Значи ето откъде той знаеше толкова много за всички. Сигурно Клодия го бе осведомявала за всичко, което ставаше в рода. Джоди изпита двойно по-силна неприязън към сестрата на Майкъл.
— Тя желае доброто на брат си. Обича го и се страхува да не хлътне по вас. Сега обаче, след като се запознахме и си поговорихме, ще я убедя, че греши.
— Не си правете труда, ако е само заради мен. Тя така или иначе няма да ви повярва. А сега, ще ви помоля да ме извините, трябва да поднеса поздравленията си на някои гости.
Докато се отдалечаваше, зъбите й скърцаха от гняв. Чу кънтящият глас на Ема в салона:
— Никога не съм виждала такива странни украшения? А вие? Много са неподходящи.
Най-старата жена в групичката се обади:
— Ако питате мен, коледните елхи са отвратително нещо. Противоестествено е да внасяш в къщата си дърво. Това не носи добро.
Джоди мина през отворената врата и влезе в библиотеката, където се бяха събрали Камила и част от младите жени. Присъедини се към тях и се заслуша в разговора им за бебета, за това коя за кого ще се жени, кой братовчед какво бил направил през последните години. Никое от споменаваните имена не беше познато на Джоди, но така поне беше настрана от Ема и Клодия, както и от Кристоф. Смееше се заедно с другите, не казваше нищо за себе си и напразно се опитваше да си внуши, че тези светски разговори й се отразяват добре.
Хората не усетиха кога дойде Новата година. Братовчедите, дошли от повече от петдесет километра, останаха с края на празниците и Уайтфрайърз беше пълен с хор Кристоф, както и някои от по-възрастните братовчеди, отседнаха при Клодия. На Джоди така й беше дошло до гуша от лица и гласове, някои от които говореха само френски, беше почти щастлива, когато наближи краят на празниците.
Имаше още една нощна литургия, последвана от друг reveillon, но този път всички се събраха в Уайтфрайърз, а след закуската имаше танци. Майкъл беше осигурил оркестър, килимите и мебелите бяха прибрани покрай стените, двукрилата врата между двата салона беше отворена и образуваното пространство беше достатъчно за бална зала.
Джоди потропваше с крак в такт с музиката и гледаше как двойките танцуваха върху излъскания под. Много обичаше да танцува, но тези стъпки и бяха напълно непознати. Имаше чувството, че танцуващите само подскачаха по пода с все по-голяма скорост и се чудеше как така не се сблъскваха помежду си.
Към нея се приближи Кристоф и й протегна ръка.
— Ще танцувате ли с мен?
— Не, благодаря. Предпочитам да не приема поканата ви.
Той не й се понрави още откакто й беше намекнал за връзка извън границите на роднинските им взаимоотношения.
Той се усмихна.
— Още ли сте ми сърдита?
— Да. Оставате ме намира, ако обичате.
— Добре, но не преди да сте ми простили. Направих погрешно предположение, но сега виждам, че съвсем не съм бил прав.
Тя го погледна.
— Наистина ли говорите?
— Имате думата ми.
Тя не знаеше дали тази дума тежи достатъчно или не, но видя, че Майкъл ги наблюдава и кимна.
— Добре. Прощавам ви.
— Просто като имах предвид репутацията на Тиъдъл и това, че сте му дъщеря, взех, че си помислих…
— Не поставяйте на изпитание късмета си — отсече тя, но след това се усмихна, за да направи добро впечатление на Майкъл. — Все така не желая да танцувам с вас.
— Ами тогава какво ще кажете да се поразходим на верандата?
Джоди крадешком погледна към Майкъл.
— Добре, бих подишала свеж въздух.
Излязоха на верандата. Въздухът беше чист и хладен и след горещината вътре, беше много приятен. Дъските под прозорците бяха нашарени на жълти квадрати от светлината, която проникваше отвътре, а мебелите тъмнееха в сенките. Джоди се приближи до най-близкия прозорец и се загледа в танцуващите.
— Аз се радвам на гостуването ми в Уайтфрайърз — каза тя, за да наруши мълчанието.
— Къде ще отидете, когато Майкъл и Ема се оженят?
— Във всеки случай не в Ню Орлиънс — безцеремонно отсече тя. След това добави: — Камила иска да живея у тях.
— Това ще е по-добре, отколкото да се върнете в Тенеси.
— Не мога да се върна там.
Тя не познаваше никого в Тенеси.
— Искам да ви предложа моя дом, но този път като ваш братовчед. Ние от нашия род държим един на друг. Независимо от произхода си, вие сте наша братовчедка и ние ще ви приемем като такава.
— Клодия какво мисли за това?
Тя се запита дали Кристоф не й бе съобщил за нейното „минало“. Не я напускаше чувството, че Клодия го беше изпратила да разговаря с нея само за да научи нещо повече за живота й.
— Тя е съгласна с мен, но мисли, че би било… неудобно за вас да останете тук, след като Ема и Майкъл се оженят.
— Можете да кажете на Клодия, че изобщо нямам такова намерение — тя обви с ръце раменете си. — Да се прибираме. Стана ми студено.
Когато се присъединиха към останалите, Джоди разбра, че Майкъл ги бе наблюдавал още от момента, в който вратата се бе затворила зад гърба им. Сърцето й внезапно се стопли при мисълта, че той така живо се интересуваше от нея и от това, което Кристоф й бе казал в тъмнината на верандата.
На следващия ден всичките по-млади членове на рода гостуваха на по-възрастните. И тъй като повечето от възрастните се бяха настанили в дома на Клодия, Джоди и Майкъл се запътиха с кабриолета натам, След посещението при Клодия, минаха през още няколко къщи и Джоди съвсем се обърка от множеството братовчеди, с които се запозна.
— Как успяваш да запомниш всичките? — попита тя Майкъл, докато пътуваха за Уайтфрайърз, където до вечерта щяха да им дойдат на гости още братовчеди. — Не мога да запомня имената на половината от тях.
— Щеше да можеш, ако ги познаваше от рождение. След време ще ги опознаеш по-добре.
— Тази последната, например. Леля Бурдет ли беше? Почти нищо не й разбирах.
— Тя говори съвсем слабо английски и дори се учуди, че ти не говориш френски. Може да решиш един ден да го научиш. Ние всички го говорим още от рождение. Английският е втория ни език.
— Какво ти каза, когато си тръгвахме?
Майкъл извърна глава.
— Нищо. Нищо особено.
Тя не му повярва. Тя не говореше френски, но все пак беше разбрала някои думи като „нежелана“ и „неканена“, освен това бе чула да се споменава и името на скандалния Тиъдъл.
— Разбирам, че преди нас тук са били Клодия и Кристоф.
— Всички си ходим на гости на Нова година.
Тя не каза нищо повече, но все пак забеляза колко разстроен бе Майкъл от думите на старата леля. Джоди не повдигна повече дума за това. Кимна на мъжа и жената, които в това време преминаха с кабриолета си покрай тях, и викаха: „Воnnе annee, bonne аnnее“ Никак не беше сигурна, че новата година ще бъде толкова честита.
