— Когато става въпрос за теб, сър, предпочитам да действам предпазливо.
Тобиас се усмихна и очите му засвяткаха.
— Не винаги, Лавиния. Не забравяй, че досега си направила най-малко две изключения от правилото.
18
Къщата беше съвсем малка, с две стаи на горния етаж и кухня и дневна на партера. Съседите не бяха кой знае какви, но поне се намираше далече от бордеите.
Не беше нужно много време, за да установят, че Сали не е вкъщи. Тобиас беше подготвен за тази възможност.
Лавиния стоеше до него пред кухненската врата, от която се слизаше под нивото на улицата, и гледаше как се мъчи да отвори с тънко желязо между вратата и касата.
— Невил очевидно не е бил много щедър към Сали — установи тя. — Къщата не е нищо особено.
Дърво и метал изскърцаха жално, когато Тобиас завъртя желязото.
— Невил я е взел от бордея. Сигурно се е чувствала тук като в господарска къща — отговори той.
— Да, мисля, че си прав.
Вратата се отвори. Лавиния се уви по-плътно в наметката си и втренчи поглед в тъмния коридор.
— Надявам се, че няма да се натъкнем на труп. Един ми стига.
Тобиас тръгна пред нея.
— Ако Сали е била сполетяна от същата съдба като предшественичките си, вероятно ще намерят тялото й в реката, не тук.
Треперейки, Лавиния пристъпи прага.
— Не виждам смисъла, Тобиас. Защо му е да убива любовниците си?
— На този въпрос няма разумен отговор.
— Даже да се разправя с бедните жени по такъв жесток начин, какво общо има това със смъртната заплаха, получена от мисис Доув, или с Блу Чеймбър?
— Още не мога да кажа. Може би нищо. А може би много.
Лавиния спря насред кухнята и смръщи нос. Вътре миришеше нетърпимо на гнило месо.
— Надявам се, че ти е ясно какво казваш. Обвиняваш клиента си в лъжа и убийство.
— Както вече ти казах, всички клиенти лъжат. — Тобиас отвори кошницата за зеленчуци и погледна вътре. — Това е една от многото причини, поради които има смисъл да поискаш аванс, когато приемаш поръчение за разследване.
— Ще го запомня. — Лавиния отвори един шкаф и надникна вътре. — Надявам се, че поне имаш теория защо Невил убива любовниците си.
— Възможно е да е луд.
Лавиния потрепери.
— Да.
— Има и друг възможен мотив. — Тобиас хлопна капака на кошницата и се обърна към нея. — Мъж, който крие любовницата си в малка къща в отдалечен квартал, обикновено желае да прекарва голяма част от времето си в нейната компания.
— Вероятно много повече, отколкото в компанията на съпругата си.
— Точно така. — Тобиас я изгледа загадъчно отстрани. — Като се има предвид, че повечето бракове във висшето общество се сключват по финансови и обществени причини, не е изненадващо мъжът да има много по-интимна връзка с любовницата си, отколкото със съпругата.
Сега вече Лавиния разбра какво искаше да й каже партньорът й. Завъртя се рязко и смръщи чело.
— Наистина ли смяташ, че Невил убива любовниците си, щом им се насити, защото знаят твърде много за него? Какви тайни може да има, за да убие три жени само за да си осигури мълчанието им?
— Ще бъда съвсем честен с теб. — Тобиас прекрати огледа на кухнята и се запъти към стълбата за първия етаж на къщата. — В момента не знам какво да мисля. Знам само, че последните две, а може би и последните три любовници на Невил са мъртви. Жени, с които клиентът ми е имал много тесни връзки. Смята се, че са посегнали на живота си.
— Самоубийство? — Лавиния се огледа несигурно в кухнята и забърза след него. — Все още не сме сигурни, че Сали Джонсън е последвала предишните две в реката.
Тобиас изкачи бързо стълбата и влезе в дневната.
— Според мен при дадените обстоятелства трябва да очакваме най-лошото.
Лавиния предостави на Тобиас да претърси дневната и се зае със спалнята.
Трябваха й само две минути, за да се увери, че поне по една точка Тобиас се бе излъгал. Обърна се рязко и хукна обратно към дневната.
— Тобиас!
Той излезе веднага и я погледна загрижено.
— Какво има?
— Не знам какво е станало със Сали, но едно е сигурно: преди да изчезне, тя си е събрала багажа. Гардеробът е празен, под леглото няма куфари.
Без да каже дума, Тобиас забърза към нея по коридора. Тя отстъпи настрана и го пропусна да влезе в спалнята. Когато влезе след него, той стоеше пред празния гардероб и се взираше вътре.
— Нищо чудно някой от познатите й, който е разбрал, че е изчезнала, да е дошъл и да е събрал вещите й — изрече тихо той. — Няма да се изненадам, ако започнат да ги продават.
Лавиния поклати глава.
— Ако тук е влизал крадец, щеше да остави стаята безобразно разхвърляна. Всичко е в пълен ред, не виждаш ли? Който и да е събрал нещата на Сали, явно е познавал много добре тази стая.
Тобиас се огледа замислено.
— Невил я е познавал най-добре от всички. Може би е искал да заличи следите от убийството.
Лавиния отиде до масичката за миене и погледна в големия леген.
— Ако беше така, със сигурност щеше да прибере окървавената кърпа и да излее водата от легена.
— Какво каза? — Тобиас прекоси стаята с големи крачки и се взря смаяно в тъмните петна по кърпата и в ръждивокафявата вода. — Дали пък не я е убил тук и след това си е измил ръцете в легена?
— Не ми се вярва. Никъде по стаята не се виждат кървави петна. — Лавиния се поколеба, после кимна решително. — Има и друга възможност, Тобиас.
— И каква е тя?
— Може би някой се е опитал да убие Сали, но тя се е отървала. Избягала е от убиеца и се е върнала в дома си. Превързала е раната си, а после е събрала багажа си и е изчезнала.
— Искаш да кажеш, че се крие?
— Точно така.
Тобиас огледа отново малката спалня.
— Едно е ясно — в тази стая не се е водила борба.
— Това означава, че Сали е била нападната някъде другаде. — Въодушевена от теорията си, Лавиния се запъти към вратата. — Хайде да поговорим със съседите. Може би някой е видял как Сали се прибира вкъщи, а после излиза с багаж.
Тобиас поклати глава.
— Само ще си загубим времето, Моят информатор ме увери, че никой не е виждал Сали от два дни.
— Не вярвам твоят информатор да е говорил с всички съседи. Според мен е нужно да разпитаме пак.
— Джек гледа много сериозно на работата си.
Лавиния стигна до стълбата.
— Знам, че ти е трудно да разбереш, Тобиас, но мъжете не винаги мислят за всичко.
За нейна изненада той не възрази и я последва надолу по стълбата. Излязоха от къщата през кухненския вход.
Лавиния спря на улицата и огледа замислено двете редици малки къщи. В този час беше спокойно и
