корсет.
— Не носи корсет ли? — Ема зяпна с отворена уста. — Искаш да кажеш, че ходи само по долна дреха? Но това е възмутително!
— Е, може и да греша, но когато я видях последния път бях поразена от походката й.
Ема сложи ръка върху собствената си здраво пристегната талия.
— Бих се чувствала направо гола без корсет. И тя се разхожда пред Майкъл без корсет?
— Точно това е една от причините, паради която казвам, че не би привлякла погледа му. Без корсет дамската талия просто не заема необходимата форма.
— Боже Господи! — Ема изглеждаше потресена. — Не допусках, че може да е толкова… разпусната. Направо ще умра, ако се окаже, че действително сме роднини.
— Трябва да се отървем от нея, независимо дали ни е роднина, или не, Тя е твърде опасно изкушение за Майкъл.
— Но как да го направим? — попита Ема. Внезапно й хрумна нещо, отметна глава и се изсмя. — Можем да накараме старата Айуила да я прогони с магия!
Клодия се подсмихва.
— Спомняш ли си колко ни беше страх от нея?
— Трябва да си призная, че и сега се страхувам от Айуила. Веднъж да стана господарка на Уайтфрайърз и ще настоявам Майкъл да я изгони. Тя може да омагьоса и новородено — Ема престорено се изчерви. — Не биваше да казвам това.
— Няма нищо. Наоколо няма мъже. Ако помежду си не можем да говорим за тези неща, то какво остава пред други хора.
— Така е — Ема изглеждаше твърде впечатлена от думите на Клодия, сякаш в тях беше вложен изключителен смисъл. — Вярваш ли, че Айуила наистина може да прави магии?
— Празни приказки — отвърна Клодия и направи подигравателна гримаса, подавайки на Ема една особено красива мида, за да я залепи на кутията — Тя е просто една изкуфяла старица.
— Чувала съм, че е способна да прави странни неща. Когато Териот по невнимание й плати по-малко за яйцата и маслото, тя направи така, че кравата му престана да дава мляко.
Клодия сякаш изгуби своята самоувереност.
— Било е просто съвпадение. Аз не вярвам в заклинанията й.
— Нито пък аз. Поне не напълно. Но все пак нали знаеш, че някой отряза парче от плащаницата на стария Джонсън. Зилия каза, че видяла Айуила да се навърта край ковчега, и тъкмо нейните думи насочиха вниманието на хората към този факт. Че кой друг, ако не Айуила, би направил такова нещо?
— Мисля, че шивачката просто не го е съшила както трябва или по невнимание го е срязала. Как би могла Айуила да проникне в дома на покойника?
— Казват, че навсякъде може да проникне — прошепна Ема. — Когато преди няколко години беше ровено из онези гробове, най-често се споменаваше нейното име.
— Ема, та това е невъзможно. Айуила трябва да е седемдесет или осемдесетгодишна. Как би могла да разкопае един-единствен гроб, да не говорим за няколко? Не, шерифът каза, че това са били мародери, които са търсели трупове, за да ги продадат на лекарите.
— Може и да го е казал, защото не успя да докаже, че това е работа на Айуила, а все пак е трябвало да направи някакво изявление.
— Хайде, стига толкова. Започват да ме побиват тръпки от твоите думи — Клодия разтри рамене. — Ама че мъртвешки разговор.
— Извинявай. Наистина бе ужасно от моя страна да говоря такива отвратителни неща — Ема отново се зае с кутията и мидите. — Мразя да говоря за грозни неща. Защо не може всичко да бъде красиво и мило?
Клодия я стрелна с очи. Понякога изблиците на невинност и благопристойност на Ема бяха трудни за възприемане дори от нейната приятелка, която добре знаеше колко много я бива да клюкарства за най- отвратителни случки.
— По-важно е да решим как да се отървем от госпожица Фарнел. Преди всичко, не мога да разбера защо е дошла тук. Не може да се каже, че връща семейна визита. От години никой от моето семейство не е посещавал роднините ни в Тенеси. Никога не съм познавала повече от четирима-петима от тях.
— Ако аз бях гостенка, не бих отседнала там, където не съм желана — каза Ема лицемерно. — Не бих понесла да създавам главоболия на другите.
— Не всички се толкова благовъзпитани като теб.
Ема мило се усмихна.
— Клодия, от твоите уста излизат най-милите думи. Наистина е така. Не съм имала по-добра приятелка от теб. Като си помисля, бих казала, че щеше да е по-логично да съм приятелка с Камила, защото сме почти връстници. Не е ли странно това?
Клодия, която вече беше започнала да се засяга, когато станеше въпрос за годините й, изтърси доста безцеремонно:
— Точно така? Човек не знае какво да мисли.
— Ами ето например този отвратителен продавач на ръкавици. Преди войната нито в Джоакуин, нито в цялата енория можеше да срещнеш човек като него, а сега политическите авантюристи са навсякъде. Мислиш ли, че господин Пърси някога ще преметне на рамо пътната си чанта, и ще си замине?
— Нямам представа, но мога да те уверя, че си имам достатъчно свои грешки, за да се сещам за Джордж Пърси.
— И аз съм така. Той просто е ужасен. Би ли ми подала онази розова мида? Благодаря ти.
Клодия разклати таблата с мидите, за да намери още розови.
— На твое място бих предпочела да прекарвам повече време с Майкъл, отколкото да правя разни красиви неща, поне докато дойде сватбата. След това подобно старание не е необходимо, но преди сватбата това блазни мъжете. Не че Майкъл ще те зареже. Той никога не би проявил такава жестокост, но може да се изкуши да се отдаде на някакъв флирт. Особено сега, когато госпожица Фарнел е под носа му.
Върху лицето на Ема се изписа такова изражение, сякаш бе потънала в дълбок размисъл.
— Знам, че си права, но не мога винаги да ходя по петите му. След като му казах впечатленията си от отминалото парти, просто нямам какво друго да говоря с него. Мъжете не могат да водят разговор за нищо интересно: нито за кройката на някоя рокля, нито за модела на някоя шапка — тя отметна глава настрана. — Казала съм му за чувствата си към него, или поне достатъчно ясно съм му ги показала, за да може той самият да се досети какви са те.
— Не може да се разчита само на това. Майкъл понякога е ужасно невъзприемчив.
— Може би все пак трябва да отидем при старата Айуила.
— Ема!
— Опитах всичко останало.
— Не, не си. Ти си длъжна да кажеш на Майкъл, че, ако не накара госпожица Фарнел да напусне къщата му, ще си навлече гнева ти и едва ли някога ще му простиш.
Очите на Ема се напълниха със сълзи.
— Не мога да издържа такава неприятна сцена. Като се намръщи, Майкъл става толкова страшен.
— Ами че ако ти се плашиш само от някакво си нищо и никакво намръщване, как тогава ще бъдеш в състояние да му стъпиш на шията, когато се ожените? — възрази й Клодия. — Ема, няма да е зле да приемеш съвета ми и да се научиш на това още отсега, преди той да те е свикнал да приемаш всичко, което поиска. Ако допуснеш това, ще бъдеш нещастна!
— Права си. Ще се опитам да направя това, което казваш.
Ема кимаше, сякаш бе дете, което наставляват. Клодия се усмихна. Нямаше да й е лесно да обучи Ема как да контролира съпруга си, но знаеше, че един ден тя щеше да й бъде признателна за това.
Тринадесета глава
— Много се тревожа, Камила, Никак не ме бива да общувам с хората.
