Тобиас Марч. Помага ми в разследванията.
— За да бъдем съвсем точни — поправи я веднага Тобиас и я изгледа многозначително, — мисис Лейк ми помага да разследвам някои случаи.
Джоан премести поглед от единия към другия.
— Не разбирам.
— Много е просто. — Лавиния нарочно обърна гръб на Тобиас. — По случая с изнудването мистър Марч и аз сме партньори. За вас това е много изгодно. Като моя клиентка ще се ползвате от услугите на двама ни, без това да ви създава допълнителни разходи.
— Двама на цената на един — подкрепи я с изненадващо мек глас Тобиас.
Лавиния отново се усмихна успокояващо.
— Мистър Марч има опит в подобни разследвания. Уверявам ви, че е абсолютно дискретен.
— Разбирам. — Джоан явно се колебаеше. Не изглеждаше особено доволна, но явно съзнаваше, че няма друг избор. — Е, добре.
Лавиния се обърна към Тобиас и му посочи восъчната скулптура.
— Мисис Доув дойде при мен, защото днес е получила това. Смята, че е заплаха за убийство, и аз съм съгласна с нея. Роклята, в която е облечена женската фигура, е същата, каквато дамата е носила на бала по случай годежа на дъщеря си, а косата има същия цвят като нейната.
Тобиас разгледа внимателно восъчната сцена.
— Колко необичайно. Обикновено от изнудвача се очаква да разкрие някоя стара тайна на жертвата, а не да изпрати заплаха за убийство. Не е логично да искаш да убиеш източника на доходите си.
Възцари се кратко, неловко мълчание. Лавиния и Джоан се спогледаха изненадано.
— Според мен мистър Марч е прав — изрече глухо Лавиния.
— И аз смятам така — кимна Джоан и лицето й помрачня. Лавиния забеляза, че клиентката й оглежда Тобиас с много по-голям интерес, отколкото при появата му. Той остави восъчната скулптура и се обърна към нея.
— От друга страна обаче, трябва да вземем предвид, че сега имаме работа с друг негодник, с човек, вече извършил убийство. Вероятно този главорез си мисли, че заплахата с убийство е много удачен начин да накараш жертвата да си плати.
Джоан кимна в знак на съгласие.
Крайно време е да взема нещата отново в свои ръце, помисли си ядно Лавиния. Не смяташе да преотстъпва инициативата на Тобиас.
— Трябва да ви задам един много личен въпрос, мисис Доув — обърна се тя към Джоан.
— Искате да знаете какво е намерил Холтън Феликс във въпросния дневник и защо е повярвал, че ще му платя за мълчанието.
— Много добре го казахте. Да, за нас ще бъде от голяма полза да научим с какво точно ви е заплашвал.
Джоан огледа преценяващо Тобиас, после и Лавиния.
— Ще бъда кратка — заговори решително тя. — Когато навърших осемнадесет години, бях съвсем сама и без средства, затова се принудих да стана гувернантка. На деветнадесет години направих грешката да даря сърцето си на мъж, който често посещаваше семейството, при което работех. Повярвах, че съм влюбена в него и че той отговаря на чувствата ми. И извърших глупостта да му позволя да ме прелъсти.
— Разбирам — промълви тихо Лавиния.
— Той ме отведе в Лондон и ме настани в малка къща. Няколко месеца всичко вървеше добре. В наивността си вярвах, че той ще се ожени за мен. — Джоан изкриви лице. — Разбрах грешката си, когато узнах, че има намерение да се ожени за богата наследница. Никога не си е помислял да ме направи своя законна съпруга.
Лавиния неволно стисна ръце в юмруци.
— Какъв ужасен човек…
— Да, сигурно е бил такъв — кимна с лека усмивка Джоан. — Но аз бих казала, че това е съвсем обикновена история. Накрая, естествено, ме изостави. Бях отчаяна и без никакви средства. Наемът на къщата не беше платен и в края на месеца трябваше да се изнеса. По време на връзката си с онзи човек не бях получила нищо, което бих могла да продам или заложа, защото бях достатъчно глупава да вярвам на обещанията му. Не можех да си потърся работа като гувернантка, защото нямах препоръки.
— И как оцеляхте? — попита тихо Лавиния.
Джоан беше впила поглед в прозореца, сякаш проливният дъжд навън я омагьосваше.
— Много ми е трудно да говоря за онези дни — призна тихо тя. — Бях ужасно потисната. Всяка вечер отивах на реката и си казвах, че е време да сложа край на кошмара. Но на разсъмване се прибирах отново вкъщи. Мисля, че ми е липсвала смелост да се удавя.
— Напротив, напротив — възрази решително Лавиния. — Показали сте забележителна сила на волята, като сте устояли на реката. Когато е толкова отчаян, човек понякога не може да си представи, че ще живее още само един ден, камо ли пък че животът е пред него.
Усещаше пронизващите очи на Тобиас, но не се обърна към него.
Джоан я удостои с кратък, неразгадаем поглед, после отново се загледа в дъжда.
— Едно нощ, когато се върнах от реката, намерих пред дома си Филдинг Доув. Чакаше ме. Бяхме се срещали няколко пъти, докато бях с любовника си, но не го познавах добре. Той ми заяви, че има интерес да започне връзка с мен. Каза, че ще ми плаща наема и занапред ще мога да живея спокойно. — Джоан се усмихна тъжно. — Разбрах, че има намерение да ми стане „закрилник“.
— Как реагирахте? — попита с искрен интерес Лавиния.
— Все още ми е чудно как съм го направила, но изведнъж си възвърнах гордостта. Казах му, че нямам никакво намерение да си взема нов любовник, но ще му бъда безкрайно благодарна, ако ми заеме малко пари. Обещах да му ги върна колкото може по-скоро. За мое учудване той се съгласи и ме попита за какво ще употребя парите.
Тобиас се настани в едно кресло и несъзнателно разтри ранения си крак.
— Доув ви е дал пари?
— Да. — Джоан се усмихна меланхолично. — И съвети как да ги вложа. Вложих цялата сума във фирма за недвижими имоти, която той ми препоръча. Докато работниците строяха къщи и магазини, често се срещах с него и разговаряхме. Накрая станахме приятели. Когато продадохме готовите сгради, получих за парите си цяло състояние — поне тогава го възприемах по този начин. Веднага изпратих вест на Филдинг и му съобщих, че вече съм в състояние да му върна заема.
— И как реагира той? — попита Лавиния.
— Дойде при мен и ме помоли да се омъжа за него. — Очите на Джоан се замъглиха от спомени. — По това време вече бях влюбена в него. Приех предложението му.
Лавиния усети как очите й овлажняха. Подсмръкна в напразен опит да спре сълзите, които се стекоха по бузите й. Джоан и Тобиас я гледаха изненадано.
— Извинявайте, мисис Доув, но историята ви ме развълнува до сълзи — проговори задавено Лавиния и извади от джоба си кърпичка. Избърса сълзите си и се обърна настрана, за да си издуха носа.
Като свали избродираната ленена кърпичка от лицето си, видя, че в очите на Тобиас святка подигравка, и го прониза с презрителен поглед. Партньорът й явно беше нечувствителен грубиян. Но това й беше отдавна известно.
Сгъна грижливо кърпичката и я прибра в джоба си.
— Още веднъж моля за извинение, мисис Доув. Вероятно Холтън Феликс е заплашил да разкрие младежките ви прегрешения пред обществото, ако не му платите добра сума.
Джоан сведе поглед към ръцете си и кимна.
— Точно така.
— Отвратителен, жалък изнудван — изсъска вбесено Лавиния.
— Хмм… — промърмори Тобиас. Лавиния отново го прониза с поглед, но той не и обърна внимание.
— Не искам да ви обидя, мадам, но не разбирам защо сте се ужасили толкова от заплахите му — обърна се той към Джоан. — Историята се е случила преди повече от двадесет години.
Джоан се вцепени.
