прояви като глупак, не виждам какво повече можеха да направят мистър Марч и Антъни.
Лавиния поклати глава.
— Знам, че се надяваше да привлека вниманието на джентълмените — продължи Емелин.
— Ако не друго, мисля, че сме постигнали поне това. — В гласа на Тобиас звънна подигравка и Лавиния подсмръкна шумно в кърпичката си.
Антъни удостои Тобиас със зъл поглед.
— Моментът със сигурност не е подходящ да покажеш странното си чувство за хумор, Тобиас. Мисис Лейк вярва, че е станала гигантска катастрофа, и има всички основания за това. Мога да кажа, че тазвечерната сцена в ложата на лейди Уортхем ще бъде главната тема за разговор при утрешния чай. Да не говорим за клюките в клубовете.
— Съжалявам — прошепна Тобиас. Не му хрумваше нищо по-добро. Беше виждал Лавиния във всякакви настроения, но тя винаги се проявяваше като силна, волева жена и той бе свикнал да го смята за естествено. За първи път я виждаше да плаче. Никога не си беше представял, че тя може да избухне в сълзи само заради едно обществено фиаско. Той беше безнадежден случай. След днешното произшествие бе загубил всички шансове да продължи връзката с нея.
— Е, що се отнася до мен, аз съм доволна от катастрофата — обяви весело Емелин.
Лавиния промърмори нещо неразбрано. Емелин въздъхна.
— Знам, мила. Ти положи много усилия, за да накараш лейди Уортхем да ме покани тази вечер на театър и пожертва Аполон, за да ми купиш нови рокли. Съжалявам, че събитията не се развиха така, както очакваше. Но аз отдавна ти казах, че не ми е особено приятно да се излагам на показ.
— Ммм — проговори Лавиния в кърпичката си.
— Мистър Марч не е виновен, че Помфри се направи на маймуна — продължи Емелин. — Не е редно да обвиняваш него или Антъни за случилото се.
— Моля ви, мисис Лейк, не плачете — подкрепи я Антъни. — Сигурен съм, че клюките ще заглъхнат много скоро. Лейди Уортхем не заема особено високо място в обществото. Само след месец историята ще бъде забравена.
— Ние сме окончателно загубени, точно както каза лейди Уортхем — промърмори Лавиния в кърпичката си. — Това няма да се промени. Съмнявам се, че утре дори един-единствен почтен джентълмен ще пожелае да посети Емелин. Но станалото — станало.
— Няма полза от сълзи — опита се да я ободри Емелин.
— Моля те, Лавиния, не бива да плачеш за такава дреболия. Не ти прилича.
— През последните дни нервите й бяха много опънати — напомни на всички Антъни.
— Не плачи, Лавиния — проговори меко Тобиас. — Изнервяш всички ни.
— Боя се, че не мога другояче. — Лавиния бавно вдигна глава и показа мокрите си очи. — Само като си припомня израза на лицето на лейди Уортхем… Кълна се, никога в живота си не съм виждала нещо толкова смешно.
Тя се сви в ъгъла на каретата и раменете й се разтресоха от нов пристъп на смях.
Тримата я зяпнаха изумено.
Емелин се засмя тихичко. Антъни се ухили широко. В следващия миг каретата се тресеше от дружен смях.
Нещо дълбоко в гърдите на Тобиас се отпусна. Вече нямаше чувството, че отива на погребение.
— Ето ви и вас, Марч. — Крекбърн остави вестника и изгледа Тобиас над ръба на очилата си. — Чух, че сте отговорен за много забавно представление снощи в театъра.
Тобиас се настани в креслото до него.
— Слухове и клюки, нищо повече.
Крекбърн изпухтя презрително.
— Тази версия на историята няма да се задържи дълго, повярвайте ми. Всички присъствали в театралната зала са свидетели. Някои дори вярват, че Помфри ще ви предизвика на дуел.
— Защо му е да го прави? Той излезе от сблъсъка като победител.
— Точно така ми казаха. — Крекбърн го изгледа замислено. — Как се стигна дотам?
— Помфри е вземал уроци по бокс от великия Джаксън. Нямах никакъв шанс срещу такъв противник.
— Хмм… — Крекбърн събра рунтавите си вежди над впечатляващия орлов нос. — Е, добре, щом искате, забавлявайте се, но когато Помфри е наблизо, пазете гърба си. Той е известен със склонността си към насилие. Особено когато е пиян.
— Благодаря ви за загрижеността, но не вярвам, че има опасност Помфри да ме предизвика.
— По този пункт съм съгласен с вас. Не ме е страх, че ще ви покани на среща на разсъмване. Помфри може да предизвика някого само когато е пиян. Но щом действието на алкохола отслабне, ще побърза да оттегли поканата за дуел. В сърцето си той е не само глупак, но и страхливец.
Тобиас вдигна рамене и посегна към чашата си с кафе.
— Какво тогава ви тревожи?
— Убеден съм, че той иска да ви отмъсти и ще прибегне до някакво коварство. — Крекбърн отново разтвори вестника. — Съветвам ви за известно време да се откажете от дълги нощни разходки… или поне да се държите далеч от тъмни улички.
14
Лавиния нахлупи голямото боне над очите си и се уви с шала така, че да скрива лицето й. Престилката, която носеше над многократно кърпената рокля, беше на мисис Хилтън. Икономката я слагаше, когато търкаше подовете. Дебели чорапи и груби обувки допълваха маскарада й.
На стола до печката седеше жена. Лавиния знаеше само името й — Пег.
— Сигурна ли сте, че днес следобед мистър Хугет няма да е там? — попита Лавиния.
— Ами да. — Пег ядеше лакомо поднесеното й суфле. — Хугет ходи всеки четвъртък на лечение. Единственият, който остава в музея, е младият Джорди, но за него не се притеснявайте. Той е отпред и продава билети. Или пък се забавлява с момиче в някоя от задните стаи.
— От какво се лекува мистър Хугет?
Пег извъртя очи.
— Ходи при един от онези шарлатани, дето прилагат животински магнетизъм, за да лекуват сковани стави и други подобни.
— Месмеризъм.
— Да, точно така. Хугет има ревматизъм.
— Разбирам. — Лавиния вдигна кофата с мръсна вода. — Е, тогава тръгвам. — Тя спря и се обърна бавно. — Добре ли е така, Пег?
— Страхотна сте, наистина. — Пег посегна към второ парче хляб и изгледа Лавиния с присвити очи. — Ако не знаех, че сте изискана дама, щях да се притесня, че ще ми вземете работата.
— Не се бойте, не искам работата ви. — Лавиния посегна към мръсния парцал. — Както вече казах, единственото ми желание е да спечеля облога, който сключих с приятеля си.
Пег я погледна знаещо.
— Сигурно ще получите куп пари, а?
— Достатъчно, за да мога да ти платя. — Лавиния изкачи стълбата, която водеше от мъничката стая на Пег към улицата. — След един час ще ти върна дрехите.
— Спокойно, не бързайте. — Пег се настани удобно на разхвърлянето си легло и протегна подутите си крака. — Вие не сте първата, която взема назаем кофата и парцала ми за час или два. Но сте първата, която твърди, че ги взема само за да спечели някакъв си облог.
Лавиния спря на най-горното стъпало и се обърна изненадано.
— Наистина ли има и други хора, които са ви молили да заемат мястото ви?
— Ами да. — Пег се изсмя дрезгаво. — Имам уговорка с няколко хубави момиченца. Ще ви издам една тайна. Старата Пег печели повече пари, като дава назаем кофата и парцала — заедно с ключовете, разбира
