— Един мой приятел иска да си построи къща и му чертая плановете.
— Може ли да погледна?
Интересът й моментално се изостри. Архитектурата бе нейното призвание, а освен това тя беше и безопасна тема за разговор.
— Съмнявам се, че ще разбереш нещо от него — усмихна й се Майкъл. — Още не съм нарисувал външния вид на къщата.
— Не бъди толкова снизходителен. Може и да те изненадам — тя завъртя чертежа към себе си, за да го разгледа по-добре.
— Две стаи горе и две долу?
— Това се нарича конструкция. Моят приятел ще се жени и, понеже не е първороден син, не получава наследство. Жена му също. Когато семейството му се разрасне, ще може да разшири къщата ето тук, отзад.
Майкъл начерта въображаеми линии, за да покаже как ще изглежда крилото зад къщата.
— Изглежда ми доста елементарно.
— Не можем да си позволим повече.
— А защо тогава къщата да не бъде само на един етаж? Строителното петно малко ли е?
— Не разбирам какво искаш да кажеш. Той е купил около сто и двадесет декара земя.
— Щом като има толкова земя, ще ти начертая къща на един етаж и ще видиш, че ще изглежда далеч по-добре, отколкото с тези стаи, кацнали една върху друга.
— Съмнявам се, че приятелят ми и съпругата му ще предпочетат да живеят в кучкарник вместо в къща.
Майкъл се опитваше да бъде любезен, но очевидно не му харесваше тя да му се бърка в работата.
— Няма да е кучкарник, а ще е къща в стил „ранчо“ — Джоди взе молив и започна да чертае върху листа. — Бих разположила хола отпред, а зад него — трапезарията, която да се свързва с кухнята. Тук, отзад, ще разположа всекидневната и ще направя коридор, от който да се влиза в спалните. Ето така. Виждаш ли?
Майкъл се наведе напред.
— Как нарече тази стая? Всекидневна? Или помещение за тихи занимания?
— В моето време така наричаме това, което ти наричаш салон или заден салон. Когато семейството се увеличи, може да се пристрои помещение за тихи занимания, стая където децата да играят, или още спални.
Майкъл взе листа и започна да го разглежда.
— Как така можеш да чертаеш планове за къщи, а не можеш да шиеш?
— Аз съм архитект, а не шивачка. Никой никога не ме е учил да шия.
Той разучаваше плана на къщата.
— Никога не съм виждал подобна къща. Къде са стълбите? Изобщо ли няма горен етаж?
— Не е необходим. Едноетажната къща се стори по-лесно, защото хората могат да работят на земята. Обикновено има двускатен покрив, а не плосък.
— Не те разбирам.
— Няма значение. Този проект е много подходящ. Ако теренът е наклонен, всекидневната, или помещението за тихи занимания, може да се разположи на едно-две стъпала по-ниско. Така къщата става на различни нива — добави тя самодоволно.
— Ако покажа това на Марсел и Сали, те просто няма да знаят как да реагират. Дърводелците също нямат никаква представа как да построят такава къща.
— Аз бих могла да им покажа. Все едно че строят първия етаж на къщата, която ти си проектирал, само че не е необходимо да го подсилват толкова, тъй като няма да носи втори етаж.
— И няма стълбище?
— Ако толкова държат да имат стълбище, можем да им направим тавански помещения. Самото стълбище ще бъде вътрешно.
— Ами как ще се обменя въздухът? Моята къща има добра вентилация, докато този централен коридор ще блокира обмяната на въздуха.
Джоди разгледа подробно и двата проекта.
— Ами в такъв случай ще махнем коридора и спалните ще се свържат с помещението за тихи занимания. В тези две стаи могат да живеят децата, а спалнята на родителите им ще сложим ето тук, до всекидневната.
— И майката да е толкова далече от децата? Никой не би пожелал такава къща. Ами къде ще спят прислужниците? Къде ще бъде стаята на гувернантката?
— Такава може да се пристрои едва когато децата пораснат достатъчно, за да им трябва гувернантка, а прислужниците биха могли да живеят в таванските стаи.
— Значи все пак ще има втори етаж.
— Или могат да живеят в отделна постройка.
— Това значи да се строи нова сграда. В моята къща стаите им са на тавана под стрехите.
— Ако не желаеш да чуеш моето мнение, приеми, че нищо не съм ти казала — тя хвърли молива на писалището. — Само се опитвах да ти помогна.
— Не съм искал да те ядосам — отвърна Майкъл и се облегна на стола си, докато тя, както обикновено, бе седнала на бюрото му. — Ти ме заинтригува. Казваш, че си правела проекти за къщи?
— Да, и ако щеш вярвай, дори съм доста компетентна в тази работа.
— И мъжете са изпълнявали проектите ти? Сигурно си ползвала мъжки псевдоним.
— Глупости. Дори си слагах каската и стоях заедно с работниците на строежите.
— А какво общо има каската с това?
— Отношението към жените няма да е винаги такова, каквото е сега.
— Жалко — усмихна се той.
Тя го стрелна с поглед и реши, че той не влага скрит смисъл в думите си, както правеха мъжете от нейната епоха. Той просто искаше да каже, че има друго отношение към този въпрос и че сестрите му също се чувстват добре в ролята, която животът им е отредил.
Майкъл отново вдигна чертежа.
— Не поставям под съмнение компетентността ти, но виждам още два недостатъка. Единият е, че няма камини, а другият, че кухнята е заобиколена от останалите стаи и това повишава опасността от пожар.
— Ще дойде време, когато камините ще станат излишни, и къщата няма да се топли и охлажда само от циркулацията на въздуха.
— Как така? Нима хората ще започнат да си менят температурата като животните? Трябва да ти кажа, че много се съмнявам в това.
— Ние използваме централно отопление и климатична инсталация — отвърна тя. — Прозорците не се отварят през цялата година и никой не купува дърва за отопление, освен ако не обича вида на камината и на естествения огън.
Майкъл се усмихна и белите му зъби проблеснаха.
— Много ми харесва да разговарям с теб. Никога не зная какви ще бъдат следващите ти думи. Нищо чудно, че племенниците ми обожават твоите приказки.
— В момента не ти разказвам приказки. Това, което ти казвам, е самата истина. Къщите се охлаждат и затоплят с газ или електричество.
Майкъл продължаваше да се усмихва.
— Виждал съм демонстрация на електричество. Не е шега работа, дори може и да е опасно, но чак да се топлите и охлаждате с него, ми се вижда невъзможно.
Джоди въздъхна.
— Няма смисъл да ти обяснявам. Ти предварително си решил, че аз не зная какво говоря. Там, откъдето идвам, ти ще изглеждаш като шовинист и женомразец.
Майкъл стана от стола и седна до нея на писалището.
— Наистина ли? Жените наистина ли ще ме прокълнат?
Шеговитите думи и близостта му до нея моментално й въздействаха. Джоди знаеше, че трябва да се
