— След като дневникът е изгорен, никога няма да узнаем кой е бил той. Както няма да открием и истинската самоличност на Азур.
— Като имаме предвид, че той е мъртъв и от смъртта му е минала почти година, това не ми изглежда толкова важно — настави Тобиас.
Невил се намръщи и посегна към бутилката с кларет.
— Предполагам, че сте прав. Но аз бях готов на всичко, за да държа дневника в ръцете си. Е, в крайна сметка най-важното е, че Блу Чеймбър вече не съществува като криминална организация.
Тобиас се отпусна в креслото си и опря пръсти един в друг.
— Има обаче един малък проблем.
Невил, който се готвеше да си налее чаша кларет, спря и го погледна изненадано.
— Какъв проблем?
— Човекът, който е унищожил дневника, вероятно първо го е прочел.
Невил потрепери като от удар.
— Прочел го е… Проклятие! Ами да, естествено. Как не се сетих за това?
— Някой навън знае кой е бил в действителност Азур. Същата личност познава и оцелелия член на Блу Чеймбър.
Бутилката с кларет затрепери в ръката на Невил.
— Проклятие, Марч, вие сте напълно прав.
— Който и да е този човек, не можем да сме сигурни, че има намерение да разкрие тайните на дневника. Начинът, по който постъпи, като уреди да намеря изгорения дневник, според мен намеква точно това — да смятаме случая за приключен. — Тобиас направи кратка пауза и продължи: — Ала този човек знае отговорите на нашите въпроси. Това го прави опасен.
— Ами да. — Невил остави внимателно бутилката. — Ами да. Точно така. Какво предлагате?
— Готов съм да продължа разследването. — Тобиас се усмихна. — Разбира се, ако вие сте готов да заплатите за устията ми.
13
Без съмнение Присила Уортхем беше необикновено красива млада дама. По мнението на Лавиния обаче тази вечер беше облечена прекалено крещящо и натруфено за случая. Модната й рокля беше от розов муселин.
Опитът, събран през последните дни в ателието на мадам Франческа, я бе научил на много неща. Шивачката имаше пределно ясни възгледи за модата и не се колебаеше да ги съобщава на всяка от клиентките си. След като подробно беше обсъдила с нея новите тоалети на Емелин, както и своята рокля, тази вечер Лавиния разбра още от пръв поглед, че полата на Присила е украсена с твърде много рюшове. Светлата й коса беше вдигната на темето и струпаните в привидна бъркотия къдрички бяха украсени с безброй копринени цветенца в цветя на роклята. Ръкавиците също бяха розови.
Като цяло Присила прилича на вкусна сметанова торта с розова глазура, каза си развеселено Лавиния. Емелин изглежда много по-добре. И е спокойна, сякаш цял живот е седяла в театъра.
По настояване на лейди Уортхем младата дама седеше до Присила и двете девойки образуваха красив контраст. Лавиния установи с облекчение, че тираничната мадам Франческа е била напълно права, като е настоявала да изберат скромната рокля от египетска коприна в необикновен зелен цвят. Тъмната коса на девойката беше вдигната в скромна, елегантна фризура, която подчертаваше красивите, интелигентни очи, ръкавиците бяха няколко тона по-тъмни от роклята.
Струваше си да жертваме Аполон, повтаряше си гордо Лавиния, когато запалваха светлините между отделните действия. Отначало се тревожеше, че лейди Уортхем ще възприеме Емелин като конкуренция, а не като красив фон, на който да изпъкнат предимствата на Присила. Ала страхът й се оказа необоснован. Величествената дама хвърли само един поглед към скромната, макар и изключително елегантна рокля на Емелин и изобщо не си направи труда да скрие облекчението си. Роклята на Присила беше ненадмината.
Двете млади жени в ложата привличаха десетки възхитени погледи и лейди Уортхем беше много доволна. Очевидно беше убедена, че всички се възхищават на Присила, но Лавиния знаеше, че немалко от погледите са били предназначени за Емелин.
— Отлично представление, не намирате ли и вие? — обърна се тя към лейди Уортхем.
— Поносимо. — Достойната дама понижи глас, за да не я чуват Емелин и Присила. — Не ми се сърдете, мадам, но роклята на племенницата ви е твърде сериозна за млада дама. Откъде взехте това особено зелено? Цветът е крайно неподходящ. Ще си помисля дали да не ви дам адреса на нашата шивачка.
— Много мило от ваша страна. — Лавиния умело изрази съжаление. — Но ние сме напълно доволни от шивачката, която ни препоръчаха.
— Колко жалко. — Неодобрителният поглед на лейди Уортхем спря за миг върху копринената рокля на Лавиния. — Винаги казвам, че добрата шивачка е злато.
— Права сте. — Лавиния отвори ветрилото си.
— Сигурна съм, че моята шивачка никога не би препоръчала за вас това особено червено. Не и при вашата червена коса.
Лавиния стисна зъби. Слава богу, необходимостта да отговори й бе спестена, защото тежките кадифени завеси на ложата се отвориха.
Появи се Антъни, облечен в ушит по мярка фрак и изкусно вързана вратовръзка. Изглеждаше много добре.
— Надявам се, че не преча. — Момъкът направи грациозен поклон и продължи: — Исках само да изкажа поздравленията си на прелестните дами в ложата.
— Антъни! Искам да кажа, мистър Синклер. — Емелин се усмихна сияещо. — Много се радвам да ви видя.
Лейди Уортхем кимна величествено. Очите й светнаха доволно.
— Заповядайте, седнете, мистър Синклер.
Антъни си придърпа стол и го намести точно между Емелин и Присила. Тримата веднага заговориха оживено за пиесата. Хората от съседната ложа се обърнаха любопитно към тях.
Лавиния хвърли бърз поглед към лейди Уортхем. Никога няма да станем приятелки, но поне по този въпрос сме единни, помисли си тя. И двете бяха наясно, че според неписаните правила на пазара за женитби нищо не привлича така силно вниманието към дебютантката, както присъствието в ложата на красив млад мъж, който я ухажва. Антъни бе дошъл точно навреме.
— Къде е мистър Марч? — попита Емелин, когато изчерпаха темата за пиесата.
— Ей сега ще дойде. — Антъни хвърли бърз поглед към Лавиния. — Каза ми, че трябва да размени няколко думи с лорд Невил.
Забележката привлече вниманието на Лавиния. Клиентът на Тобиас събуждаше любопитството й.
— Значи и лорд Невил е тук тази вечер?
— В ложата точно насреща. — Антъни небрежно посочи с глава към ложите от другата страна на залата. — Със съпругата си. В момента Тобиас е при тях. Предполагам, че щом свърши, ще дойде тук.
Лавиния вдигна оперния бинокъл и го насочи в посоката, показана от Антъни. Откри Тобиас и дъхът й спря. Виждаше го за първи път след случката в каретата на мисис Доув и се уплаши от възбудата, която я обзе.
Той тъкмо бе влязъл в ложата на Невил и се наведе учтиво над ръката на жена в дълбоко изрязана синя рокля.
Лейди Невил изглеждаше на около четиридесет години. Лавиния я разгледа внимателно. Едра, представителна дама, но безлична. Сигурно е изглеждала така и в младостта си. Все пак възрастта й бе придала по-голяма представителност. Роклята й беше скромна, но с елегантна кройка и Лавиния предположи, че и тя е клиентка на мадам Франческа. Даже от това разстояние бисерите по шията и ушите й блестяха ярко като светлините на театъра.
Видът на тежкия, едър мъж, който седеше до нея, също се беше изменил с възрастта, но в негова вреда. Лавиния нито за миг не се усъмни, че в младостта си лорд Невил е бил силен и енергичен, с атлетична
