Лавиния почти бе привършила закуската си, когато чу гласа на Тобиас в коридора.
— Не се притеснявайте, мисис Хилтън, вече знам пътя. Сам ще съобщя за идването си.
Емелин посегна към маслото и се усмихна.
— Както личи, имаме ранен посетител.
— Вече се чувства у нас като у дома си, нали? — Лавиния хапна още малко яйца. — Какво ли търси тук в такъв ранен час? Ако си мисли, че ще ме принуди да изслушам още няколко от поученията му, ужасно се е излъгал. Или си е въобразил, че още не ми е казал да не излизам от къщи, без да го уведомя предварително?
— Успокой се, Лавиния.
— Как да се успокоя, когато става въпрос за мистър Марч? Този човек вечно създава безпокойства. — Лавиния престана да дъвче, защото й бе хрумнала нова мисъл. — Велики боже, питам се… дали пък не се е случило нещо лошо?
— Глупости. Мистър Марч говореше съвсем нормално.
— Имах предвид, че може да е станало нещо, засягащо разследванията ни.
— Ако беше станало нещо, сигурно щеше да ти съобщи веднага.
— Не разчитай много на това — заяви мрачно Лавиния. — Както ти обясних още в Италия, мистър Марч играе тъмна игра.
Вратата се отвори. Тобиас влезе в стаята за закуска и изпълни малкото, уютно помещение със силата на мъжкото си присъствие. Лавиния бързо преглътна яйцата си и се опита да пренебрегне тихата възбуда, която я обзе при появата му. Какво имаше у този човек, че събуждаше у нея неприлични чувства? Не беше нито особено едър, нито красив в общоприетия смисъл на думата. Изобщо не си правеше труда да се държи изискано, не се преструваше на джентълмен… освен това със сигурност имаше нужда от добър шивач.
На всичкото отгоре тя изобщо не беше сигурна, че той има специално отношение към нея. Макар да я желаеше, надали я харесваше особено. Двамата не бяха свързани чрез въздушна, метафизична връзка, в отношенията им нямаше поезия. Точно обратното, те бяха делови партньори и се желаеха чисто физически. Изобщо не беше сигурна, че във връзката й с Тобиас има нещо изключително.
Лавиния се запита дали странните чувства, които изпитваше винаги при появата му, имат нещо общо с нервите й. Не би било изненадващо, каза си тя, като се имаше предвид под какво напрежение живееше в последно време.
Объркана от тази възможност, тя смачка салфетката в скута си и хвърли сърдит поглед към ранния посетител.
— Какво правите тук толкова рано, мистър Марч?
Изненадан от нелюбезното посрещане, мъжът вдигна вежди.
— И аз ти желая хубав ден, Лавиния.
Емелин се намръщи укорително.
— Не й обръщайте внимание, мистър Марч. Вероятно не е спала добре през нощта. Седнете, моля. Желаете ли чаша кафе?
— Благодаря ви, мис Емелин. Ще ми бъде приятно.
Лавиния видя с каква предпазливост седна на празния стол и на челото й се изписа загрижена бръчка.
— Да не сте навехнали крака си, сър?
— През нощта го пресилих малко и сега ме наболява. — Тобиас се усмихна на Емелин и пое чашата с кафе от ръцете й. — Няма причини за безпокойство.
— Не се безпокоя — увери го високомерно Лавиния. — Само проявих любопитство. Какво правиш с крака си, е само и изцяло твоя работа.
Тобиас я погледна развеселено.
— Мога само да се съглася с тази забележка, мадам.
Изведнъж в съзнанието й блесна споменът как през онази нощ в каретата той мушна краката си между нейните. Погледите им се срещнаха през масата и тя разбра с ужасяваща яснота, че и той си спомняше за онова страстно интермецо.
Уплашена, че ще се изчерви от смущение, Лавиния отново се зае с яйцата в чинията си.
Емелин, която не забелязваше нищо от бушуващите помежду им чувства, се усмихна на Тобиас.
— Да не би снощи да сте танцували, сър?
— Не — поклати глава мъжът. — Кракът ми не понася танците. Посветих се на други упражнения.
Лавиния стисна здраво вилицата и кокалчетата на пръстите й побеляха. Ами ако Тобиас беше прекарал нощта при друга жена?
— Днес имам много работа — заяви рязко тя. — Може би ще бъдеш така добър да ни обясниш защо си дошъл в този ранен час.
— За да ти кажа, че и аз имам планове за днешния ден. Може би трябва да ги съгласуваме.
— Имам намерение да говоря с мисис Воун и да я помоля да ми каже мнението си за восъчните фигури в галерията на горния етаж — обясни Лавиния.
— Добро намерение. — Тобиас я удостои с учтиво питаща усмивка. — Но как смяташ да я вкараш в онова помещение? Разбира се, ако се съгласи да разгледа фигурите. И нея ли ще преоблечеш като чистачка?
Пренебрежителното му държание я извади от равновесие.
— Не, измислих друг начин, за да я въведа в галерията. Сигурно няма да е трудно да подкупим момчето, което продава билети на входа.
— Ти говориш напълно сериозно, нали? — Тобиас остави чашата с кафе на масата и се наведе към нея. — По дяволите, Лавиния, много добре знаеш, че не искам да влизаш сама в онзи музей.
— Няма да съм сама. Мисис Воун ще е с мен. — Тя замълча за миг. — Ти също си поканен да дойдеш с нас, ако желаеш.
— Благодаря ти — отвърна подигравателно той. — Приемам с радост.
Настана кратко мълчание. Тобиас протегна ръка и си взе препечена филийка. Лавиния видя как блеснаха зъбите му, когато я захапа, и преглътна.
— Още не си ми казал защо дойде толкова рано — напомни му тя.
Тобиас дъвчеше замислено.
— Дойдох да те попитам дали желаеш да ме придружиш. Трябва да потърся една жена на име Сали Джонсън.
— Коя е Сали Джонсън?
— Последната любовница на Невил. Завчера е изчезнала безследно.
— Не разбирам. — Любопитството й веднага се събуди. — Мислиш ли, че има някаква връзка с разследването ни?
— Още не мога да кажа. — Лицето му изрази предпазливост. — Но имам неприятното усещане, че връзката ще се появи.
— Разбирам. — Лавиния стана малко по-любезна. — Хубаво е, че дойде рано сутринта, за да ме уведомиш за плановете си и да ме помолиш да те придружа.
— Искаш да кажеш, за разлика от тайнствеността, с която ти проведе вчерашните си разследвания при Хугет? — Тобиас кимна. — Права си. Може би — за разлика от теб — аз приемам по-сериозно споразумението ни да работим като партньори.
— Това не е вярно. — Лавиния почука с вилица по чинията си. — Какво ти става, Тобиас? Защо ме молиш да дойда с теб?
Той хапна още малко от филийката и я погледна настойчиво.
— Причината е, че ако имам късмет да намеря Сали, трябва да поговоря с нея. Предполагам, че тя ще бъде по-откровена с жена, отколкото с мен.
— Знаех си. — Лавиния кимна доволно. — Дошъл си не защото ме смяташ за равностоен партньор, а защото имаш нужда от моята помощ в собствените си разследвания. Какво очакваш от мен? Да хипнотизирам Сали и да я накарам да говори откровено?
— Винаги ли трябва да поставяш под въпрос мотивите ми?
