— Човек с разнообразни инвестиции много лесно може да крие зад тях криминалните си деяния — намеси се тихо Тобиас.
Джоан затвори очи.
— Прав сте. Холтън Феликс ми изпрати писмо, в което заплаши да разкрие ролята на Филдинг като глава на могъща криминална организация. — Тя вдигна глава и заяви решително: — Но тази заплаха се основава върху нагла лъжа!
— Сигурна ли сте? — попита предпазливо Лавиния.
— Не е възможно. — В очите на Джоан заблестяха сълзи. — Двадесет години бях омъжена за Филдинг. Ако беше престъпник, щях да знам. Не би могъл да го крие от мен през цялото време. Не би могъл.
— Много жени през целия си живот остават в неведение относно финансовите дела на съпрузите си — обясни меко Лавиния. — Нямате представа колко много вдовици не могат да се справят с наследството от съпрузите си.
— Отказвам да повярвам, че Филдинг е бил онзи Азур, глава на могъща криминална организация, както казвате вие — изрече безизразно Джоан. — Имате ли доказателства?
— Абсолютно никакви — отговори спокойно Тобиас. — И понеже и Азур, и съпругът ви вече не са между живите, аз нямам никакъв интерес да продължа разследването в тази посока. Но много искам да спра Невил.
— Разбирам — пошепна Джоан.
— Точно така — присъедини се към него Лавиния. — Трябва да му попречим да убие и вас.
Очите на Джоан се разшириха.
— Наистина ли вярвате, че именно Невил ми е изпратил заплашителната восъчна сцена?
— Твърде вероятно — кимна Тобиас. — Той не е художник, но сигурно е възложил на някого да изработи сцената, за да ви я изпрати.
— Но защо ме предупреждава за намеренията си?
— Този човек е убиец — обясни Лавиния. — Кой може да каже какво става в главата му? Вероятно иска да ви измъчва. Или да ви накажи по някакъв начин.
Тобиас стана и отиде при нея.
— Аз смятам, че Невил иска да ви постави в ситуация, в която сте ранима, мисис Доув. Още първия път ми направи впечатление, че сте събрали в дома си малка армия. Лакеите ви очевидно са обучени за много повече неща, не само да разнасят чаши с шампанско върху сребърни табли.
Джоан въздъхна.
— Мъжът ми беше много богат човек, мистър Марч. Назначаваше само силни мъже, които да защитават богатството му.
— Възможно е Невил да е изпратил смъртната заплаха, за да ви изнерви — обясни Лавиния. — Сигурно се надява да се уплашите, да проявите непредпазливост и да допуснете някоя грешка, която да му даде възможност да ви нападне. За да ви постави в своя власт.
— Все още съм убедена, че той няма причина да ме убие — възрази твърдо Джоан. — Даже да е бил криминален престъпник, аз нямах представа за делата му. Имах връзка с него, но това беше преди повече от двадесет години. Невъзможно е да не го разбира.
Тобиас я погледна пронизващо.
— Ако сме прави в предположенията си, че мъжът ви е бил Азур, Невил има предостатъчно причини да се опасява, че знаете тайните му.
Джоан стисна ръце в скута си.
— Моят мъж не беше Азур. Колко пъти да ви казвам?
В гласа й липсва предишната убеденост, помисли си Лавиния.
— Ние смятаме, че е бил — възрази меко тя. — И ако сме прави, вие се намирате в голяма опасност.
Джоан се успокои малко и отново отвори ръце.
— Наистина ли смятате, че Невил е убил онези нещастни жени?
— Така изглежда — отговори Тобиас. — Започвам да вярвам, че поръчва восъчните фигури в музея на Хугет като вид зловещ спомен за извършените убийства.
Джоан потрепери.
— Кой художник би изпълнявал такива поръчки?
— Всеки, на когото е платена достатъчно голяма сума, за да не задава много въпроси — отговори Лавиния. — Или човек, който се страхува за живота си. Спомняте ли си как мадам Тюсо беше принудена да отлива мъртвешки маски, докато беше в затвора?
В салона отново се възцари тишина.
— Имам намерение довечера да претърся дома на Невил — съобщи след малко Тобиас. — Искам да приключим тази работа колкото може по-бързо. Трябват ми доказателства, че е забъркан в криминални престъпления, и смятам, че мога да намеря нещо в къщата му. Докато не приключа с това, вие не бива да се излагате на риск, мадам. Предлагам да останете тук, в своя дом, където сте на сигурно място.
Джоан се поколеба, после поклати глава.
— Тази вечер е балът на Колчестър. Единственото събитие на сезона, което не мога да пропусна.
— Няма нищо лошо, ако изразите съжаление, че не се чувствате добре.
— Невъзможно. Ако не отида, лейди Колчестър ще се обиди до смърт. Вече ви казах, че тя е баба на годеника на дъщеря ми и управлява семейството като истински тиран. Ако се ядоса на мен, ще си отмъсти на Мериън.
Тобиас откри в очите на Лавиния разбиране и съжаление и тихо простена. Знаеше, че партньорката му е много добре запозната с опасностите и капаните, свързани с намирането на добра партия за младите момичета. Самата тя се занимаваше с подобно нещо. Още преди Лавиния да отвори уста, той разбра, че е загубил битката.
— Мили боже, нима смятате, че лейди Колчестър ще съумее да накара годеника на Мериън да развали годежа? Може ли да стигне толкова далеч?
Лицето на Джоан се напрегна.
— Не мога да кажа. Знам само, че не мога да си позволя да изложа бъдещето на Мериън на опасност само защото ме е страх да посетя един бал.
Лавиния се обърна бързо към Тобиас.
— Мисис Доув ще ни обещае, че ще отиде на бала, придружена от няколко силни лакеи, и ще се върне също в тяхната компания. А в дома на Колчестър ще бъде заобиколена от много хора. Там не може да й се случи нищо лошо.
— Идеята ти не ми харесва — възрази той, макар да знаеше, че няма смисъл да спори.
Лавиния засия.
— Имам още една идея.
Тобиас потръпна и с отсъстващ вид разтри крака си.
— Естествено, че имаш — промърмори той. — Както винаги. Проклятие.
20
Домът на Лавиния беше необичайно празен и тих. Тобиас я следваше с бързи стъпки по коридора и се радваше на тишината, защото имаше намерение да и прочете сериозна проповед.
— Днес следобед мисис Хилтън е при дъщеря си — обясни тя, докато окачваше наметката си на закачалката. — Емелин е на поредната лекция за египетски антики заедно с Присила и Антъни.
— Знам. Антъни ми каза, че ще придружи младите дами в института по египетско изкуство. — Тобиас остави шапката и ръкавиците си на масата и се обърна към нея. — Трябва да говоря с теб, Лавиния.
— Не желаеш ли да отидем в кабинета? — Без да чака отговор, Лавиния тръгна по коридора. — Ще си запалим огън. Приятната, уютна атмосфера е много по-подходяща за спорове, отколкото студената, мрачна стая, не намираш ли?
— Проклятие. — Тобиас бе принуден да се съгласи. Лавиния беше права. В малкия й кабинет можеха да се карат много по-ефективно, отколкото в антрето. Отдавна бе установил, че се чувства много добре в
