въпроси. Най-важното е да имам наметката.
— По моята наметка няма и капчица кръв — обясни тя предпазливо. — Защо не се разменим?
— Наистина ли искате замяна? Много интересно. Тя не искаше наметката, защото имало кръв, разбирате ли? Както никой не иска кървавочервени рози.
— Аз ги искам.
— Тя винаги купуваше моите рози. — Старата цветопродавачка посочи кошницата си. — Но онази вечер не поиска. Заради кръвта, нали разбирате. Каза ми, че едва се отървала жива.
Сърцето на Лавиния заби като безумно.
— Отървала се е?
— Ами да. — Старицата се ухили. — Но сега се страхува. Скрила се е. Затова взе старата ми наметка. Защото по нея няма кръв.
Лавиния развърза връзката на наметката си, свали я от раменете си и я подаде на жената заедно с монетите.
— Готова съм да ви дам тази хубава наметка и няколко монети отгоре, ако ми дадете вашата.
Цветопродавачката погледна предпазливо дрехата в ръката на Лавиния.
— Изглежда ми стара.
— Уверявам ви, че е много запазена.
Лудата наклони глава и изведнъж изтръгна наметката от ръката на Лавиния.
— Я да видим какво ми предлагаш, миличка.
— По моята наметка няма кръв — увери я бързо тя. — Нито капчица.
— Така изглежда. — Жената изтърси наметката и я обърна, за да види подплатата. — А, тук има петно. — Вгледа се по-внимателно и поклати глава. — Някой май се е опитал да го изпере.
Лавиния чу шум. Тобиас явно се мъчеше да потисне смеха си. Постара се да не поглежда към него, защото беше готова да се развика.
— Петното почти не личи. — В гласа й звучеше решителност.
— Аз нали го видях.
— Малкото петно на моята наметка е много по-добро от кървавите петна на вашата — обясни с едва сдържано нетърпение Лавиния. — Е, ще направим ли смяната или не?
Сбръчканото лице на старата цветарка изрази надменно презрение.
— Да не ме мислите за луда, момиче? Великолепната наметка, която топли старите ми кости, е много по-ценна от тази, която ми предлагате.
Лавиния пое дълбоко въздух и се опита да не покаже отчаянието си.
— Какво още искате?
Старицата се изсмя дрезгаво.
— Наметката, монетите и хубавите ви ботушки. Това ще е достатъчно.
— Ботушките ми? — Лавиния поклати глава. — Но те ми трябват, за да се прибера вкъщи.
— Не се притеснявайте, скъпа. Ще ви дам старите си обувки. По тях няма кръв. Никаква. Не са като розите. — Очите на лудата отново помътняха. Погледът й се отнесе. — Никой не иска да купува рози, по които лепне кръв, от мен да го знаете.
— Премислих диагнозата си. — Тобиас помогна на Лавиния да се качи в наемната карета. — Вече не съм убеден, че цветопродавачката е напълно луда. Точно обратното. Мисля си, че умее да се пазари по-добре от теб.
— Радвам се, че се забавляваш. — Лавиния падна тежко на седалката и погледна съкрушено износените обувки на краката си. Подметките им бяха пробити, имаше и няколко спукани шева. — Ботушките ми бяха почти нови.
— Ти не си единствената, сключила лоша сделка. — Тобиас се качи след нея и затвори вратичката. — Трябваше ли да й даваш толкова много монети?
— Сметнах, че след като ще загубя наметката и ботушките си, ти също трябва да дадеш своя принос.
— Надявам се, че си доволна от покупката. — Тобиас се отпусна на отсрещната седалка и погледна наметката в ръцете й. — Как мислиш, какво ще научим от тази дреха?
— Още не знам. — Лавиния започна да опипва подгъва.
— Във всеки случай цветарката е права, като твърди, че има кръв. — Обърна качулката и като видя подплатата, подсвирна тихо. — Виж какво личи тук. Следи от удар по главата. Как мислиш?
При вида на засъхналата кръв Тобиас присви очи.
— Така изглежда. Раната на главата винаги кърви силно, даже когато нараняването е незначително.
— Следователно теорията ми, че Сали е оцеляла след нападението и преди да се скрие, се е прибрала вкъщи, за да си събере багажа, се потвърждава.
— Според мен е постъпила много разумно, като е сменила наметката си с лудата цветарка — продължи мисълта й Тобиас.
— Сали идва от бордей и вероятно се е скрила именно там. В такива места скъпите дрехи винаги правят впечатление, а тя не е искала никой да я забележи.
— Прав си. О, Тобиас, мисля, че вървим по горещи следи.
Лавиния откри малък джоб в подплатата и пъхна ръка вътре. Пръстите й напипаха парче хартия.
— Всичко, което знаем, е, че последната любовница на Невил е избягнала съдбата на предишните две — каза Тобиас. — Наметката потвърждава заключенията, които ти направи в спалнята, но не дава нова информация, нито ни води в друга посока.
Лавиния се взираше като хипнотизирана в билета, който бе извадила от джоба на наметката.
— Напротив, напротив — пошепна тя. — Води ни обратно в музея на Хугет.
19
— Гняв и болка — изрече съвсем тихо мисис Воун. — Болка и гняв. Учудващо.
Думите бяха произнесени толкова тихо, че Лавиния едва ги чу. Хвърли поглед към Тобиас, който стоеше в другия край на слабо осветената галерия, но той не каза нищо. Цялото му внимание беше съсредоточено върху мисис Воун. Хугет стоеше в близост до вратата и мършавото му тяло трепереше от страх. Приличаше на скелет, готов да побегне при първа възможност.
— Крайно неприлично — мърмореше съкрушено той. — Никога не съм си помислял, че тези фигури ще бъдат гледани от почтени дами. Галерията е предназначена само за джентълмени, колко пъти ще ви повтарям…
Никой не му обръщаше внимание. Мисис Воун обикаляше бавно от сцена на сцена и спираше, за да огледа чертите на лицата.
— Не познавам тези жени, но съм готова да се закълна, че лицата им са взети от реалността. — Мисис Воун се поколеба. — Но не мога да кажа дали са били живи или мъртви.
— Маска, снета от мъртва жена. Това ли искате да кажете? — попита Тобиас.
— Невъзможно е да се определи. Има три начина да се постигне прилика в моделирането с восък. Първият — този, който използвам аз, — е да се оформят чертите на лицето, както се оформят от камък или глина. Вторият начин е да се вземе восъчна отливка от лицето на жив човек и да се използва за скулптурата. И третият е мъртвешката маска.
Лавиния се взираше в лицето на жената от най-близката сцена, което изразяваше болка или екстаз.
— Не мислите ли, че чертите на мъртвешката маска са — как да кажа — не толкова раздвижени? Трупът не може да изглежда толкова жив.
— Опитният художник, който умее да работи с восъка, може да използва мъртвешка маска със замръзнали черти и да я преработи в живо лице.
— Много, много неприлично. — Хугет кършеше костеливите си ръце. — Дамите нямат място тук.
Никой не го удостои дори с поглед. Тобиас застана съвсем близо пред една восъчна фигура и огледа
