фигура. Красивото някога лице сега беше подуто и изглеждаше загрубяло — свидетелство за бурен живот и необуздани удоволствия.
— Познавате ли лорд и лейди Невил? — попита лейди Уортхем с неприкрит интерес.
— Не — отговори Лавиния. — Не съм имала удоволствието.
— Разбирам.
Лавиния разбра, че Емелин е изгубила в очите на домакинята, и се опита, доколкото беше възможно, да поправи вредата.
— Но пък познавам добре мистър Марч — рече тя и веднага се наруга на ум. Велики боже, явно не беше на себе си. Кой би помислил, че ще стигне дотам да направи опит да подобри позицията си в обществото с името на Тобиас?
— Хмм…
Лавиния неволно се запита какво ли ще си помисли лейди Уортхем, ако разбере какво е направил Тобиас снощи в чуждата карета.
— А вие познавате ли лорд и лейди Невил?
— От години съпругът ми и аз получаваме покани за същите балове и соарета като Невил и съпругата му — отговори хладно достойната дама, явно избягвайки прекия отговор. — Движим се в един и същи обществен кръг.
Глупости, помисли си Лавиния. Да получаваш покани за същите обществени събития не означава, че си бил официално представен на този или онзи. Отчаяните домакини изпращаха покани на всеки, който имаше някакво име в обществото, но това не означаваше, че всички се отзоваваха.
— Разбирам — промърмори Лавиния. — Това означава, че не се познавате отблизо с лорд и лейди Навил.
Сега вече лейди Уортхем се ядоса.
— Случайно Констанс и аз дебютирахме в един и същи сезон. Много добре я помня. Беше доста обикновена, ако трябва да бъда точна. Ако не беше огромното й наследство, щеше да си остане стара мома.
— Нима Невил се е оженил за нея заради парите й? — осведоми се любопитно Лавиния.
— Естествено. — Лейди Уортхем изхъмка изискано. — Всички го знаят. Констанс нямаше какво да покаже. Не беше красива и не разбираше нищо от мода.
— Оттогава очевидно се е научила да се облича — отбеляза Лавиния.
Лейди Уортхем вдигна оперния бинокъл към очите си и огледа театралната зала.
— Диамантите винаги действат. — Отпусна бинокъла и продължи: — Виждам, че мистър Марч вече е напуснал ложата. Като дойде при нас, ще се събере приятна малка компания, не намирате ли?
Лейди Уортхем потърка ръце и се засмя доволно. Прекрасно беше да има още един джентълмен в близост до Присила.
Кадифените завеси се отвориха отново, но не беше Тобиас.
— Мисис Лейк. — Ричард, лорд Помфри, я удостои със страстен поглед, леко помрачен от обичайното му пиянство. — Знаех си, че сте вие. Какъв късмет да ви видя отново. Откакто бяхме заедно в Италия, не ми излизате от главата. — Думите бяха произнесени завалено, стойката му беше несигурна.
Шокът да го види отново след толкова време я парализира, но само за секунди. Но Лавиния не беше единствената шокирана от влизането на Помфри. Лейди Уортхем замръзна на мястото си.
Домакинята със сигурност познава славата на Помфри като необуздан донжуан, размишляваше трескаво Лавиния. И с право не го смята за джентълмен, когото би допуснала да общува с невинната й дъщеря. Лавиния, естествено, не можеше да я обвинява за това. Тя също не искаше да вижда Помфри близо до Емелин.
Галантен както винаги, Антъни й се притече на помощ. След бърз поглед към лицето й младият джентълмен стана и препречи пътя на Помфри.
— Не мисля, че вече сме се срещали — заговори любезно той.
Помфри го измери от глава до пети и очевидно сметна, че не е нужно да го удостои с вниманието си.
— Помфри — представи се той. — Аз съм много добър приятел на мисис Лейк. — Обърна се отново към Лавиния и я дари с дръзка усмивка. — Би могло да се каже, интимен приятел. В Италия се познавахме много добре, нали, Лавиния?
Лейди Уортхем изпъшка ужасено.
Крайно време е да се намеся, разбра Лавиния.
— Лъжете се, сър — отговори твърдо тя. — Изобщо не се познаваме добре. Вие бяхте приятел на мисис Андърууд, не мой.
— Ами да, тя беше тази, която ни представи един на друг — съгласи се Помфри и гласът му беше пълен с чувствени намеци. — Затова съм й много задължен. Имате ли вест от нея, откакто офейка с графа?
— Не, нямам. — Лавиния се усмихна хладно. — Ако си спомням добре, вие сте женен, сър. Как е съпругата ви?
Помфри изобщо не се обезпокои от споменаването на страдащата си съпруга.
— Мисля, че е на парти в провинцията. — Обърна поглед към Емелин и Присила и очите му засвяткаха. — Няма ли да ме представите на красивите си придружителки?
— Не — отсече Лавиния.
— Не — повтори Антъни.
Лейди Уортхем смръщи вежди.
— Невъзможно.
Антъни направи крачка напред.
— Както виждате, ложата е пълна, сър. Бъдете така любезен да си отидете.
Помфри го погледна объркано.
— Не знам кой сте, но виждам, че стоите на пътя ми.
— И нямам намерение да отстъпя.
Още няколко глави се обърнаха към тях. Лавиния видя как множество оперни бинокли се насочиха към ложата им. Любопитните се увеличаваха с всяка минута. Съмняваше се, че някой може да чуе какво се говори, но сигурно всички бяха наясно, че в ложата на семейство Уортхем става нещо интересно.
Нарастващият ужас на лейди Уортхем беше недвусмислено доказателство. Лавиния усещаше физически как домакинята трепери от мисълта, че в ложата й се разиграва сцена, в която неволно е въвлечена и Присила.
— Отстранете се — заповяда Помфри с обичайното си небрежно високомерие.
— Не — отговори твърдо Антъни. Тихият му глас напомни на Лавиния за Тобиас. — Трябва веднага да си отидете, сър.
Помфри злобно присви очи.
Стомахът на Лавиния се сви. Антъни бе заел поза, която при най-лошия развой на нещата можеше да му донесе покана за дуел. Тя трябваше да сложи край.
— Вървете си, Помфри — заповяда енергично. — Веднага.
— Нямам никакво намерение да си отида, преди да сте ми оказали честта да ме поканите на гости в дома си — заяви мъжът. — Утре следобед ще ви посетя с удоволствие. Дайте ми адреса си, мадам.
— Утре следобед съм заета — отговори твърдо Лавиния.
— Е, добре, ще почакам още един ден, за да подновя интимната ни връзка. Вече съм чакал шест месеца, така че един ден не е от значение.
Лейди Уортхем направи неуспешен опит да поеме контрола.
— Очакваме още един гост, Помфри. Наистина няма достатъчно място. Не можете да останете. Сигурна съм, че разбирате.
Помфри огледа Присила и Емелин с неприкрито любопитство, после се обърна към лейди Уортхем и се поклони несигурно.
— Невъзможно ми е да ви напусна, без да изкажа почитанията си към очарователните млади дами. Настоявам да ми ги представите. Кой знае, може да се срещнем на бал или на соаре и да пожелая, да ги поканя на танц.
