невинни момичета.
— Лавиния ще я пази. — Тобиас си спомни разумната реакция на Емелин в Рим и добави: — По-точно е да се каже, че мис Емелин е напълно в състояние да се опази сама.
— Въпреки това бих предпочел да не се стига дотам. — Антъни се хвана за перваза на камината. — Понеже преследваме едни и същи цели, бихме могли да работим съвместно, не намираш ли?
Тобиас издиша шумно.
— Ние с теб сме двама глупаци.
— Говори само за себе си. — Антъни се запъти решително към вратата. — Още сутринта ще се погрижа за билетите.
— Антъни?
— Какво има още?
— Споменах ли вече, че родителите на Лавиния са упражнявали месмеризъм?
— Не, но мис Емелин го спомена. И какво от това?
— Преди време се интересуваше от този шарлатански метод, доколкото си спомням. Смяташ ли, че опитен лечител би могъл да доведе пациент до състояние на транс, без той да забележи?
Антъни се изсмя тихо.
— Напълно е възможно мъж със слаб характер да стане жертва на такъв лечител, стига да е достатъчно опитен. Но нито за миг не мога да си представя, че мъж със силна воля и добре развита наблюдателност би позволил на когото и да било да го доведе до транс.
— Сигурен ли си?
— Освен ако така нареченият пациент сам не иска да изпадне в транс.
Антъни излезе в коридора и шумно затръшна вратата след себе си. Смехът му отекна в къщата.
12
— Какво става с теб тази сутрин, за бога? — Емелин посегна към каната с кафе. — Никога не съм те виждала в такова странно настроение.
— И аз имам право понякога да изпадам в странно настроение. — Лавиния сложи солидна порция яйца в чинията си. Изпитваше силен глад и сама се учуди на себе си. Беше се събудила с нетърпеливо очакване да слезе по-скоро на закуска. Причината със сигурност беше преживяното в каретата на мисис Доув. — Нали ти казах, че вече нямаме клиентка!
— А аз ти отговорих, че си постъпила съвсем правилно, като си прекратила ангажимента си към мисис Доув. — Емелин си наля кафе. — Постъпила е много зле, като е заповядала на лакея си да шпионира мистър Марч. Ами ако го беше наранил?
— Сигурна съм, че му е наредила да вземе пръв дневника или да го отнеме от мистър Марч със сила. Тя държеше много да се сдобие с проклетия дневник. Не искаше Тобиас и аз да прочетем страниците, които се отнасят до нея. Никой не бива да узнае тайните й.
— Макар че самата тя ви е разказала някои неща?
Лавиния вдигна вежди.
— Предполагам, че тайните на мисис Доув са много по-ужасни от малката недискретност, която си е позволила на млади години.
— Е, това вече не може да се установи със сигурност, нали? Дневникът е унищожен.
— Мисля, че малко прибързах, като се отказах от парите — промълви замислено Лавиния.
Очите на Емелин светнаха пламенно.
— В крайна сметка става въпрос за принципи — отсече категорично тя.
— Да, права си. Мистър Марч е безкрайно труден партньор, но в случая беше мой съюзник. Не е редно да разреша на клиентката си да го третира като шахматна фигура и да извлича изгоди от действията му. Всеки има своята гордост.
— Твоята гордост или тази на мистър Марч те накара да постъпиш така миналата нощ? — попита с лека насмешка Емелин.
— Това няма никакво значение, факт е, че тази сутрин се събудих без клиентка.
— Не се притеснявай. Много скоро ще си намериш нови клиенти.
Понякога слънчевият оптимизъм на Емелин е дразнещ, каза си неволно Лавиния.
— Вероятно мистър Марч ще си получи обещаната сума — каза тя. — Би било редно да я сподели с мен, как мислиш?
— Права си — кимна сериозно Емелин.
— Добре, ще поговоря с него по този въпрос — реши Лавиния и започна да яде, вслушвайки се в трополенето на копита и скърцането на колела по паважа пред къщата. — Знаеш ли, колкото и да е труден понякога, мистър Марч беше изключително добър партньор. Все пак той откри дневника на камериера.
Емелин я наблюдаваше с интерес.
— За какво мислиш, Лавиния?
Леля й вдигна рамене.
— Струва ми се, че и за мистър Марч, и за мен би било предимство и в бъдеще от време на време да работим заедно.
— О, да! — В очите на Емелин се появи странен израз. — Права си. Прекрасна мисъл.
Възможността за бъдещо партньорство с Тобиас е възбуждаща, но и застрашителна, реши Лавиния. Май беше по-добре да смени темата.
— Днес имаме по-важни задачи — заговори енергично тя. — Трябва да съсредоточим вниманието си върху твоята вечер в театъра.
— Нашата вечер — поправи я меко Емелин.
— Да, вярно. Много мило от страна на лейди Уортхем да покани и мен.
Емелин вдигна вежди.
— Според мен тя е любопитна да те види. Даже много.
Лавиния смръщи чело.
— Надявам се, че не си споменала пред нея какво съм работила преди?
— Не, разбира се.
— Отлично. — Лавиния видимо се отпусна. — Не вярвам, че лейди Уортхем ще остане възхитена от предишните ми професии.
— В нейните кръгове няма професии, подходящи за жена — обясни с лека ирония Емелин.
— Колко вярно. Тази вечер ще й дам да разбере, че съм получила скромно, но сигурно наследство.
— Това не е редно, лельо Лавиния. Не бива да лъжеш.
— О, стига! — Лавиния махна пренебрежително. — Моля те, не забравяй, че ни предстои последна проба при мадам Франческа.
— Няма да забравя. — Лицето на Емелин изрази загриженост. — Лельо Лавиния, надявам се, че не очакваш твърде много от тази вечер. Мисля… не, сигурна съм, че никой няма да ме забележи.
— Глупости. С новата рокля ще изглеждаш прекрасно.
— Но не колкото Присила Уортхем — засмя се безгрижно Емелин. — Тъкмо по тази причина майка й се държи така мило с мен и ти го знаеш много добре. Тя си въобразява, че когато сме двете, всички виждат предимствата на Присила.
— Плановете на лейди Уортхем не ме интересуват ни най-малко. — Лавиния щеше да каже нещо още по-остро, но спря навреме. След малко се покашля и опита отново: — За мен е абсолютно безразлично, че лейди Уортхем е планирала да покаже Присила в най-добрата светлина. Тя й е майка и това е неин дълг. За мен е важно само, че тази вечер ни се предлага уникална възможност и аз имам твърдото намерение да се възползвам от нея.
Вратата на стаята за закуска се отвори без предупреждение и на прага застана мисис Хилтън. Очите й святкаха възбудено.
— Мисис Доув е тук, мадам — изрече високо тя. — Приемате ли посетители в такъв ранен час?
— Мисис Доув?
В сърцето на Лавиния се надигна паника. Сигурно са оставили следи по седалките на каретата, които
