удобното, пълно с книги помещение. Винаги когато престъпваше прага му, имаше чувството, че се връща вкъщи.
Изчака, докато Лавиния се настани на стола зад писалището си. Задоволството, което излъчваше, се усещаше физически.
Тобиас клекна пред камината и потрепери от острата болка в крака си. Ала както обикновено я пренебрегна и се зае да разпали огъня.
— Изглеждаш много щастлива от невъзможния си план — подзе предпазливо.
— О, хайде стига, Тобиас. Предложението ми Емелин и аз да придружим мисис Доув на бала на Колчестър беше най-разумното решение на тази трудна дилема. Тя беше решена да отиде на бала, с нас или без нас. Така поне ще я държим под око.
Тобиас се изсмя безрадостно.
— Какво щастие за теб, че мисис Доув веднага набави покани за две привидни приятелки от Бат, които случайно са я посетили точно сега.
— Нали чу какво каза тя? Даже да не бяха допълнителните покани, не би било проблем да заведе две придружителки. Балът на Колчестър е толкова важно светско събитие, че никой няма да забележи две неканени гостенки.
— Поне би ли опитала да не сияеш така? Притесняваш ме.
Лавиния се усмихна невинно.
— Полагам всички усилия да закрилям клиентката си.
— Не се опитвай да ме убеждаваш, че си направила това предложение само за да държиш Джоан Доув под око. — Тобиас се изправи и отново потрепери от болката в крака си. — Познавам те твърде добре, мадам. Възползва се от благоприятната възможност да отведеш племенницата си на този важен бал.
Лавиния се усмихна доволно.
— Каква невероятна случайност, нали? Само си представи, довечера Емелин ще присъства на едно от най-бляскавите светски събития през сезона. Само почакай да видиш как ще реагира лейди Уортхем. Вече може да си спести непрестанните намеци, че прави услуга на Емелин.
Въпреки лошото си настроение Тобиас се усмихна.
— Напомни ми никога да не заставам между сватовница и покана за важно светско събитие.
— О, хайде стига, Тобиас. Сега поне знаем, че тази вечер мисис Доув няма от какво да се страхува. — Лавиния направи кратка пауза. — Не ми се вярва, че Невил ще се опита да я убие по време на най-важния бал за сезона.
Тобиас не беше толкова сигурен.
— Вероятно си права. Балната зала не е подходящо място да извършиш убийство. Но като се има предвид колко уединено живее мисис Доув и че винаги напуска къщата, заобиколена от двама-трима грамадни лакей, отчаяният убиец може да си въобрази, че няма друг избор.
— Не се притеснявай, Тобиас. Аз няма да я изпусна от очи нито за миг. Вярвай ми. — Лавиния се наведе напред и опря брадичка на ръката си. Изразът на лицето й се промени. — Наистина ли смяташ да претърсиш къщата на Невил тази вечер? Сериозно ли го каза?
— Разбира се. Трябва бързо да намеря няколко отговора и не виждам по какъв друг начин бих могъл да се сдобия с тях.
— Ами ако той си е вкъщи?
— Както сама каза, днешният бал е върхът на сезона — отговори твърдо Тобиас. — При позицията, която заемат в обществото, Невил и съпругата му много рядко прекарват вечерите вкъщи. Освен това Невил почти никога не се връща у дома си преди разсъмване, дори в месеците извън сезона.
Лавиния смръщи носле.
— Очевидно Невил и съпругата му не се радват на добро съжителство.
— Според мен това важи за повечето двойки от висшето общество. Но както и да е, моят опит показва, че когато господарите отсъстват през по-голямата част от вечерта, слугите също си търсят забавления навън. Ако имам късмет, довечера ще намеря къщата почти празна. Малкото хора от персонала, останали у дома, ще са заети в собствените си помещения. Няма да имам проблеми да се промъкна незабелязано в къщата.
Лавиния не отговори и Тобиас я погледна изпитателно.
— Какво има? Защо мълчиш?
Тя взе едно перо и почука с писеца по попивателната.
— Планът ти не ми харесва, Тобиас.
— Защо, ако мога да попитам?
Лавиния се поколеба. Остави перото, стана и отиде при него. В погледа й светеше неловкост.
— Това не е същото като да претърсиш малката къща на Сали Джонсън — започна внимателно тя. — С теб стигнахме до заключението, че Невил е убиец. Представата, че се промъкваш в къщата му сам, през нощта, ме тревожи.
— Загрижеността ти е трогателна, Лавиния. Изненадваш ме, и то много приятно. Не подозирах, че си толкова загрижена за живота ми. По-скоро имах впечатлението, че за теб съм само източник на ядове.
В очите й светна гняв.
— Не си прави шеги с мен, Тобиас. Имаме работа с човек, извършил няколко убийства.
— Същият този човек вероятно е поръчал да убият Бенет Ракланд — добави глухо той.
— Ракланд? Онзи, когото убиха в Италия?
— Точно така.
— Но ти каза, че за убийството е отговорен Карлайл!
— Невил и Карлайл са се познавали много добре. Забравяш ли връзката с Блу Чеймбър? Според мен Невил е платил на Карлайл куп пари, за да се погрижи Ракланд никога вече да не се върне в Англия.
— Ти си твърдо решен да намериш информацията, която ти е нужна, затова ме е страх, че ще поемеш ненужен риск. Защо не вземеш със себе си Антъни? Поне да стои отвън и да пази.
— Не. Предпочитам Антъни да дойде с вас в дома на Колчестър. Ще ти помага да охраняваш Джоан Доув.
— Аз съм напълно в състояние да пазя Джоан, повярвай. Моля те, нека Антъни дойде с теб!
Тобиас се усмихна меланхолично.
— Много съм трогнат, че си толкова загрижена за мен, Лавиния. Но те моля да се утешаваш с мисълта, че ще бъде изцяло моя грешка, ако нещо се обърка. Винаги досега си смятала така, нали?
— По дяволите, Тобиас, не се опитвай да сменяш темата!
— Да, май наистина се опитвам да го направя. Намирам, че разговорът е безполезен.
— Престани да ме провокираш, Тобиас, защото ще извърша нещо, за което ще съжалявам.
Стиснатите юмруци и буреносното изражение му показаха веднага, че опитът му да разведри малко атмосферата е осъден на провал.
— Лавиния…
— Тук не става въпрос за взаимни обвинения. Тук става въпрос за здрав човешки разум.
Тобиас се надигна и обхвана лицето й с две ръце.
— Още ли не си забелязала, мадам, че здравият човешки разум няма място между теб и мен?
Лавиния се вкопчи в китките му.
— Обещай ми да бъдеш извънредно внимателен, Тобиас!
— Давам ти думата си.
— Обещай ми, че ако забележиш дори най-малък признак за присъствието на Невил, няма дори да се опиташ да влезеш в къщата.
— Можеш да бъдеш сигурна, че Невил няма да си е вкъщи тази вечер — заяви твърдо той. — И той, и съпругата му ще са на бала на Колчестър, така че ти ще можеш да го държиш под око.
— Това не ми е достатъчно. Обещай ми, че няма да влезеш в къщата, ако Невил е там. Обещай ми!
— Не мога, Лавиния.
От гърлото й се изтръгна стон.
— Опасявах се, че ще отговориш така. Обещай ми.
