спомни времето, когато той беше млад, силен и напет мъж. Старият господар бе решил да я омъжи за него. Разбира се, тя отказа, но Ахил все пак дойде при нея. Тогава тя хвърли малко от омагьосания си прах в огъня, уплаши го с мощно заклинание и той избяга. Оттогава той никога повече не пристъпи прага на нейната барака и се ожени за Беула, която почина отдавна. Техният внук беше Марс, ковачът, който много приличаше на дядо си на младини.
Сега Ахил беше остарял, ходеше с бастун и главата му трепереше непрекъснато. Айуила изпитваше чувство на отвращение всеки път, когато го видеше. Той самият беше виновен, че се бе състарил така. Направо изпитваше болка при мисълта, че са връстници.
Айуила трудно прекара последната зима. Студът сякаш проникна в самите й кости и тя даже се разболя. Такова нещо не й се бе случвало и, докато беше в разцвета на силите си, тя не помнеше да е боледувала. Дори имаше навика да казва, че е по-силна от всякаква болест. Но ето, че през последната зима боледува на няколко пъти и сега гърбът и коленете я боляха без никаква причина.
Но онова, което най-много я безпокоеше, беше неспособността й да си спомни заклинанията. Нейното вуду беше единственото й оръжие срещу останалите. И наистина, в бараките вече не бяха останали нейни последователи. Няколкото човека, които бе посветила в тайните на вуду, един по един се върнаха към старите си религии. Разбира се, те все още я почитаха и се бояха от нея, така че не биваше да разберат, че е остаряла.
Айуила често мислеше за Мари Лаво, кралицата на вуду в Ню Орлиънс. Мари беше получила тази титла от хиляда и осемстотината година насам и все още не показваше никакви признаци на старост. Айуила беше прекарала много безсънни нощи, мъчейки се да разбере как Мари бе успяла да надмогне възрастта си. Онези, които я бяха виждали, твърдяха, че изглежда далеч под деветдесет години, както самата тя определяше възрастта си. Мари Лаво продължаваше да танцува на ритуални огньове и беше надживяла другите две велики кралици — Саните Деде и Мари Салопе. Някои твърдяха, че тъкмо тя бе направила силна магия, за да подлуди Мари Салопе която наистина изгуби ума си и умря, лишена от силата си и с размътен разум. Айуила не знаеше за това, но беше сигурна, че Мари Лаво е изключително силна, след като можеше да задържа хода на времето.
През нощта на Айуила и хрумна, че е направила погрешно заклинание на куклата под дъските на пода. Понеже твърдо беше решила този път всичко да е безупречно и това да е най-силното й заклинание, тя беше изчакала, за да обмисли подробно какво да направи. Знаеше, че ако не бе започнала да пости, никога нямаше да открие грешката си, преди да е станало твърде късно. Постенето винаги изостряше мисленето й още след първия ден. Същата нощ в най-мъдрите часове между дванайсет и три, Айуила проумя грешката си.
Ако бе искала да пропъди Ема и Джоди от Уайтфрайърз, не биваше да заравя куклата под дъските на пода. Това можеше да причини обратен ефект. Айуила обаче никога досега не се бе намесвала в магия, започнала вече да действа, тъй като се боеше да не я прекъсне.
Върна се в бараката и взе торбичката с кости, които използваше за пророкуване. Излезе навън, намери една пръчка и нарисува на земята кръг. Знаеше, че всички от околните бараки я наблюдават и се стараеше като се движи да не показва, че ставите я болят. Не се притесняваше, че ще я видят как прави магии, а от това, да не би някой да разбере, че тя губи сили.
Описа кръга и застана в центъра му. Вдигна ръце, извъртя дланите си нагоре и погледна към небето. Затвори очи и започна да зове вятъра. Това беше проста магия, но всяваше страх сред тези, които не можеха да я правят. След секунди усети по лицето си полъха, който бързо се усили. Отвори очи и погледна към кръга. Зашепна думите, които беше измислила много отдавна, раздруса торбичката и костите в нея затракаха, сякаш жадуваха да отговорят на въпросите й.
Айуила извика в ума си образите на Ема и на куклата под пода. Отвори торбичката и пръсна костите по земята. Наведе се и, без да излиза от центъра на кръга, започна да разглежда как се бяха разпръснали. Особено важно бе да ги разчете правилно.
Кост от човешки пръст лежеше до кучешко кокалче. По-малките кости от ястреб бяха близо до нокът от крак. Айуила кимна, като че ли костите й бяха казали нещо. Наистина беше сгрешила, че бе заровила куклата. Сега тя се намираше като в капан и Ема щеше да свърже живота си с Майкъл. Айуила разбута костите с пръст. Костта от крилото на ястреб се търкулна настрани. Посланието беше ясно. Куклата трябваше да се махне от Уайтфрайърз. Но как?
Помисли си да я сложи в каруца, но всяка каруца, която излизаше от Уайтфрайърз, обикновено се връщаше обратно. Тя беше твърде стара, за да отиде пеша до града и твърде горда, за да помоли някой да я закара, а ако я пуснеше в някоя друга каруца, не можеше да е сигурна, че тя ще напусне района. Айуила зачака да получи знак.
От отсрещната барака излезе една жена и лисна пред прага ведро с вода. Водата се разплиска по земята и се образуваха кални топчета. Айуила присви очи. Явно отговорът бе във водата.
Тя събра костите и ги върна в торбичката. Те отново й бяха показали пътя. В тези кости се криеше могъща сила и тя никога не ги използваше с лека ръка. Между тях и нея съществуваше изконна връзка, или поне на Айуила така й се струваше.
Когато отново закачи костите над камината, тя коленичи на пода и разхлаби дъската. Отмести я и впери очи в куклата. От първото заклинание досега я бе вадила няколко пъти. Нищо чудно, че то бе останало без ефект.
Айуила отново я извади и внимателно избърса прахта от нея. Не биваше да остане и прашинка от Уайтфрайърз, защото Ема можеше да открие обратния път и да се върне.
Изпита остри болки, докато се надигаше от пода. Измърмори няколко проклятия и намести дъската с крак. Ядосваше се на себе си, че е прахосала толкова време. Сватбата беше определена за следващия ден, а до падането на нощта имаше още само няколко часа. Прекалено дълго бе чакала и сега трябваше да изхвърли куклата на дневна светлина.
Сложи я в джоба си, тъй като тя не биваше да вижда накъде я отнасят. Айуила бе твърдо решена да не остави никаква следа, по която Ема би могла да се върне. При всяка крачка чувстваше допира на куклата до бедрото си, който й напомняше, че бе на косъм от провала.
Айуила мина покрай бараките, вървейки изправена, доколкото й позволяваха белките в ставите. Не поглеждаше нито надясно, нито наляво, но знаеше, че отвътре я следят многобройни погледи. Чувстваше, че всички продължаваха да се страхуват от нея и това укрепваше силата й. Умът и тялото й наистина бяха отслабнали с възрастта, но никой, освен нея, не знаеше това.
Скоро влезе в гората зад бараките и започна да се провира между дърветата към реката. Усмихваше се зловещо, представяйки си как Майкъл щеше да открие ден преди сватбата, че русокосата му булка е изчезнала. Сърцето му щеше да бъде разбито, а нейното отмъщение — пълно. Беше узнала, че Джоди вече се е преместила при Камила, но скоро щеше да я изпрати още по-надалеч. Магията на Айуила завинаги щеше да я откъсне от него.
Тя отново си помисли за Ема. Не биваше да прави две магии наведнъж, тъй като и двете щяха да се окажат слаби. Ето защо започна да мисли изцяло за Ема. Припомни си как изглежда тя, как звучи гласът й и как пърха като птица, с което така силно я дразнеше. Като птица — това беше добре. Щеше да накара птицата да отлети.
Когато стигна до реката, Айуила се загледа в мътните й води. Те бяха буйни и преливаха от бреговете, тъй като на север беше паднал голям дъжд. На места се образуваха кални водовъртежи и рибата се бе изпокрила на дъното. Това беше добре. Черните магии действаха най-добре там, където няма признаци на живот.
Айуила извади куклата от джоба си, като внимаваше лицето й да е обърнато към водата. В никакъв случай не биваше Ема да се обръща назад. Вдигна високо куклата в двете си ръце и започна да произнася някакви думи, смесица от родния й език и развален английски. Вятърът се усили.
Тя повиши глас.
— Махай се — заповяда тя на куклата. — Махай се от това място. Напусни Уайтфрайърз и никога не се връщай тук. Заповядвам ти с мощта на луната. Заповядвам ти с мощта на невидимите демони, със силата на всички зверове със зъби и птици с нокти, и змии с отрова. Те нямат дом, нямаш и ти. Те не живеят в Уайтфрайърз, нито пък ти. Така както те скитат по света, ще скиташ и ти.
Айуила отметна ръка и хвърли куклата далеч в реката. Куклата описа дъга във въздуха и падна във
