салон. Пред очите им се появи елхата в цялото си великолепие, осеяна с безброй свещички, всяка от които хвърляше брилянтни пламъчета. Под елхата имаше бебешка люлка, която Майкъл бе донесъл от тавана. Джоди само се молеше клоните на дървото да не се подпалят, докато децата се тълпяха около него. Очите на Мари Силест бяха широко разтворени и приличаха на големи копчета. Джоди и Камила весело се спогледаха.
Майкъл се престори, че чува някой да пристига и каза:
— Кой е там? Чухте ли някой да идва?
В този миг откъм коридора се чу тропота на Кристоф Девъро, маскиран като Папа Ноел. Прокънтя веселият му смях. Децата се втурнаха към него. Джоди наблюдаваше с интерес. Той наистина приличаше на Санта Клос, когото тя знаеше от своето детство, но се държеше далеч по-светски. Папа Ноел намигаше на хубавите млади братовчедки, които се изчервяваха и се усмихваха.
Ема извика:
— Гидиън, донеси вино за Папа Ноел.
Тя явно искаше да мине за стопанка на Уайтфрайърз.
— Арманд, ти беше ли добро момче? — питаше Кристоф. — А ти, Мари Силест?
Мари Силест кимна сериозно и очите й се разтвориха още по-широко.
— Ти с летящите елени ли пристигна? — попита тя с неподправена сериозност.
— С летящите елени ли? — Кристоф се отдръпна изненадан.
— Джоди казва, че само така можеш да обиколиш всички къщи на Коледа — обясни детето. — Тя казва, че елените теглят шейната ти и се движат толкова бързо, че направо летят.
— Щом тя казва, значи е така.
Мари Силест се усмихна. Джоди беззвучно се разсмя, като прикриваше устата си с ръка.
— А вие трябва да сте Джоди Фарнел от Тенеси — каза той, като се приближи към нея. — Нашите братовчедки от Тенеси били по-красиви, отколкото ги помнех.
Той й намигна и влезе в салона.
Любопитството на Джоди не беше по-малко от това на децата. Папа Ноел имаше съвет за всеки и изглежда, знаеше имената и на най-малките деца. След като възкликна при вида на елхата и разгледа украшенията й, той помоли Гидиън да му донесе торбата с подаръците.
Всяко дете получи подарък и прегръдка. Джоди знаеше, че по-големите подаръци се дават на Нова година, но сега имаше кукли за момичетата и оловни войници за момчетата. След като торбата се изпразни, децата отрупани с подаръци, излязоха да играят на верандата.
В отсрещния ъгъл на салона Джоди видя Винсент, съпругът на Клодия. Гледаше замислено децата и очевидно му беше мъчно, че няма свои. В другия ъгъл Клодия едва удостои с поглед потомството на рода, тъй като бе погълната от разговора с Ема, чийто интерес към децата не беше по-голям. Джоди се запита дали щеше да си остане такава и след като се омъжеше. Ако не се променеше, Майкъл сигурно щеше да бъде нещастен, тъй като обича децата и искаше да има поне няколко.
Папа Ноел си тръгна и скоро се върна като Кристоф Джоди му подаде ръка, която той целуна. Бялата му брада беше изчезнала и на нейно място се бяха появили малки черни мустаци. Беше по-възрастен от Майкъл, но преди няколко години беше останал вдовец. Джоди едва сега разбра защо младите жени се изчервяваха, когато той им правеше комплименти. Кристоф беше истински кавалер.
— Не знаех, че братовчед ни Еймъс има такава красива внучка — каза той, когато пусна ръката й.
— Благодаря ви — спазвайки решението, което беше взела по-рано, тя не го удостои с никакви обяснения, още повече, че това беше изключено при наличието на всичките тези хора, които знаеха много повече от нея за Еймъс и неговата фамилия. — Разбрах, че вие сте най-добрият разказвач на приказки в рода ни.
— Но не и когато правя комплименти на млади дами — отвърна галантно той. — Братовчедка ми Камила каза, че вие сте ме изместили като най-добър разказвач и сега децата ви дебнат по петите, за да им разказвате приказки.
— Обичам децата. Никога досега не съм смятала, че разказвам добре, но те харесаха моите приказки.
— За летящите елени ли?
— Това е дълга история — усмихна му се тя.
Майкъл се приближи и каза:
— Кристоф, искаш ли кафе? На бюфета има кифлички, ако си гладен.
— Благодаря ти, изядох цяла чиния в задната стая, докато се обличах. Предпочитам да си поговоря с братовчедка ни Джоди.
Майкъл погледна и двамата. Не изглеждаше много доволен и Джоди отдаде това на намерението му да насочи интереса й към Уил Бро, а не към Кристоф. Може би той гледаше на Уил като на нещо повече от обикновен приятел. Тя реши да не наднича в мислите, които се криеха зад леко смръщените му вежди, за да не проличи отношението й към създалата се ситуация.
— Ще ми е много приятно да пия кафе с вас — мило каза Джоди. — Гидиън ми го прави с мляко.
Кристоф я хвана под ръка, кимна на братовчед си и я поведе към трапезарията. Тя почувства погледа на Майкъл, докато се изгубиха сред гостите.
Когато си взеха горещо кафе и седнаха на едно диванче под прозореца, Кристоф я попита:
— И така, откъде сте в действителност?
Джоди се стресна и извърна главата си, като едва не разля горещото кафе.
— Извинете, не ви разбрах?
— Познавам добре братовчед ни Еймъс, познавам децата и внуците му и съм сигурен, че сред тях няма Джоди Фарнел.
— Аз съм от втори брак.
Той вдигна очи от чашата си, погледна я и се усмихна.
— Добре. Не съм му истинска внучка. Нали на никого няма да кажете?
— Не. Мисля, че зная чия дъщеря сте. На Тиъдъл, нали?
Джоди не знаеше какво да отговори, затова замълча.
— Така си и знаех. Като млад Тиъдъл беше голям мераклия. Братовчед ми Еймъс сигурно е останал много учуден, когато сте се появила пред него, но вие не сте първото подхвърлено бебе, така да се каже.
Джоди едва сега разбра какво иска да каже, но не го поправи. Щом като той мислеше, че тя е незаконна дъщеря на някакъв далечен братовчед, това за нея беше добре дошло, още повече че явно преди това бе имало и друг такъв случай. Същевременно това обясняваше защо нейната връзка с този клон на семейството не беше така ясна.
— Добре, сега след като знаете коя съм моля ви, не го казвайте на другите.
— Не се притеснявайте. Случват се такива неща — той отпи от кафето си. — Какво мисли за вас Майкъл?
— Той ме счита за братовчедка. Какво друго може да мисли?
— Това, за което по-скоро питам, е какво мисли Ема?
Джоди се запита дали изобщо има нещо което Кристоф да не знае.
— Не съм й особено приятна.
— Това е съвсем разбираемо. Когато си тръгнете оттук, можете да ми дойдете на гости в Ню Орлиънс. Домът ми винаги ще бъде отворен за вас.
Джоди стана.
— Ако имате предвид това, което подозирам, благодаря ви, но няма да дойда. Между нас с Майкъл няма нищо. Абсолютно нищо. Но дори и да беше така, вие просто не ми влизате в сметката.
Тя гордо се изправи и го измери с гневен поглед. Той се изхили и също се изправи.
— Нямах намерение да ви обидя. Винаги съм бил прям и всички в рода ни са свикнали с това. Клодия смята, че зад това, което показвате, се крие нещо повече.
— Клодия греши по отношение на страшно много неща.
