отмести, но вместо това продължи да говори.
— За себе си съм сигурна. Шовинистите ми действат като червено на бик, а за строителство на къщи зная колкото теб, ако не и повече. Да не говорим, че от гледна точка на твоя век, за тази дейност зная несравнимо повече.
— Това е прекалено удобен аргумент. Как бих могъл да го оспоря?
Беше съвсем близко до нея. Джоди си даде сметка, че Майкъл я предизвиква и че тялото й реагира точно, както той иска. Трябваше да се обърне и да излезе, веднага щом разбра, че той е в библиотеката.
— Все пак поне можеш да помислиш малко върху моя план. Това, че е различен, не означава, че е неосъществим. Ако приятелят ти има нужда от евтина къща, моят проект ще му свърши по-добра работа, отколкото твоята бисквитена кутия.
— Ето, виждаш ли сега кой кого обижда? Струва ми се че и ти си шовинистка.
— Жените не могат да бъдат шовинисти. Само мъжете са способни на това.
— Така ли? А какво тогава се казва за жена, която се мисли за по-умна, само защото е жена?
Джоди се намръщи.
— Доколкото ми е известно, няма такава дума.
— Ето, виждаш ли? Ти наистина си шовинистка. Доказах ти го.
— Нищо не си доказал. Не аз съм измислила езика.
— Така ли? Все пак някой трябва да го е измислил. Щом мъжете строят къщи, а жените учат децата да говорят, кой тогава измисля нови думи в езика?
— Никога не съм си задавала въпроса по този начин — тя се опита да намери слабост в доводите му, но не успя. Не беше свикнала с такива хитрости при воденето на разговор, а Майкъл и неговото поколение бяха ненадминати във воденето на спор.
— Ти ме объркваш.
— Нима? Не го направих нарочно. Просто ти представих друг начин на разговор. Там, откъдето идваш, хората не разговарят ли?
— Предпочитаме да гледаме телевизия и да играем разни игри.
— И аз обичам игрите. Какво е телевизия? Онази магическа кутия, за която ми разказа ли?
— Да. Само че не е магическа, а електрическа.
— Значи пак електричество. Изглежда напълно те е завладяло.
— Да беше слушал какво ти говоря, щеше да научиш много неща — смъмри го тя, за да потисне желанието си да го докосне. Стана от писалището и отиде до прозореца. — Би могъл да изпревариш времето си. Аз съм в състояние да те направя богат човек.
— Аз вече съм богат — възрази й той, стана и отиде до нея. — Аз съм собственик на земя, която се простира, докъдето ти стига погледът. Уайтфрайърз е най-богатата плантация в цялата енория. Не ми трябва електричество. — Протегна ръка и отметна косата от лицето й. — Макар че, да си призная, приятно ми е да науча нещо повече за него.
Докосването му я възпламени и дишането й се ускори. Джоди не можеше да разбере защо се чувстваше така всеки път, когато се озовеше близо до него. Не, дори не бе необходимо да е близо до него. Чувстваше се по същия начин, когато чуеше гласа му от съседната стая, или когато го видеше да язди през нивите на коня си.
Опита се да поведе разговора в по-безопасна посока:
— Продължавам да се чудя как си се спасил от Гражданската война. Могъл си да изгубиш всичко.
— Не Гражданска война, а Войната между щатите. Гражданска я наричат янките. По онова време обаче, ние вече се бяхме отделили, така че това не беше гражданска война.
— И все пак, как се оправи с положението? Не вярвам войските да не са открили Уайтфрайърз. Пазарите са били унищожени и всичко се е облагало с данъци.
— Така е, но аз търгувах предимно с Франция. Веднага щом се вдигна блокадата, поднових износа и дори бях в състояние да подпомогна с пари и работници някои от съседите си — например тези от Оъкс — за да приберат реколтата си. Просто следях пазара и няколко години не засаждах нищо, благодарение на което после извлякох по-добра печалба. Докато бях на война, оставих добър надзирател, който изпълни всичките ми инструкции до една.
— Той още ли е тук?
— Не, той умря — гласът на Майкъл прозвуча глухо и той погледна покрай нея през прозореца. — Тъкмо войната беше свършила и аз пътувах към къщи. Бил в гората и се натъкнал на разбойници, които го застреляли, без да им мигне окото.
— Убийците бяха ли наказани?
— От кого? След войната държавата се управляваше от хора, чиито закони закриляха разбойниците. В края на краищата, те бяха убили само един бивш роб, тъй като бяха решили, че иска да е нещо повече от роб.
— Негър ли е бил?
— Разбира се! Всички бели мъже бяха на война. Имаше и много негри като например Гидиън, който е негов син.
Джоди кимна. Явно трябваше да преосмисли всичките си представи за Юга.
— Майкъл, ти различаваше ли се от обикновените робовладелци?
— Да, и то доста. Когато избухна войната, вече бях освободил всичките си роби. Гидиън и баща му останаха верни първо на мен, а чак след това на каузата, за която се борих.
— Макар че тази кауза е поддържала робството.
Джоди просто не можеше да повярва на това. То противоречеше на всичко, което бе прочела в историята.
— Научих се, че човек е готов да се бие заради неща, които са му близки, макар и да не ги разбира напълно. Може да е странно, но дори и роби, подлагани на системни унижения, рядко са се опитвали да бягат. Никога не успях да проумея това. Може би и затова се включих в нелегалния канал. Помагах на онези, които намираха кураж да избягат. Без помощта ми почти всички те щяха да бъдат заловени и върнати отново в робство.
— Колкото повече научавам за теб, толкова повече ти се възхищавам — пророни Джоди патетично. — Жалко, че не си станал психолог. Някои от твоите заключения ще бъдат преподавани едва след десетилетия, когато бъдат оценени трудовете на Фройд, а сред тях има и такива, които ще видят бял свят чак при появата на Карл Юнг, което е почти след век.
— Не съм съвсем наясно за какви заключения говориш, но приемам комплимента ти.
Джоди се загледа в него, стараейки се да устои на желанието да протегне ръка към слънчевите шарки, които хвърляха дантелените пердета върху лицето му. Все по-трудно й беше да се пребори с изкушението.
— Джоди, ти си по-различна от всички жени, които съм срещал досега — промълви Майкъл и гласът му прозвуча така нежно, сякаш изпитваше същите чувства, както нейните. — Можем да разговаряме за толкова много неща. С никого досега не съм споделял отношението си към бившите ми роби и не съм разказвал за участието си в тайния канал. Дори и сега не бих желал съседите ми да знаят, че съм участвал в него. Въпреки това на теб го казах и не смятам, че съм сгрешил.
— За двама толкова различни хора като нас, ние наистина имаме много общи неща — отвърна тя. — Просто не мога да си обясня защо е така. Преди малко те нарекох самодоволен шовинист, а ето че сега ти ми казваш толкова прекрасни думи, думи, изпълнени с толкова дълбоко съпричастие, че ми се иска да…
Тя не се доизказа. Имаше някои неща, които не можеше да каже дори и пред него.
— Ела да ти покажа нещо — обърна се към нея Майкъл.
Джоди беше доволна, че не бяха стигнали до интимност, и в същото време съжаляваше за това. Когато Майкъл бе до нея, тя се изпълваше с променящи се чувства.
Той я придружи до конюшнята и скоро двамата препуснаха през нивите в посока, която Джоди рядко поемаше. Когато стигнаха оградата, Майкъл се наведе от коня си и отключи портата. Минаха от другата страна и той отново я заключи.
— Къде отиваме? — попита Джоди, докато се отдалечаваха от града.
