водата. Бързо изплува на повърхността и се понесе надолу по течение то, премятана от водата.
Айуила я гледаше как изчезва и устните й шепнеха тихи проклятия. Ема ще напусне този дом и ще отиде някъде много далеч. Ще поеме по път, който не е предвиждала. Куклата бързо се смали в далечината и изчезна. Айуила кимна доволно. Магията стана. Ема бе намерила своето място. Сега оставаше да се справи с Джоди.
Докато се връщаше в Уайтфрайърз, Айуила се стараеше да не допуска никакви мисли за Ема в главата си. Не биваше да извиква образа й в никаква форма. Същевременно почувства, че силите й се възвръщат.
Ема беше в чудесно настроение. Джоди се беше преместила при Камила, а утре тя щеше да се омъжи за Майкъл. Сега, обаче, след като вече беше спечелила битката, можеше да си признае, че нещо я тревожи. Откакто Джоди се появи в Уайтфрайърз, Майкъл бе започнал да й обръща по-малко внимание и тя имаше чувството, че го губи. Не можеше да допусне това, още повече, че целият град знаеше, че тя е сгодена за него и предстои да се оженят.
Предишната вечер Майкъл бе дошъл да я види. Беше в ужасно настроение и тя не остана никак доволна от посещението му. За момент се уплаши, че той ще разтури сватбата, но слава богу, не се оказа това. Каза й само, че Джоди се е изнесла преди няколко дни и сега живее в дома на Камила. Тя се учуди защо толкова дълго време не й бе съобщил за това, но реши, че няма смисъл да се безпокои. Тя рядко разбираше действията на Майкъл и този случай беше само още един пример за това.
Самата Ема имаше известни съмнения дали сватбата ще се състои, но не ги сподели с никого, дори и с Клодия. След един ден тя щеше да бъде омъжена и сега, когато това предстоеше да стане, не беше съвсем сигурна дали наистина го желае. Докато се страхуваше, че Майкъл може да развали годежа, не си бе позволявала да разсъди какво в действителност ще представлява семейният й живот, но сега, когато нямаше съмнение, че той ще й стане съпруг, започнаха да я терзаят известни съмнения в това отношение.
След като се омъжеха, за много от жените следваше период на чести бременности. На Ема не й харесваше да има деца и се ужасяваше от мисълта, че фигурата й ще се развали, макар и временно. Независимо че настояваше да имат отделни спални, тя знаеше, че от време на време ще трябва да удовлетворява желанията на Майкъл и сигурно щеше да забременее.
Освен това, омъжените жени не ходят па партита и не допускат да ги ухажват мъже. Ако й се случеше да отиде на парти, то щеше да е по-скоро като компаньонка на някоя млада жена. Ема не беше съвсем сигурна, че желае да се раздели със свободния живот. Все още бе млада и хубава и просто бе жалко да не се порадва на свободата си.
Наистина, омъжената жена имаше по-голяма тежест от неомъжената, но имаше и повече задължения. Ема беше научила всичко необходимо, за да стопанисва дома и плантацията, но се чувстваше неспособна да приложи тези знания в практиката. Знаеше как да провери дали прислужницата е проветрила чаршафите, но как можеше да разбере кога това е необходимо? Имаше рецепти за желета и конфитюри, но кога трябваше да се оберат плодовете? Не, Ема никак не гореше от желание да стопанисва своята къща. Ако не можеше да се справи с това, нямаше да може да погледне майка си в очите, а тя мразеше да прави неща, които не владееше до съвършенство.
Домът кипеше от суматохата на последните приготовления. Ема непрекъснато се сблъскваше с прислужници натоварени с покривки за маси и салфетки. Градинарите усилено косяха тревата, подрязваха храстите и поливаха цветните лехи пред къщата, подготвяйки ги за сватбата. За последните три дни отец Греъм шест пъти идва при нея, за да я посвети в предстоящите й обети и затова как тя ще стане плът от плътта на Майкъл и кост от неговите кости. Сравнението не допадна особено на Ема. Като католичка, тя знаеше, че разводът е забранен и, макар че това правеше положението й по-сигурно, това я караше да се безпокои какво би станало, ако тя променеше решението си.
Ема обичаше да променя решенията си и го правеше често, когато ставаше въпрос за дребни неща. А нима бе невъзможно някой ден да реши, че чувствата й към Майкъл са се променили? Ами ако наистина го намразеше, както, изглежда, Зилия Тернант бе намразила Валкур? Зилия с нищо не можеше да промени положението си, същото важеше и за нея. Откъде можеше да знае какво ще чувства следващата седмица, да не говорим за следващата година?
Най-сетне приготовленията изнервиха Ема до крайна степен и тя реши да направи това, което винаги правеше, когато искаше да не мисли за нещо. Отиде на пазар.
Всички в града знаеха, че сватбата й е определена за следващия ден, затова не пропуснаха случая да поговорят с нея и да й пожелаят щастие. Ема се усмихваше, изчервяваше се и благодареше на всеки, но й се искаше тези хора да ги няма. След като се оженеше за Майкъл, от Ема Парланг, тя щеше да се превърне в съпругата на Майкъл. Уайтфрайърз беше чудесно имение и тя дори имаше роднинска връзка с фамилията на Майкъл, а след сватбата окончателно щеше да стане част от нея. И все пак не й се искаше окончателно да се предаде.
— Добър ден, госпожице Парланг — чу тя познат глас, когато наближи щанда за ръкавици.
— Добър ден, господин Пърси.
Така се беше отдала на обърканите си мисли, че не беше усетила как се бе озовала пред щанда за ръкавици.
— Утре е големият ден — каза той някак си неловко.
— Да, така е.
Ема почувства, че може да говори по-откровено с Джордж Пърси. В края на краищата те не се движеха в едни и същи среди и той не би могъл да я издаде с нещо на някоя от приятелките й.
— Не ми изглеждате съвсем щастлива — Джордж сви вежди, сякаш я изучаваше. — Надявам се, че не се е случило нищо лошо.
Ема вдигна очи към него и едва сега за първи път го възприе като жив човек. Джордж беше по-висок от нея, макар че беше среден на ръст. Можеше да се каже, че правеше впечатление на приятен и тих човек. Независимо че не бе в състояние да разтупти женските сърца с усмивката си, все пак от него не се излъчваше нищо заплашително. Ема си спомни за Майкъл и за това какъв буреносен вид имаше той, когато беше ядосан и реши, че предпочита Джордж Пърси. Тя бързо отмести поглед настрани.
— Не, нищо лошо не се е случило. Какво лошо би могло да се случи?
— О, не зная какво да кажа, но вие имате такъв вид, сякаш всеки момент ще се разплачете. Добре ли сте?
Ема не се беше замислила за тази възможност, но щом чу тези негови думи, очите й наистина се напълниха със сълзи. Тя замига, правейки усилие да ги задържи.
— О, Боже, но вие наистина плачете — преди тя да разбере какво става, той вече беше заобиколил тезгяха и застана до нея. — Недейте. Трябва да седнете. Елате с мен в задната стая. Там има пейка.
Ема отиде с него до завесата, която отделяше складовото помещение от щанда. Тя беше посещавала често галантерийния магазин, но кракът й никога не беше стъпвал по-далеч от търговската зала. Джордж отмести завесата и тя влезе, оглеждайки се с любопитство. Навсякъде се виждаха кутии с обувки, ръкавици, шивашки принадлежности, яки и всички останали стоки, които магазинът предлагаше.
— Ето, заповядайте. Седнете тук. Да ви донеса ли чаша вода? Боя се, че не мога да ви предложа нищо друго.
Ема седна на пейката и поклати глава.
— Не, благодаря. Просто трябва малко да си почина. Предполагам, че е от прекомерното вълнение.
Джордж седна до нея.
— Нищо чудно такава деликатна дама като вас да се почувства зле.
Ема го погледна с интерес. Майкъл, в продължение на месеци, не беше забелязал какво деликатно същество беше тя. Ако нейната деликатност не му се бе понравила, значи той предпочиташе мъжкарана като госпожица Фарнел.
— Да, аз съм доста фина. Дали не ви се намира малко розова вода за носната ми кърпичка?
Джордж се втурна към купчина кутии, порови се из тях и се върна с едно грапаво шише. Отвинти
