Лавиния се взираше упорито в жената с ветрилото.
— Разбирам.
— Трябва да знаете, че в Лондон няма много експерти по моделиране с восък — продължи мисис Воун. — Боя се, че работата с восък постепенно губи значението си и от изкуство се превръща в един вид забавление, което привлича главно ученици и чираци. Според мен вината е в нерадостните събития във Франция. Всички мъртвешки маски, които мадам Тюсо бе принудена да направи, след като гилотината си свърши работата… Публиката престана да харесва изкуство, което я ужасява.
Сякаш собствените й фигури не предизвикват у мен тръпки на ужас, помисли си Лавиния.
— Много съм ви благодарна за всичко, което ни казахте. — Тя вдигна сцената от пианото и се зае да я увие отново в платното. — Надявах се, че ще можете да ни дадете някои указания за художника, който я е създал. Но както изглежда, ще се наложи да продължим разследването в друга посока.
Кръглото лице на мисис Воун внезапно загуби цялата си веселост.
— Надявам се да бъдете предпазливи.
Очите на Тобиас блеснаха заинтересовано.
— Какво имате предвид, мадам?
Мисис Воун изчака Лавиния да стегне вързопчето с шнура.
— Който и да е моделирал тази сцена, очевидно е имал намерението да заплаши лицето, на което я е изпратил.
Лавиния си припомни дивия ужас, който се четеше в очите на мисис Доув.
— Ако е така, смея да ви уверя, че е постигнал целта си.
Мисис Воун стисна устни.
— Съжалявам, че не мога да ви кажа името на художника, който е създал сцената. Но ви уверявам, че търсите човек, който се разкъсва от жажда за отмъщение… или може би за наказание. Моят опит показва, че има само едно чувство, което се превръща в силна, непоколебима омраза.
Лавиния спря насред движението.
— И кое е то, мисис Воун?
— Любовта. — Художничката се усмихна и в очите й се върна част от предишната ведрост. — Това е най-опасното чувство, повярвайте.
8
— Не знам как вие виждате нещата, мистър Марч — заговори Лавиния малко по-късно, когато влезе в малкия си кабинет, — но аз имам спешна нужда от нещо, което да успокои нервите ми. Мисис Воун и восъчните й фигури предизвикаха у мен безкрайно неприятни усещания.
Тобиас затвори вратата зад себе си и я погледна.
— Поне веднъж, мисис Лейк, сме изцяло на едно мнение.
— Не вярвам да се задоволя с кана горещ чай. Необходимо ми е нещо по-силно.
Лавиния прекоси помещението и отвори дъбовия шкаф. Извади кристална гарафа, почти пълна, и се засмя облекчено.
— Имаме късмет. Това е най-доброто лекарство. Ако бъдете така добър да се погрижите за огъня, аз ще налея по една чашка.
— С удоволствие. — Тобиас се отпусна на колене пред камината. Лицето му изведнъж се напрегна.
Лавиния смръщи чело. Извади две чашки и попита:
— Да не сте наранили крака си, сър?
— Стъпих накриво. Нищо сериозно. — Тобиас разпали умело тънките съчки. — Кракът е излекуван, но в дни като този ми напомня за фаталната грешка.
— Грешка ли?
— Моля ви, не се притеснявайте за мен, мисис Лейк. — Като запали огъня, Тобиас се хвана за перваза на камината и се изправи отново на крака. Когато се обърна към нея, лицето му беше учтиво и безизразно. — Уверявам ви, че нищо ми няма.
Беше ясно, че не иска да даде други обяснения, а и състоянието на крака му изобщо не я засягаше. Освен това нямаше никакви, наистина никакви причини да изпитва съчувствие към Тобиас Марч. Въпреки това не беше в състояние да скрие загрижеността си.
Очевидно той бе прочел нещо от това в очите й, защото лицето му се затвори и в погледа му блесна гняв.
— Шерито ще реши проблема.
— Нямате основание да ми викате, сър. — Лавиния напълни и втората чашка. — Просто проявих учтивост.
— Между нас двамата, мадам, няма нужда от учтивост. Ние сме партньори, както знаете.
Тя му подаде едната чашка.
— Има ли правило в занаята на частните детективи, в което пише, че партньорите не бива да се отнасят учтиво един към друг, сър?
— Да. — Тобиас отпи голяма глътка от чашата си. — Току-що го въведох.
— Разбирам.
Лавиния също отпи голяма глътка шери. Топлината на алкохола моментално съживи духа и повдигна настроението й. Щом партньорът й не желае да бъде учтив, тя щеше да следва примера му.
Отиде до креслото пред огъня и се отпусна в него с въздишка на облекчение. Топлината на пламъците прогони влажния студ, който не я напускаше, откакто бяха излезли от галерията на мисис Воун.
Тобиас седна в голямото кресло насреща й, без да чака покана. Двамата поседяха известно време мълчаливо, отпивайки от чашите си. От време на Тобиас разтриваше левия си крак.
След малко Лавиния прояви признаци на безпокойство.
— Ако кракът наистина ви боли силно, сър, бих могла да прогоня болката с хипнотичен сеанс.
— Дори не се опитвайте да си играете с тази мисъл — изсъска сърдито той. — Не искам да ви обидя, мисис Лейк, но нямам никакво намерение да ви позволя да ме доведете до транс.
Лавиния се вцепени.
— Както желаете, сър. Но наистина нямате основания да се държите неучтиво.
Тобиас изкриви лице.
— Извинете ме, мадам, но аз не вярвам в така наречените хипнотични сили на месмеризма. Моите родители бяха учени. И двамата. Изразиха публично съгласие с резултатите от голямото изследване на доктор Франклин и доктор Лавоазие. Опитите да се предизвика терапевтичен транс със силата на погледа или с магнити са чиста глупост. Демонстрации от този род са предназначени за забавление на лековерните.
— Сега вие говорите глупости. Изследванията в тази област продължават повече от тридесет години, ако не знаете. Започнали са в Париж. На ваше място не бих придавал толкова голямо значение на критиците им. Интересът към животинския магнетизъм не е намалял ни най-малко, даже напротив.
— Този факт ми е известен — кимна Тобиас. — И според мен е знак за липсата на интелигентност сред широката публика.
Трябва да проявя малко разум и да сложа край на този разговор, каза си сърдито Лавиния. Но не можа да устои на желанието да го поизмъчи малко.
— Значи родителите ви са били учени?
— Баща ми правеше изследвания в областта на електричеството. Между другото. А мама беше въодушевена от напредъка на химията.
— Много интересно. Продължават ли да правят експерименти?
— И двамата бяха убити при експлозия в лабораторията.
Лавиния шумно пое въздух.
— Какъв ужас.
— Ако съдя по онова, което пишеше в последното им писмо до мен, искали са да проведат съвместен експеримент. По-точно, серия от експерименти. За съжаление са използвали летливи химикали в близост до електрически апарат. Това е причинило катастрофата.
