Лавиния преглътна мъчително.
— Майчице мила!
— Точно така. — Тобиас се отдели от вратата и се запъти към писалището.
Лавиния го наблюдаваше несигурно. Има нещо странно в начина, по който се движи, помисли си тя. Леко, едва забележимо куцукане. Беше готова да се закълне, че когато го бе видяла за последен път, походката му беше съвсем нормална.
— Как става така, че знаете всичко за дневника? — попита недоверчиво тя.
— От няколко седмици вървя по следата му. Преследвам го но целия континент. Пристигнах в Англия само преди няколко дни.
— Защо го преследвате?
Тобиас отвори едно от чекмеджетата.
— Предполагам, че съдържа информация, която може да отговори на някои въпроси на клиента ми.
— Какви въпроси?
— За държавна измяна и убийство.
— Държавна измяна?
— По време на войната. — Тобиас отвори второто чекмедже и затърси между документите. — Сега наистина не е време да ви обяснявам подробности, мисис Лейк. Обещавам, че по-късно ще ви разкажа всичко.
— Нима твърдите, че в Рим сте се провалили, мистър Марч? След всичко, което ни причинихте в онази ужасна нощ, не може да сте изпуснали голямата плячка. Какво всъщност се случи с тайнствения Карлайл? Тогава твърдяхте, че ще се появи в магазина, за да вземе съобщението на Протежето си.
— След като вие заминахте, Карлайл наистина се появи.
— И?
— Спъна се и се изтъркаля надолу по стълбата.
Лавиния го изгледа невярващо.
— Спънал се е?
— Такива злополуки се случват само веднъж, мисис Лейк. Тясната, стръмна стълба е много опасна.
— Ами! Знаех си. Вие сте объркали работата, мистър Марч. След като Емелин и аз заминахме, не сте успели да завършите изпълнението на задачата си.
— Получиха се някои усложнения.
— Това е очевидно. — Незнайно по каква причина, въпреки сложното положение, в което се намираха, тя изпитваше перверзно задоволство да хвърли върху него отговорността за всички нещастия в живота си. — Трябваше да се сетя какво става. Веднага след като получих първото заплашително писмо от Холтън Феликс. Дотогава всичко вървеше гладко. Трябваше да се сетя, че вие сте виновен за проблемите ми.
— По дяволите, мисис Лейк, сега не е време да ми четете проповед. Нямате представа за какво всъщност става дума.
— Признайте, сър. Проблемът с дневника на камериера е възникнал само поради вашите грешки. Ако бяхте уредили въпроса в Рим както трябва, тази вечер и двамата нямаше да сме тук.
Мъжът затвори уста. Под мътната светлина на прозореца очите му святкаха опасно.
— Уверявам ви, змията, която ръководеше бандата убийци в Италия, е мъртва. За съжаление случаят не приключи със смъртта на Карлайл. Моят клиент желае истината да се разкрие докрай. Нает съм, за да се погрижа за това, и ще го направя.
Лавиния усети смразяващ студ.
— Разбирам.
— Карлайл е бил член на криминално сдружение, известно като Блу Чеймбър. Бандата е разпростряла пипалата си не само в Англия, но и по цяла Европа. Години наред организацията е била ръководена от човек с прякор Азур.
Гърлото й пресъхна. Веднага й стана ясно, че Марч говори сериозно.
— Колко театрално.
— Азур се е държал като абсолютен владетел. Всички са се подчинявали безпрекословно. След упорити проучвания успяхме да установим, че преди около година е починал. След смъртта му в Блу Чеймбър цари хаос. Азур имал двама верни офицери — Карлайл и още един, чиято самоличност се пази в тайна.
— След като Азур и Карлайл вече не са между живите, клиентът ви желае да научи кой е третият водач на организацията, права ли съм?
— Напълно. Надяваме се, че тази информация се съдържа в дневника. С малко повече късмет ще намерим в него указания кой може да е бил Азур, както и отговори на други интересни въпроси. Разбирате ли сега защо дневникът е толкова опасен?
— Разбирам.
Тобиас посегна към купчина документи.
— Защо не се постараете да помогнете, вместо да стоите тук и да ме разпитвате?
— Да помогна?
— Не можах да претърся спалнята, преди да дойдете. Вземете една свещ и се огледайте. Аз ще продължа тук.
Първата й мисъл беше да му каже да върви по дяволите. Но само след миг разбра, че той имаше право. Двамата търсеха едно и също. Най-добре беше да си разделят работата и да претърсят жилището на Феликс заедно. Предимствата бяха очевидни. Имаше и още една причина да се подчини на нареждането му и да претърси спалнята — така вече нямаше да гледа окървавения труп.
Посегна решително към свещта и кимна.
— Вероятно ви е ясно, че който и да е убил мистър Феликс, е взел дневника и е офейкал?
— Ако е така, проблемът ни става още по-сериозен. — Марч й хвърли студен поглед. — Ще караме стъпка по стъпка, мисис Лейк. Първо ще се опитаме да намерим проклетия дневник. Това би ме улеснило съществено, признавам.
Прав е, каза си Лавиния. Мистър Тобиас Марч я обърквате, предизвикваше и вбесяваше, но беше прав. При такава катастрофа нямаше друг изход, освен да върви стъпка по стъпка. Животът я беше научил, че това е най-добрият начин.
Тя влезе в малката стая зад дневната и веднага забеляза книгата на малката масичка до леглото. Сърцето й заби в очакване. Може би пък късметът щеше да им се усмихне.
Грабна книгата и прекоси помещението, за да прочете заглавието на книгата под светлината на свещта. „Възпитанието, на една дама“. Тъй като имаше теоретична възможност кожената подвързия да крие ръчно написан дневник, тя отвори книгата и я запрелиства. Малката искрица надежда бързо бе задушена от разочарование. Книгата беше наскоро публикуван роман. Никакъв дневник.
Остави я на масичката и се върна към скрина. Отне й само минута да претърси малките чекмеджета. Те съдържаха само нещата, които се очакваха на такова място: гребен, четка, принадлежности за бръснене, четка за зъби.
След това се зае с гардероба. В него намери десетина скъпи ленени ризи и три модерни жакета. Очевидно Феликс с обичал да харчи парите си за модерно облекло — когато е имал късмет на игралната маса. Или е гледал на скъпите дрехи като на инвестиция.
— Намерихте ли нещо? — извика Тобиас от дневната.
— Не — отговори сърдито тя. — А вие?
— И аз не.
Лавиния чу как се премести тежка мебел, може би писалището. Мистър Марч явно претърсваше основно. Тя отвори едно след друго чекмеджетата на гардероба и откри дузина вратовръзки и бельо на джентълмен. Затвори бързо вратата и огледа внимателно оскъдно мебелираната стая. Отчаянието й растеше. Каква, по дяволите, трябваше да бъде следващата й стъпка, ако не намереше дневника, позволил на Феликс да я изнудва?
Погледът й падна отново върху подвързаната с кожа книга на нощната масичка. В жилището на Феликс нямаше други книги. Ако не беше „Възпитанието на една дама“, тя щеше да твърди, че убитият не се е интересувал от литература. Защо тогава този роман беше оставен до леглото му?
Прекоси бавно стаята с намерението да погледне книгата по-внимателно. Струваше й се невъзможно
