— Не се тревожи, аз ще се грижа за теб, Ема.
— Допускам, че съм толкова напрегната заради сватбата — предположи тя. — Искам всичко да мине добре и се страхувам, че нещо може да се обърка. През целия си живот съм мечтала за този ден и искам той да бъде чудесен.
Майкъл се приближи до нея и я прегърна. Искаше му се да почувства нещо при докосването си до нея, но разбра, че от дълго време насам в такива моменти не бе изпитвал нищо. Неочаквано в съзнанието му нахлу мисълта за Джоди. Предишната вечер пръстите им се бяха срещнали, когато тя му подаваше солта на вечеря и докосването й прониза цялото му тяло. Прегърна Ема, опитвайки се да изгони Джоди от мислите си.
Както винаги, когато я държеше, тя постави ръцете на гърдите му, сякаш за да не се докоснат телата им. Едва сега той осъзна този неин жест и се почувства безкрайно раздразнен.
— Ема, постави ръцете си около мен. Прегърни ме!
Тя се отдръпна.
— Не мога. Ами ако Гидиън влезе в стаята? Или още по-лошо, госпожица Фарнел? Когато се оженим ще имаме достатъчно време за прегръдки. Освен това, така е и прието.
— Понякога имам чувството, че не ти е приятно да се докосваш до мен и да те целувам — загрижено каза той. — Прав ли съм, Ема?
Тя се обърна и отиде до прозореца, където той бе стоял преди това.
— Не съм изгубила морала си, ако това имаш пред вид. Мама казва, че в деня на сватбата ни, тя ще ми обясни какви ще бъдат задълженията ми като твоя съпруга. Аз ще изпълня задълженията си към теб. Колкото и да ме е страх.
Тези думи вдъхнаха допълнително безпокойство в него.
— Надявах се, че няма да гледаш на съвместния ни живот като на задължение — той спря. Нямаше смисъл да продължава. Тя току-що му бе признала, че няма понятие какво вършат мъжът и жената в леглото.
На горния етаж, Джоди беше съблякла прашния си костюм за езда и се миеше с вода от легена. Все още бе разстроена от срещата с Ема. Огледа стаята и се опита да си я представи боядисана в тъмнокафяво на кестеняви листа.
— Ужасно — промърмори тя. — Просто ужасно.
Ема бе решила да живее тук, а не в една стая с Майкъл. Джоди все още не можеше да повярва, че е чула правилно. Ако тя беше на нейно място, и през ум не би й минала подобна мисъл. Очевидно предложението не беше ново за Майкъл, но тя не можеше да си представи, че той би го приел, въпреки че при тази мисъл я обзе и известно чувство на доволство.
Желанието на Ема да има отделна стая доказваше, че Джоди не беше сбъркала в преценката си. Майкъл нямаше да е щастлив с тази жена и тя трябваше да го спаси от самия него.
Докато триеше ръцете и шията си с мократа кърпа, Джоди обмисляше възможностите за действие. Тя трябваше недвусмислено да покаже на Майкъл, че го обича. Нямаше да е достатъчно само да му го каже. Не и когато хората около него изричаха сериозни думи с такава лекота. Не, тя трябваше на депо да му докаже любовта си, и то възможно по-скоро.
Едно единствено нещо й дойде наум: да го прелъсти. Джоди седна на стола до леглото, за да си помисли. Или можеше да съперничи на Ема, ако трябваше да флиртува. Просто не можеше да се превзема и да се глези като нея. От друга страна, прямотата и непринудеността й нямаше да привлече вниманието му. В продължение на месеци с бе опитвала да го спечели с това, но тогава той се отнасяше към нея като към стар приятел.
Джоди погледна ризата си. Беше от фин ленен плат, много по-ефирна от памучната, която беше носила цял зима. През дантелата беше прекарана изящна синя панделка, която подхождаше чудесно на дамските й гащи. В нейно време, долната риза щеше да се счита за извънредно женствена и съблазнителна. Дали и Майкъл мислеше така?
Тя добре познаваше дневния му ред. След вечеря щеше, да се усамоти в библиотеката и да се преструва, че чете като мислите му щяха да се реят кой знае къде. Когато часовникът удареше десет, щеше да каже, че е уморен и да се качи в стаята си. Джоди винаги се оттегляше по същото време, за да не задържа Гидиън и останалите слуги. Тя четеше в леглото си и го слушаше как се разхожда из стаята си или на верандата. Напоследък това се повтаряше всяка вечер.
Тази нощ щеше да е различно. Джоди се усмихна и седна пред тоалетната маса, за да среши косите си.
Деветнадесета глава
Джоди изчака докато чу Майкъл да се разхожда из съседната стая и свали пеньоара си. Тази вечер тя беше напуснала библиотеката преди него, за да бъде готова, когато той се прибереше в стаята си. Беше нервна, но решена да изпълни плана си. Отиде пред огледалото и среса косите си. Преди това ги бе измила в кухнята и сега те бяха гладки и меки. Пое дълбоко дъх, излезе на верандата и отиде пред вратата на Майкъл. Поколеба се за момент. Ако не излезеше нищо, щеше да се почувства ужасно глупаво. Отвори вратата.
Майкъл беше по риза, която бе разтворена отпред и откриваше гърдите му. Панталоните му плътно бяха прилепнали като тъмна кожа по слабите хълбоци и мускулестите му бедра. Беше прокарал пръсти по косата си и сега тя падаше разрошена на челото му. Джоди никога не го бе виждала толкова привлекателен.
Мълчанието им продължи цяла минута.
— Не можеш да заспиш ли? — най-накрая попита той.
— Не се и опитвах.
Тя пристъпи в светлината на стаята и едва сега той забеляза, че е само по долна риза и гащи. Очите му притъмняха като буреносно небе.
— Не трябваше да идваш тук — промълви й с дрезгав глас.
— Напротив, мисля, че отдавна трябваше да дойда — тя се приближи до него и постави ръка на гърдите му. — Съществуват някои неща помежду ни, които трябва да си кажем.
— Някои думи никога не бива да се изговарят — той не се отдръпна и, изглежда, се бореше със себе си да не я целуне. — Съвестта не ми позволява да ги слушам.
— В такъв случай съвестта ти ще бъде смутена, защото аз ще ги кажа. Обичам те, Майкъл. Не мога да си спомня някога да не съм те обичала. Не зная как започна и как ще свърши тази любов, но не мога нищо да направя срещу нея.
— Джоди! — името й прозвуча като ласка. — Не говори неща, за които утре ще съжаляваш. Сега си иди. Върни се обратно в стаята си.
— Само ако потвърдиш, че обичаш Ема, а не мен — тя почака малко, но отговор не последва. — Виждаш ли? Ние си принадлежим един на друг — допълни тя, прокара пръсти по гърдите му и косъмчетата погъделичкаха дланта й.
Той хвана ръката й и я притисна в своята.
— Нямаш представа какво правиш. Върви си. Прекалено силно ме изкушаваш.
— Точно това искам. Всъщност, имам намерение достигна по-далеч от изкушението — тя се повдигна на пръсти и го целуна по устните, след което се отдръпна.
Знаеше, че очите му са приковани в нея, затова движенията й бяха бавни и съблазняващи. Без да откъсва поглед от него, тя обиколи стаята и духна свещите през една, за да намали светлината. Не загаси всичките, защото искаше да се виждат в приглушената светлина.
Приближи се до леглото му и издърпа столчето, за да се изкачи върху пухените дюшеци. Майкъл не помръдваше; горещият му поглед я следваше. Тръпка на възбуда из пълни тялото на Джоди, тя се усмихна, качи се на леглото и седна в него, подвивайки крака настрана. Протегна ръце и ги прокара през косите си, наблюдавайки реакцията му.
— Защо ме изкушаваш така? — прошепна той и думите му сякаш се изляха направо от душата му. — Не знаеш какво правиш с мен.
