Тобиас не е видял. Под мътната светлина на фенера е много вероятно да са пропуснали някое предателско петно. Сигурно Джоан Доув беше дошла да поиска пари за нанесената на скъпия й екипаж щета. Колко ли щеше да й струва замяната на една седалка?
— Какво ще кажете, мадам? В дневната ли да я поканя или в кабинета ви?
— Какво иска мисис Доув? — попита предпазливо Лавиния.
Мисис Хилтън я изгледа смаяно.
— Откъде да знам? Отворих й и тя помоли да говори с вас. Ако искате, ще я отпратя.
— Не, разбира се, че не. — Лавиния пое дълбоко въздух и стисна зъби. Тя беше възрастна жена. Светска дама. Щеше да се справи с проблема. — Ще я приема. Моля, поканете я веднага в кабинета ми.
— Веднага, мадам. — Мисис Хилтън се отдалечи с тежки стъпки.
Емелин изглеждаше замислена.
— Обзалагам се, че мисис Доув е дошла да ти плати за услугите. Ще видиш.
Настроението на Лавиния моментално се подобри.
— Наистина ли мислиш така?
— Каква друга причина би могла да има?
— Ами…
— Сигурно иска да се извини за онова, което е направила.
— Съмнявам се.
— Лавиния? — Емелин смръщи чело. — Какво ти става? Изглеждаш ужасно развълнувана. Толкова ли е странно, че дамата идва в дома ти, за да ти даде парите, които си изработила?
— Права си, развълнувана съм. — Лавиния се запъти бавно към вратата. — Дори повече от развълнувана.
Успя да накара мисис Доув да изчака четири минути, преди напрежението да стане непоносимо. Когато влезе в кабинета си, се постара да излъчва учтиво равнодушие и спокойствие.
Като истинска светска жена.
— Добър ден, мисис Доув. Изненадана съм да ви видя. Не ви очаквах.
Джоан стоеше пред етажерката с книги и държеше в ръка томче с поезия. Тъмносивата рокля, ушита от мадам Франческа, подчертаваше дискретно елегантната й фигура и русата коса със сребърни нишки.
Воалът на красивата черна шапка беше вдигнат. Както винаги, изразът на лицето й не издаваше нищо.
— Виждам, че обичате поезия — промълви тя. Забележката беше напълно неочаквана за Лавиния. Неволно се пресегна и взе една малка книжка, подвързана с кожа.
— За съжаление са ми останали много малко книги. Бях принудена да ги оставя, когато се върнахме малко прибързано от едно пътуване в Италия. Сигурно ще мине доста време, преди да попълня отново библиотеката си.
— Извинете, че нахлувам в дома ви толкова рано сутринта — продължи Джоан. — Но не мигнах цяла нощ и състоянието на нервите ми не допуска ново отлагане.
Лавиния застана зад писалището си.
— Моля, заповядайте, седнете.
— Благодаря. — Джоан седна на крайчеца на стола пред писалището. — Ще говоря направо. Искам да се извиня за онова, което се случи снощи. Единственото ми извинение е, че не се доверих напълно на мистър Марч. Имах чувството, че е по-добре да го държа под око.
— Разбирам.
— Дойдох в дома ви, за да настоя да приемете хонорара, който ви дължа. Вие и мистър Марч си свършихте работата. Не е ваша грешка, че дневникът бе унищожен.
— Може би така е дори по-добре — отвърна предпазливо Лавиния.
— Вероятно сте права. Но един въпрос все още остава без отговор.
— Сигурно искате да знаете кой ви е изпратил малката восъчна сцена.
— Няма да имам нито минута спокойствие, преди да разбера — призна Джоан. — Бих желала да продължите разследванията в тази посока.
Значи Джоан не беше дошла да се оплаче от състоянието на възглавниците в каретата си. Беше тук, за да си плати сметката и да помоли за нови услуги.
Лавиния се отпусна на стола си малко по-тежко, отколкото би й се искало. Изведнъж утрото стана светло и приветливо, въпреки дъжда. Ала бързо се постара да скрие облекчението си зад професионална фасада. Решително сложи ръце върху плота на писалището и кимна.
— Разбирам. — Гласът й потрепери издайнически.
— Ще ви разбера, ако сметнете за необходимо да увеличите хонорара си, за да компенсирате онова, което смятате за моя вина. Съзнавам, че не бях напълно честна по въпроса с дневника.
Лавиния се покашля.
— При тези обстоятелства…
— Да, естествено — кимна спокойно Джоан. — Кажете цената.
Ако имам поне малко ум в главата си, ще се възползвам от случая да поискам хубава сумичка и да забравя миналото, каза си Лавиния. Ала споменът за опасността, на която се бе изложил Тобиас, й попречи да го направи.
Противно на всеки здрав разум в очите й светна гняв.
— Ако желаете да продължим деловите си отношения, мисис Доув, искам да ми обещаете, че от ваша страна няма да има повече шпионаж. Няма да допусна да следят мистър Марч, сякаш е крадец или злодей. Той е професионалист, също като мен.
Джоан вдигна вежди.
— Мистър Марч е много важен за вас, нали?
Няма да се хвана на въдицата ти, закле се в себе си Лавиния.
— Сигурно разбирате, че аз се чувствам отговорна за мистър Марч. Той е моят партньор.
— Разбирам. Имате силно развито чувство за отговорност.
— Точно така. Е, мисис Доув, ще ми обещаете ли, че вече няма да пращате никого да дебне в сенките, докато мистър Марч извършва разследванията си?
Джон се поколеба, после леко сведе глава.
— Давам ви думата си, че повече няма да се намесвам в работата ви.
— Е, добре. — Лавиния се усмихна хладно. — Веднага ще изпратя вест на мистър Марч и ако той няма нищо против да продължим разследването на вашия случай, ще приемем новото ви поръчение.
— Нещо ми казва, че мистър Марч няма да се поколебае да продължи работата по случая в качеството си на ваш делови партньор. Снощи останах с впечатление, че той не беше съгласен, когато — буквално казано — ми хвърлихте парите в лицето.
Лавиния усети как бузите й пламнаха.
— Не съм хвърлила нищо в лицето ви, мисис Доув. Не и в буквалния смисъл.
Джоан се усмихна, но не отговори. Лавиния изправи гръб.
— Е, добре, ще призная, че мистър Марч ще се радва да продължи работата по случая. Изхождайки от съгласието му, ще си позволя да ви задам няколко въпроса. Това ще ни спести време.
Джоан наклони глава.
— Да, естествено.
— Предполага се, че човекът, който е изгорил дневника и го е оставил така, че мистър Марч да го намери, ни съобщава по този начин, че повече никой никого няма да изнудва. Вероятно вече няма да получавате заплашителни писма от лицето, което ви изпрати восъчната сцена. Аз лично смятам, че въпросният господин е загубил интерес да ви изнудва.
— Сигурно сте права, фактът, че съм наела професионалисти да разследват случая, го е разтревожил и го е накарал да се прибере обратно в сенките. Въпреки това държа да знам кой е той. Сигурна съм, че ме разбирате. — Джоан се усмихна безрадостно. — Не понасям да получавам заплахи за убийство.
— Не, разбира се, че не. На ваше място и аз бих реагирала така. Снощи, преди да заспя, обмислих отново целия случай. Имам чувството, че тук се крие нещо повече от обичайното изнудване. Моля, не се
