Осемнадесета глава
Зимата премина, колкото и да не й се искаше това на Джоди. С дълбоко униние тя забеляза цветовете на кучешкия дрян да се носят като сняг в гората и скоро след това, появата на дивите цветя. Кичести нарциси и зюмбюли изпълниха лехите с цвят. Април бързо наближаваше.
Голяма част от дните Джоди прекарваше с Камила, която се стараеше да я научи на всичко, което щеше да й помогне да се грижи за собствената си къща, тъй като Джоди упорито отказваше да се премести в дома й. Джоди имаше чувството, че главата й ще се пръсне да запомни всички тези неща, за които не се бе и замисляла във времето на перални те машини, сушилните, прахосмукачките и какво ли още не.
— Всяка пролет трябва да изтупваш прахта от килимите — говореше Камила, докато се мъчеше да преметне широкия килим върху въжето за простиране на пране. Това обикновено бе работа на слугите, но сега Камила я вършеше сама, за да й покаже. — Ще ти трябва здраво въже, иначе килимът ти ще падне на земята. — Тя изпъна килима и оправи един немирен кичур от косите си.
Джоди разглеждаше телената тупалка, която държеше в ръка.
— А не може ли само да се метат?
— Не, ако искаш да ги имаш за дълго. В тях се натрупва прах, особено в края на зимата. Ако имаш слуги, те ще вършат тази мъчителна работа, но дори и тогава ще трябва да ги наблюдаваш. Единственият начин да знаеш, какво трябва да правят, е да можеш сама да го правиш.
— Съмнявам се, че ще мога да си позволя слуга. Може да нямам дори и килим.
— Не говори така. Хайде! Хвани тупалката ето така и удряй с всичка сила.
Джоди хвана тупалката и се нахвърли върху килима. Лицето й се обви в облак прах, тя се закашля и отстъпи на зад.
— Точно така — Камила взе другата тупалка и двете заедно заудряха килима. Облакът прах, който вдигнаха, прекъсна разговора. Когато свършиха с тупането и прахта се разсея, Джоди каза:
— Изморих се. С всеки килим ли правиш това? И то всяка пролет!
— Ще свикнеш — тихо отвърна Камила. — Как се справяше там, откъдето идваш?
Джоди се усмихна. Камила рядко й задаваше въпроси.
— Имаме електрически метли, наречени прахосмукачки. Само ги включваш в контакт на стената и ги направлявай по пода. Няма нужда дори да махаш килимите.
— Представям си — Камила извади носната си кърпичка и изтри потта от лицето си. — Изглежда много по-лесно, отколкото да изтупваш прахта на ръка.
— Даже и не можеш да си представиш колко по-лесно е. През ден минавах с прахосмукачката пода в целия си апартамент. Изобщо не правех пролетно почистване, защото никога не бе ставало толкова мръсно.
Камила изненадано поклати глава.
— Свикнала си със съвсем различен живот. Нищо чудно, че ти е толкова трудно да свикнеш с домакинстването.
Джоди се усмихна.
— По-меко от това не би могло да се каже — въздъхна тя. — Може би ще трябва да приема едно от предложенията на Уил и да се съглася на слуги. Така няма да помръдвам и пръста си, освен ако сама не пожелая.
— Не прави такова нещо.
— Ако го направя, вероятно ще уплаша Уил почти до смърт. Той самият едва ли гледа сериозно на предложенията за женитба, които ми прави — тя помогна на Камила да свали килима от простора и го отнесоха обратно в къщата. Често срещаше Уил в черквата или на приемите и почти всеки път той й правеше предложения, обикновено в такъв превзет стил, че никой не би го приел на сериозно, независимо, че Майкъл вярваше в намеренията му.
Докато навиваха следващия килим, за да го изнесат, Камила каза:
— Майкъл трябва да бъде поразтърсен, април вече наднича.
— Няма нужда да ми го напомняш. Всеки път, когато се обърна, виждам Ема в Уайтфрайърз.
— Така ли? Това едва ли е твърде благовъзпитано — изчерви се Камила.
— Не е по-малко, отколкото аз да живея там. Предполагам, че в мое лице тя вижда компаньонка.
— Вчера Майкъл е разговарял с Рийд, който смята, че брат ми проявява малодушие.
— Няма значение. Той е решил твърдо да се ожени за Ема.
— Той просто няма друг избор. Особено сега, когато сватбената рокля вече е готова и гостите са поканени.
Те изнесоха килима навън и го окачиха на простора. Изпълнена с отчаяние, Джоди вложи цялата си енергия в тупането. Удряше килима, докато я заболяха ръцете, след което отстъпи, за да си поеме дъх.
— Той не може да се ожени за нея, Камила. Не може. Той не я обича.
— Много са причините, за да го направи. Любовта е само една между тях.
— Но ти си обичала Рийд. Ти си се омъжила по любов.
— Аз имах късмет. С Клодия и Винсент не беше така. Всъщност, мисля, че той я обичаше, но тя не изпитваше същото към него. Наистина, тя не се преструваше пред него. Просто приеха, че любовта между тях ще се появи по късно.
— Но явно не е станало така.
— Понякога се случва. Клодия не е нещастна.
— А Винсент? — язвително попита Джоди.
Камила не отговори. И двете знаеха, че Винсент не е щастлив.
— Въпросът не е, че искам Майкъл за себе си. Наистина не е — продължи Джоди. — Ако той беше влюбен, сигурно щях да се примиря с това. Но той не е. Виждала съм по какъв начин я гледа, когато не знае, че някой го наблюдава. Така обикновено се гледа някой непознат. Вечер седи, за бил поглед в една точка, преструвайки се, че чете, но аз разбирам, че се тревожи за бъдещето.
— И все пак нищо не може да направи — Камила удари килима за последен път и отпусна ръце. — Моля те, Джоди не мисли, че съм прекалено любопитна, но ти влюбена ли си в него?
Джоди извърна поглед и след кратка пауза каза:
— Да, Камила, обичам го, обичам го и не мога да понеса мисълта, че ще бъде нещастен.
— Казала ли си му го?
— Разбира се, че не съм. Не мога да го направя. Той никога не ми е давал повод за това.
— Не би и могъл. Той не би си позволил да те ухажва, след като е сгоден за друга жена. Майкъл е порядъчен мъж.
— Може ли една жена да признае пред един мъж, че обича? Според мен не.
— Не трябва да го казваш направо. Има начини, по които можеш да му дадеш сам да го разбере.
— Как? — попита Джоди с нескрит интерес. Тя не беше успяла да овладее изкуството да флиртува.
— Не зная как точно да ти го кажа… — започна Камила, леко се изчерви, докато се опитваше да си представи, как самата тя би го направила. — Може би с начина, по който го слушаш и го принуждаваш да забележи присъствието ти. Не явно, разбира се. Просто това се чувства дори когато стоиш, когато се смееш.
Джоди поклати глава.
— Нямам никаква представа как бих могла да му го покажа.
— Трябвало е да наблюдаваш по-големите си братовчедки и да постъпваш като тях.
— Имам няколко братовчеди на различна възраст, но се съмнявам, че даже и да ги бях наблюдавала, щях да науча нещо от тях. Начинът на флиртуване вероятно доста се е променил с течение на годините. Ние не сме толкова изтънчени там, откъдето идвам.
— Може би ти си прекалено изтънчена. Постави се на мястото на Майкъл. Ако не му даваш възможност да разбере какво чувстваш, той как би могъл изобщо да се досети? Понякога жените трябва да бъдат по- открити към мъжете. Изглежда, те не мислят по нашия начин.
Джоди се усмихна.
— И каква полза? Ти сама каза че той трябва да се ожени за Ема. Няма защо да се злепоставям след като не съществува и най-слаба надежда.
