Феликс.
Тобиас заобиколи писалището с учудваща бързина, въпреки че куцането му пролича по-силно от всякога. Протегна ръце, сграбчи Лавиния за раменете и я изправи на крака. После я вдигна високо във въздуха и краката й вече не докосваха пода.
Емелин скочи от креслото си.
— Мистър Марч, какво правите с леля ми? Веднага я пуснете!
Тобиас изобщо не й обърна внимание. Беше изцяло съсредоточен върху Лавиния.
— Вие сте една малка глупачка. Защо непременно трябва да се забърквате в тази каша? Имате ли изобщо представа какво рискувате? Трябваха ми няколко седмици, докато разработя плана си, а сега вие идвате и за един следобед унищожавате всичко.
Лавиния видя дивия гняв в очите му и гърлото й пресъхна. Съзнанието, че той притежава силата да я извади от равновесие, беше вбесяващо.
— Пуснете ме, сър.
— Не. Ще ви пусна едва когато се съгласите да работим заедно.
— Защо да работя с вас, след като имате толкова лошо мнение за мен?
— Ще работим заедно, защото случилото се днес доказа, че не мога да рискувам да ви оставя без надзор. Няма да ви позволя да продължите разследването на своя глава. В никакъв случай, мисис Лейк. Вие имате нужда от пазач.
Последните му думи никак не й харесаха.
— Как мислите, мистър Марч, можете ли да ме държите вечно във въздуха? Съвсем скоро ще се наложи да ме пуснете.
— Не разчитайте много на това, мадам.
— Вие не сте джентълмен, сър.
— Веднъж вече ми го казахте. Преди три месеца. Е, ще се споразумеем ли да работим заедно, докато открием дневника?
— Аз нямам интерес да водя преговори с вас, сър. Тъй като вече имах възможността да се убедя, че не мога да направя и една крачка, без да се натъкна на вас, съм готова да обменяме информация и да търсим
