— Според мен настъпи времето да им поискаме сметка.
— Бих предложил да започнем с твоята клиентка.
— Опасявах се, че ще го предложиш. — Лавиния въздъхна. — Не вярвам мисис Доув да се зарадва. Сигурно ще се откаже от услугите ми.
Тобиас се протегна и хвана ръката й.
— Ако това те утешава, аз също не очаквам да получа пари от Невил.
— Надявам се да продам още една от италианските статуи, за да платя наема и тримесечната заплата на мисис Хилтън — промърмори Лавиния.
— Едно от нещата, които ме възхищават у теб, Лавиния, е, че винаги ти хрумва нещо. И този път ще се справиш.
Джоан Доув седеше на своя скъп диван, неподвижна и безмълвна като една от восъчните фигури на мисис Воун.
— Какво казахте, моля? — попита тя с ледения тон на жена, несвикнала да й задават въпроси. — За какво намеквате?
Тобиас мълчеше. Само с поглед даде на Лавиния да разбере, че разчита на нея да се справи с необичайната ситуация. Мисис Доув беше нейна клиентка.
Лавиния срещна погледа му и стана от стола си. Отиде до прозореца и Тобиас неволно се възхити на живия контраст, който червената й коса образуваше с красивите тъмнозелени завеси.
— Мислех, че съм задала въпроса си пределно ясно — заговори спокойно тя. — Попитах ви дали сте имали връзка с лорд Невил. Той ли беше мъжът, който преди двадесет години ви прелъсти и ви захвърли като непотребна вещ?
Джоан не отговори. Зловещото мълчание, което струеше от нея, създаде потискаща атмосфера в цялата стая.
— Проклятие, Джоан. — Лавиния се обърна рязко и изгледа клиентката си със святкащи очи. — Нима не разбирате какво е заложено на карта? Имаме всички основания да вярваме, че Невил е убил поне две от бившите си любовници. А може би и повече. Единствено последната е оцеляла — по щастлива случайност.
Джоан не реагира.
Лавиния направи няколко крачки по стаята.
— Знаем, че малко преди изчезването си Сали Джонсън е посетила музея на Хугет. Там има заключена галерия, в която са изложени няколко превъзходни восъчни скулптури. Ние вярваме, че художникът, който ги е създал, е същият, изработил восъчната сцена, с която ви заплашват със смърт. Е, ще ми кажете ли най- после какво става?
— Стига толкова. — Джоан стисна устни. — Не е нужно да ми крещите, Лавиния. Аз съм ваша клиентка, забравихте ли този факт?
— Отговорете на въпросите ми. — Лавиния спря в средата на стаята. — Имали ли сте връзка с Невил?
Най-после Джоан се реши.
— Да. Права сте. Той беше мъжът, който някога ме прелъсти и ме изостави.
В продължение на минута никой от тримата не посмя да заговори.
— Знаех си. — Лавиния издиша шумно и се отпусна на най-близкия стол. — Знаех, че съществува връзка.
— Не разбирам защо смятате, че тези стара история има някакво значение за разкриването на човека, който ме заплашва — прошепна Джоан.
Тобиас разбра, че е дошъл неговият ред.
— Както изглежда, Невил се е заел да отстрани всичките си любовници. Най-малко две жени, с които е имал интимни отношения, са вече мъртви. За още три се твърди, че са се самоубили. Последната е изчезнала.
Джоан смръщи чело.
— Защо, за бога, твърдите, че той ги убива?
— Не сме сигурни — отговори спокойно Тобиас. — Но най-вероятната причина е страхът му, че знаят твърде много за него.
— Какво толкова могат да знаят, че се страхува да не го издадат?
— Добре, мисис Доув, ще бъда напълно откровен — заяви Тобиас. — Вече знам със сигурност, че Невил е бил член на криминална организация, известна с името Блу Чеймбър. Бандата работеше дълги години в подземния свят и беше много могъща. Контролираше я тайнствена личност, нарекла себе си Азур. Той имаше двама лейтенанти.
— Разбирам. — Джоан го наблюдаваше с безизразно лице. — Колко странно.
— След смъртта на Азур преди няколко месеца Блу Чеймбър започна да се разпада. Един от двамата лейтенанти, Карлайл, умря преди три месеца в Италия.
Джоан смръщи чело.
— Сигурен ли сте, че е мъртъв?
Тобиас се усмихна студено, без да откъсва поглед от лицето й.
— Да. Абсолютно сигурен. Карлайл е мъртъв.
Джоан хвърли бегъл поглед към Лавиния.
— Значи е останал само един човек от ръководството на Блу Чеймбър и вие мислите, че това е лорд Невил.
— Точно така — кимна утвърдително Лавиния. — Тобиас се надяваше дневникът на камериера да разкрие истината.
— Обаче дневникът бе унищожен, преди някой да го прочете — продължи мисълта й Тобиас.
Лавиния скръсти ръце под гърдите.
— Възможно е именно Невил да е убил Холтън Феликс, после да е унищожил дневника и да е направил така, че Тобиас да го намери. Но също така е възможно да го е направил някой друг.
— Кой? — попита глухо Джоан.
Лавиния я погледна в очите.
— Вие.
В салона надвисна шокирано мълчание.
— Не разбирам — пошепна Джоан. — Защо ми е да правя такива неща?
— Защото отчаяно се опитвате да скриете тайната, която е била съхранена в дневника — отговори твърдо Лавиния.
— Факта, че съм имала връзка с Невил? — В очите на Джоан блесна презрение. — Признавам, че не желая връзката ни да се разкрие след толкова години, но със сигурност не бих извършила убийство, за да я прикрия.
— Нямам предвид връзката ви с Невил. Тя не е толкова важна — възрази спокойно Лавиния. — Истинската тайна, скрита в дневника, е, че вашият мъж е бил Азур.
Джоан потръпна, но веднага се овладя.
— Вие сте луда.
— Вие го обичахте с цялото си сърце, нали? — продължи почти любезно Лавиния. — Сигурно сте се уплашили до смърт, когато сте получили първото заплашително писмо от Холтън Феликс. В него е пишело, че Филдинг Доув е бил водач на тайна криминална организация. Била сте готова на всичко, за да скриете тази информация вдън земя, нали? Честта на съпруга ви и доброто му име са били заложени на карта.
За секунди лицето на Джоан пребледня като на смъртник. После пламна от гняв.
— Как смеете да намеквате, че мъжът ми е имал нещо общо с… с бандитите от Блу Чеймбър? Коя сте вие, та се осмелявате да изричате подобно грозно подозрение?
— Самата вие ми разказахте, че когато съпругът ви е починал, сте се сблъскали с извънредно сложни финансови дела, оставени от него. Споменахте, че все още не сте изяснили цялата ситуация. — В гласа на Лавиния звучеше спокойна увереност.
— Казах ви, че мъжът ми беше способен финансист.
