Майкъл кимна на Гидиън, който излезе от стаята и затвори плътно вратата зад себе си.
— Слава Богу, че Джоди отиде да язди, иначе можеше да чуе какво каза. Вие всички се занимавате само с това, да поставяте под съмнение достойнството й!
— Никога не съм го правила. Исках да кажа, че ако тя наистина е жена с достойнство, би трябвало да се държи по-благопристойно.
— И мислиш, че майка би ми дала такъв съвет? Никога не би го направила. Всички гости винаги са получавали гостоприемството на Уайтфрайърз, дори и тези, изпаднали в бедствено положение. Не си ли спомняш, когато пристигна братовчедът Алсайд с четири от децата си, и остана тук почти три години?
— Това беше съвсем различно. Съпругата му беше починала и той беше изпаднал в трудно положение. Освен това, тогава къщата беше пълна с много хора, и всичко беше съвсем различно от сега, когато ти си сам в компанията на госпожица Фарнел — Клодия енергично кимна с глава. — На мястото на Ема, не бих позволила такова нещо. Тази Ема е светица!
— Това, че е светица, няма никакво отношение в случая. Между Джоди и мен няма нищо, което тя да не би могла да научи.
Това не беше съвсем вярно. Той си спомни за целувките, които си бяха разменили с Джоди. Тези целувки така му бяха подействали, че по нищо не можеха да се сравнят с целомъдрените докосвания на устните на Ема.
— Никой не го е грижа дали си невинен, или не. Това, което се вижда, не говори в твоя полза и само то има значение. Абсолютно недоумявам как може семейството на госпожица Фарнел да одобрява това, което тя прави. Между впрочем, не съм убедена, че изобщо ни е роднина, а ако наистина ни е такава, то е твърде далечна, за да считаме, че имаме родствена връзка с нея.
Майкъл се усмихна, но това не пролича в очите му.
— И братовчедът Алсайд беше далечен роднина. Но това не попречи да го имаме като член на рода ни.
— Да, но ние знаем точната родствена връзка с него. Досега никой не беше чувал за тази госпожица Фарнел. Името й даже не е креолско. Как би могла да ни е братовчедка?
— И моето не е креолско, но съм толкова креол, колкото и ти. Мама просто предпочиташе американски имена. Може би и майката на Джоди.
— Престани да я наричаш на кръщелното й име, като че ли ти е сестра или съпруга! Майкъл, ако така говориш за нея пред други хора, какво биха си помислили те, ако не най-лошото?
— Мен в действителност не ме интересува какво мислят другите. Тя предпочита да се обръщат към нея с кръщелното й име.
— Но и това е много странно. Чувал ли си някога за някоя дама, която би предпочела такова нещо? Аз определено не съм.
— Е, и какво предлагаш да направя? Да я изгоня от къщата и да я оставя да си изкарва прехраната като уличница?
— Не ставай смешен. Ако тя е решила да остане в този край, би могла да отиде да живее в къщата на Камила. Дори в моята, ако това е въпросът. Споменах Камила, защото се знае, че са станали приятелки, макар че просто нямам представа на какво се дължи това.
— Да, виждам, че Джоди ще бъде гостоприемно приета в твоя дом — каза сухо той. — Благодаря за поканата.
— Майкъл, защо не се вслушаш в гласа на разума? Не е типично за теб да си толкова упорит. И не би трябвало да си за такова нещо — Клодия снижи глас, макар че бяха сами в стаята. — Не си започнал да се влюбваш в нея, нали?
Майкъл мълчеше. Леките шумове из къщата като че ли кънтяха силно в ушите му.
— Не, не съм започнал да се влюбвам в нея — отговори той, но усети, че думите му прозвучаха фалшиво.
— Тогава защо се двоумиш? Майкъл, ти не трябва да губиш разумния си поглед върху нещата? Ами че ти си сгоден за Ема и ти предстои да се ожениш за нея през април! Не можеш да се откажеш от нея заради някаква друга жена!
— Не съм се отказал — гласът му беше рязък. — Но нямам намерение да седя тук и да слушам обиди по адрес на гостенката си. Ами ако Джоди беше влязла вкъщи, и те чуе какво говориш?
— Ти сам каза, че тя е някъде на езда. Освен това всяка жена, която подслушва частни разговори, заслужава да чуе най-лошото за себе си.
— Ако беше мъж, щях да те помоля да си вървиш.
Клодия се стегна.
— Ако аз бях мъж, щях да те нахокам за това още по-силно. Много ми се иска Винсент да е тук сега, за да го направи.
— Това още по-малко засяга Винсент отколкото теб. Няма да кажа на Джоди да си върви, и това е окончателното ми решение. Ема ли те изпрати? — добави той подозрително.
— Не, този ангел няма представа къде съм. Ти не можеш да проумееш какво съкровище е тя за теб. Всеки мъж би бил щастлив да има такава съпруга, само ти се опитваш да се отметнеш от нея.
— Не съм се разделил с нея.
Майкъл въздъхна и разтри слепоочията си. Клодия беше способна да причини главоболие на всекиго. Никак не му стана приятно, че започва да се хваща на мисълта, че му се иска лесно да се измъкне от обещанието, което е дал на Ема, като просто го отхвърля.
— Знам какво се очаква от мен. Знаех го, когато й предложих да се ожени за мен. Това не е нещо, с което един мъж се отнася лекомислено.
— Не го доказваш с действията си — Клодия допи кафето си и остави с тракване чашата на масата. — Боя се, че трябва да настоявам тя да си върви. Ако искаш, мога да говоря с Камила, да я приюти.
— Да не си посмяла. Джоди остава тук. Клодия, никога ли не ти минава през ум, че може да не си права и че може би не знаеш всички факти? Не съм нито глупак, нито развратник. За гостуването на Джоди има причина и аз нямам право да я обсъждам с други хора.
Клодия се стегна.
— Надявам се, че не такава причина, която да не можеш да споделиш със сестрите си. — Вирна високо глава и го изгледа отгоре надолу със смразяващ поглед.
— Довиждане, Клодия. Много е неприятно, че така бързо трябва да прекратиш посещението си.
Тя го изгледа побесняла и той за миг си помисли, че може да откаже да си тръгне. Но тя рипна и закрачи към вратата като колосана. Отвори я, хвърли му унищожителен поглед, после излезе и тръшна вратата зад гърба си.
Майкъл отиде при канапето и седна на него. Бавно се наведе напред и разтри лицето си с двете си ръце. Клодия винаги умееше да влиза под кожата му, а напоследък беше по-лоша от всякога. Или виновната му съвест го караше да я възприема така?
Боеше се, че се влюбва в Джоди — даже много се боеше, защото вече не се съпротивляваше на това така упорито. Драго му беше да я вижда до себе си на масата, да чува странните й песни, когато играеше с племенниците и племенника му, да гледа искрящите й очи, когато се смееше. Джоди беше по-жизнена от всяка жена, която познаваше.
Пет пари не даваше за кулинарни рецепти или шиене и можеше да говори така умно по всяка тема, както това правеше който и да е от неговите приятели. Майкъл никога не е смятал, че образованието вреди на жената, но и никога не беше срещал толкова образована жена, колкото Джоди. Дори и тя да преувеличаваше малко — той не можеше да посочи нито една жена, завършила университет, и изучила се за архитект — беше достатъчно съобразителна, за да се измъкне от трудно положение.
Усещаше, че иска да знае мнението й за всичко или дори просто да я слуша да говори ей така, без да казва нещо кой знае какво. Интересно му беше дори мълчанието й. Той вече не се съмняваше, че тя е от друго време, което означаваше, че тя може да му разправи неща, които бяха извън неговите, или на който и да е друг, възприятия. Не можеше да си представи нещата, които нейните светлозелени очи бяха видели, нито знанията, които съдържаше умът й. Мислеше си, че ще му трябва цял живот, за да усвои това, което му предстоеше да узнае от нея. И всичките тези години няма да са отишли напразно.
