Джоди остави коня си в конюшнята и тръгна по алеята към къщата. Отдясно й се мярнаха бараките на работниците и тя забави крачка. Джоди не беше от онези, които бягат от собствените си страхове, а Айуила будеше в нея и страх, и очарование. Пое дълбоко дъх и се запъти към бараките.
Заобиколи олендровите храсти и видя Айуила да седи на малката веранда пред бараката си. Преодолявайки своята нерешителност, Джоди закрачи направо към нея.
— Хубав ден е днес, нали?
Айуила примигна и Джоди изпита усещането, че в реакцията й се съдържа повече изненада, отколкото старата жена бе преживяла за последните петдесет години.
— Ходих да пояздя и реших да се отбия, за да се запознаем.
— Аз не разговаря с хора — отвърна хладно Айуила. — Бели хора тук не идва.
— Тогава сигурно се чувстваш самотна — без да чака покана, Джоди седна на прага и се облегна на стената. — Как се чувстваш? Добре ли си?
— Ти защо си тук? — попита Айуила и неспокойно се размърда на дървения си стол. — Дошла да видиш какво правя аз?
— Не, просто така, приятелски.
Джоди почувства, че е поставила Айуила в трудно положение. С крайчеца на очите си видя как обитателите на съседните бараки се събират на малки групи, поглеждат към тях и сякаш разговарят за нея. Внезапно забеляза рисунката върху вратата на Айуила.
— Виж колко интересно. Какво представлява?
Айуила се втренчи в нея, после в кървавочервената рисунка.
— Знакът на Папа Ла Бас. Дяволът. Той пази мен.
Джоди никак не се смути.
— Много интересно. Значи ти наистина си посветена във вуду?
— Аз не разбира какво ти говори. Ти се присмиваш на Айуила?
Старицата зае войнствена поза и изгледа Джоди с унищожителна надменност, която явно имаше предназначението да я накара да избяга.
Джоди обаче нямаше намерение да се предава.
— Съвсем не. Просто досега не съм познавала човек, който владее вуду. Чувала ли си някога за Мари Лаво от Ню Орлиънс?
Айуила наведе глава на една страна и я изгледа.
— Ти познаваш Мамзел Мари! — черните й очи проблеснаха срещу лицето на Джоди. — Ти познаваш Папа Джон!
Джоди никога не беше чувала името на този мъж и знаеше Мари Лаво само като име.
— Лично не.
— Мари Лаво име, което не бива казва на глас.
— С какво се занимаваш? Със заклинания, танци или нещо такова? — Джоди знаеше, че поема риск, но знаеше също, че изважда Айуила от равновесие и отслабва само увереността й. — Може ли да те погледам някой път?
— Фе Шоф не за очи на бели хора! Как така ти знаеш за него? Ти не си вуду. Бяла жена не може прави вуду!
— Откъде знаеш? Може би досега не е имало бяла жена, която да е опитвала — Джоди се огледа. — Харесва ми как носиш тюрбана на главата си. Как така си успяла да му направиш седем възела? Би ли ми показала как се прави?
Айуила скочи на крака. Хората, струпали се пред други те бараки, се разбягаха. Джоди се усмихна, сякаш се чувстваше напълно спокойна.
— Махай се! — заповяда Айуила.
— Да не би да съм прекалила с гостоприемството ти? Не исках да ти досаждам.
Джоди се изправи, изтупа внимателно полата си, без изобщо да бърза, като че ли й принадлежеше всичкото време в света, и нямаше никакво намерение да хуква през глава.
Айуила влезе в бараката, но остави вратата отворена. Това възбуди любопитството на Джоди. Старата жена беше възхитителна, независимо че бе страховита. Айуила се появи, държейки черна восъчна топка.
— Вземи това!
Джоди се поколеба. Не гореше от желание да се докосва до предмета.
— Не, благодаря ти. Не мога да приема подарък.
Айуила й я подхвърли и Джоди инстинктивно я улови. Айуила се изсмя, сякаш за да всее страх в душата й.
— Сега си върви.
— Доскоро виждане.
Джоди се отдалечи.
Щом зави зад олеандровите храсти и се скри от очите на Айуила огледа топката. Повърхността й беше облепена с някакво вещество с ръждив цвят, по което с остър предмет беше изрисувано грубо подобие на жена и бяха изписани неразбираеми знаци, каквито Джоди никога досега не беше виждала. Какво ли представляваше това нещо и какво трябваше да прави с него.
Преди да стигне задния вход видя Беси, която тичаше по стълбите, за да я посрещне.
— Госпожице Джоди, ах, госпожице Джоди! Нима сте били при бараката на Айуила?
Беси изглеждаше ужасена.
— Сила ви е видяла и дойде да ми каже — Беси видя черната топка и се отдръпна. — Какво е това, което държите в ръката си?
Джоди отново погледна предмета.
— И аз не знам. Айуила ми я подхвърли, след което ми каза да си вървя. Искаш ли да я разгледаш?
Тя протегна топката към нея. Беси отскочи назад.
— Хвърлете я, госпожице Джоди! Хвърлете я, колкото можете по-далеч! Това е омагьосана топка!
— Омагьосана топка ли? Никога не съм чувала за такова нещо. Какво е предназначението й?
— Тя носи смърт! Само да се докосне до цветната леха пред къщата и ще причини смъртта на някого в нея. За Бога, госпожице Джоди, бързо се избавете от нея! Внесете ли я вътре, не се знае какво ще се случи.
Джоди не беше чак толкова храбра, колкото се представяше. Топката беше най-грозната вещ, която беше виждала, и като че ли излъчваше нещо зловещо. Въпреки това не можеше да допусне, че Беси ще я види изплашена.
— Това е просто черен восък със знаци по него.
— Не, не е просто това. Баба ми е разказвала за тези неща. В черните свещи се съдържа проклятие. Айуила стопява восъка, оформя го на топка около парче човешка кожа и го пуска да плава в кръв. След това написва върху нея проклятие за човека, за когото то е предназначено, и намира начин да вкара топката в неговата къща. За малко и вие да я вкарате вътре.
— Ама откъде Айуила би могла да намери човешка кожа? — съвсем разумно запита Джоди, но ръждивочервените ивици наистина приличаха на кръв.
— Може да е използвала нещо друго, което е също толкова ужасно. Моля ви, госпожице Джоди, не стойте там с това нещо в ръка.
Джоди отиде при оградата на двора и хвърли топката далеч в пасбището.
— Ето. Така по-добре ли е?
Беси избърса капките пот, които бяха избили по челото й, макар че денят беше доста хладен.
— Измийте си ръцете, преди да влезете вътре, за да не би нещо да се е полепило по тях.
Джоди погледна ръцете си.
— С удоволствие. Наистина имаше нещо мръсно и грозно в тази восъчна топка.
Беси отиде с нея при външната помпа и я задвижи, докато Джоди държеше ръцете си под водната струя.
