— Чакам те. — Той затвори книгата и хвърли поглед към часовника. — Пристигнах преди половин час и ми казаха, че си излязла.
— Точно това направих. — Лавиния отвори с трясък вратичката на шкафчето, грабна гарафата и си наля солидна порция шери. — Бях навън.
Тобиас я огледа небрежно от глава до пети.
— Да не си била на бал с маски?
Лавиния едва не се задави с шерито.
— Разбира се, че не.
— Или си решила да си увеличиш доходите, като станеш чистачка?
— С тази професия не се печелят достатъчно пари. — Лавиния отпи още една глътка шери и въздъхна доволно. — Не и докато не си готов да лъскаш и други неща, освен подовете.
Емелин я гледаше загрижено.
— Моля те, не ме карай да чакам. Какво се случи, докато беше в музея на Хугет?
Тобиас скръсти ръце под гърдите и се облегна на стената.
— Нима си отишла още веднъж в музея на Хугет? В този костюм?
— Точно така. — Лавиния прекоси стаята и се тръшна в едно кресло. Протегна крака и огледа съсредоточено дебелите си чорапи. — Реших, че би било от полза да проверя какви восъчни сцени са изложени в галерията на първия етаж. Хугет се правеше на много тайнствен.
— Правеше се на тайнствен заради темата на експонатите. — В гласа на Тобиас звънеше нетърпение. — Според мен е очевидно защо не искаше да обясни на една дама какво е изложил на горния етаж. Защото сцените са изцяло еротични.
— Еротични сцени от восък? — попита любопитно Емелин. — Колко необикновено.
Тобиас я погледна намръщено.
— Извинете ме, мис Емелин, изобщо не биваше да споменавам това. Еротиката не е тема, по която се говори в присъствието на млади дами.
— Не се притеснявате за мен — отговори безгрижно девойката. — По време на пребиваването ни в Рим Лавиния и аз научихме куп неща за еротиката. Както вероятно знаете, мисис Андърууд беше жена със свободен нрав.
— Права сте — съгласи се безизразно Тобиас. — Знам за нея. Всички в Рим знаеха за забавленията й.
— Да не се отклоняваме от темата — намеси се Лавиния. — Вероятно си спомняш какво ти казах за реакцията на Хугет, когато го попитах за восъчните фигури на горния етаж. Но не беше само това. Ти и аз повярвахме, че той е открил нещо познато в сцената, която му занесохме. Тази сутрин се събудих с мисълта, че е твърде възможно в заключената галерия да са изложени произведения от същия скулптор.
Тобиас я погледна втрещено.
— Отишла си при Хугет да разгледаш тези скулптури? Но защо, за бога?
Лавиния махна вяло с чашата в ръката си.
— Вече ти обясних. Исках да видя изработката на скулптурите. Платих на чистачката, за да ми предостави ключовете си, премених се в дрехите й и отидох в музея.
— И какво? Да разбирам ли, че си видяла скулптурите? Смяташ ли, че нещата, които са изложени там, са изработени от същия художник, създал заплашителната сцена?
— Ще ти отговоря съвсем честно: не съм напълно сигурна.
— С други думи, този маскарад е бил напълно излишен, така ли? — Тобиас поклати глава. — Ако си беше направила труда да поискаш съвет от мен, щях да ти препоръчам нещо по-добро.
— Аз не бих казала, че съм си загубила времето. — Лавиния го погледна над ръба на чашата си. — Фигурите на Хугет са в естествен ръст. Разликата в големината ме затрудни. Не съм съвсем сигурна, но смятам, че открих доста прилики.
Въпреки гнева си Тобиас изглеждаше заинтригуван.
— Наистина ли?
— Да. Открих достатъчно прилики, затова смятам, че е целесъобразно да помоля мисис Воун да разгледа фигурите и да ни каже мнението си — заяви Лавиния.
— Разбирам. — Тобиас приседна на ръба на писалището и с отсъстващ вид започна да разтрива левия си крак. — За съжаление не е лесно да осъществим това намерение. Хугет със сигурност няма да изпълни молбата ни, дори ако няма какво да крие. Нали знаеш, че не е позволено на дами да се качват на горния етаж. Сигурно няма да направи изключение дори ако му кажем, че дамата е художничка.
Лавиния облегна глава на креслото и се замисли за Пег и допълнителните й доходи.
— Чистачката на Хугет няма да има нищо против да ни даде ключа от галерията, разбира се, срещу съответно заплащане. Ще го направим в деня, когато Хугет отива да лекува ревматизма си.
— Не разбирам — обади се Емелин. — Защо някой трябва да плати за използването на ключа и да се промъкне тайно в галерията, след като може просто да си купи билет на входа?
— Чистачката не дава ключа на посетители — обясни спокойно Лавиния, — а на жени, които печелят хляба си, като предлагат известни услуги на джентълмените, дошли да разгледат еротичните картини.
Емелин вдигна вежди.
— Искаш да кажеш, на проститутки?
Лавиния се покашля, не смеейки да погледне Тобиас.
— Пег ми разказа, че мъжете, които разглеждат изложеното на горния етаж, често са в настроение да се позабавляват с момичета от улицата. Доколкото разбирам, експонатите им оказват такова въздействие.
Тобиас извъртя очи към тавана, но не каза нищо.
— Разбирам. — Емелин стисна устни и се замисли. — Имала си късмет, че в изложбената зала не е имало мъже. Ако те бяха видели в тази рокля, със сигурност щяха да те помислят за проститутка.
— Хмм… — Промърмори неясно Лавиния.
Тобиас я погледна изпитателно.
— Лавиния?
— Какво?
— Имаше ли мъже в помещението, когато влезе там?
— Не, разбира се — отговори бързо тя. — Когато влязох в горната галерия, тя беше празна.
— Предполагам също, че никой от клиентите на Хугет не е влязъл в галерията, докато си била там. Или се лъжа?
Лавиния издиша шумно.
— Мисля, че е по-добре да ни оставиш насаме, Емелин.
— Защо, за бога? — извика разтревожено момичето.
— Защото следващата част от разговора не е подходяща за твоите невинни ушички, мила моя.
— Глупости! Какво неподходящо има в еротичните сцени от галерията на мистър Хугет?
— Аз се боя по-скоро от езика на мистър Марч, когато дава израз на лошото си настроение.
Емелин примигна.
— Но мистър Марч изобщо не е в лошо настроение.
Лавиния изпи остатъка от шерито в чашата си и я остави настрана.
— Сега не, но само след минута ситуацията ще се промени.
15
Когато след около час влезе в кабинета си, Тобиас все още кипеше от гняв. Антъни, който седеше зад писалището му, вдигна заинтересовано глава. Лицето му изрази първо ужас, после развеселеност и накрая примирение. Остави писалката, облегна се назад и опря ръце на страничните облегалки.
— Пак си се карал с мисис Лейк, нали? — попита той без предупреждение.
— И какво от това? — Тобиас изкриви лице. — Впрочем, това е моето писалище. Ако нямаш нищо против, бих искал да си седна на мястото. Имам работа.
— Явно този път караницата е била ожесточена. — Антъни стана и заобиколи писалището. — Един ден
