„Славата на миналото е илюзия. Днешната слава също.“
Хеликоптерът се носеше с глухо бучене през гъстата сива мъгла. Даян Крамър се размърда тревожно на задната седалка. При всяка пролука в мъглата виждаше съвсем близо под себе си върхарите на дърветата.
— Трябва ли да летим толкова ниско? — попита тя.
Седнал отпред до пилота, Андре Марек се разсмя.
— Не бой се, няма ни най-малка заплаха.
Той беше на двайсет и девет години, висок и много силен; масивните мускули играеха под тениската му. По външен вид никой не би допуснал, че е асистент по история в Йейл. Или втори по важност човек в проекта Дордона, към който летяха в момента.
— Мъглата ще се разсее след малко — каза Марек с едва доловим холандски акцент.
Даян Крамър знаеше всичко за него. След завършването на висше образование в Утрехт Марек се бе заел с модерната „експериментална“ история, чиито привърженици пресъздаваха миналото, опитваха се да го преживеят лично, за да го разберат по-добре. Марек бе истински фанатик на тази тема; изучаваше най- подробно средновековните облекла, езици и обичаи; казваха, че дори умеел да се бие на рицарски турнир. И като го видя, Даян бе готова да повярва на слуховете.
— Изненадана съм, че професор Джонстън не дойде с нас — каза тя.
Беше очаквала да има работа лично с Джонстън. В края на краищата тя представляваше ръководството на компанията, финансираща неговите проучвания. Протоколът изискваше Джонстън лично да я разведе из обекта. И тя бе възнамерявала да го обработи още в хеликоптера.
— За съжаление професор Джонстън имаше уговорена среща.
— Така ли?
— С Франсоа Белен, министъра на старините. Той пристига от Париж.
— Разбирам.
Даян се поуспокои. Очевидно Джонстън трябваше да обръща внимание преди всичко на местните власти. Проектът Дордона изцяло зависеше от добрите отношения с френското правителство.
— Проблеми ли има? — попита тя.
— Едва ли. Двамата са стари приятели. А, ето че наближаваме.
Хеликоптерът изскочи от мъглата и се озова в слънчево утро. Селските каменни къщи хвърляха дълги сенки.
Докато прелитаха над една ферма, гъските в двора се разбягаха, а някаква жена по престилка размаха юмрук нагоре.
— Не е много доволна — каза Марек, сочейки жената с масивната си ръка.
— Нищо чудно, часът е шест сутринта — отвърна Даян иззад него, докато си слагаше тъмните очила. — Защо потеглихме толкова рано?
— Заради осветлението — обясни Марек. — Ранните сенки разкриват контури, стари синори и тъй нататък. — Той посочи надолу покрай краката си. Към шасито на хеликоптера бяха прикрепени три тежки жълти контейнера. — В момента носим стереокартографска апаратура, инфрачервени, ултравиолетови и радарни скенери.
Даян посочи назад към двуметровата сребриста тръба, която висеше под опашката на хеликоптера.
— А това какво е?
— Протонен магнитометър.
— Аха. И за какво служи?
— Издирва в почвата магнитни аномалии, които могат да ни разкрият заровени стени, керамика или метал.
— Да ви липсва някакво оборудване?
Марек се усмихна.
— Не, мис Крамър, благодаря. Получихме всичко, което поискахме.
Хеликоптерът все още летеше над вълнистите корони на гъста гора. Но сега Даян зърна отпред да се издигат стръмни скални стени и сиви зъбери. Марек говореше почти непрекъснато с тона на опитен екскурзовод.
— Тези варовикови скали са останки от древен плаж — каза той. — Преди милиони години тази част от Франция е била морско дъно. Когато морето отстъпило, плажът останал. Под натиска на геологичните епохи той се превърнал във варовик. Това е много мек камък. Целите канари са надупчени от пещери.
И Даян наистина забеляза множество тъмни отвори в канарите.
— Доста са — каза тя.
Марек кимна.
— Тази част на Южна Франция е едно от най-постоянно обитаваните места на планетата. Тук живеят човешки същества поне от четиристотин хиляди години. Има данни за тяхното присъствие от времето на неандерталците до наши дни.
Даян Крамър кимна нетърпеливо.
— А къде е проектът?
— Наближаваме.
Гората свърши, отпред се разкриха полета с разпръснати из тях ферми. Сега летяха към село върху хълм; Даян видя група каменни къщи, тесни улици и каменната кула на замък, извисена в небето.
— Това е Бейнак — каза Марек, без да се обръща. — Ето го и нашия доплеров сигнал.
Даян чу в слушалките си писукане, което ставаше все по-бързо и по-бързо.
— Готови — каза пилотът.
Марек включи апаратурата. На таблото светнаха пет-шест зелени лампички.
— Добре — каза пилотът. — Започваме първия заход. Три… две… едно.
Заоблените гористи хълмове изведнъж свършиха като отрязани с нож и пред Даян Крамър се разстла долината на Дордона.
Река Дордона се виеше като кафява змия из долината, която, бе издълбала преди стотици хиляди години. Въпреки ранния час по нея вече плаваха спортни лодки.
— През средновековието по Дордона е минавала военната граница — каза Марек. — Отсамният бряг бил френски, а отсрещният — английски. Боевете се прехвърляли ту от едната страна, ту от другата. Точно под нас е френската крепост Бейнак.
Даян сведе поглед към живописното туристическо градче със старинни каменни сгради и потъмнели плочи по покривите. Из тесните каменни улички не се виждаха туристи. Полепнал по стръмната скална стена, градът се изкачваше от реката към стените на древния замък.
— А там — посочи Марек отвъд реката — виждате противоположния град Кастелно. Някогашно английско владение.
Върху един далечен хълм Даян видя втора крепост, изградена изцяло от жълт камък. Замъкът беше малък, но чудесно реставриран и трите му кръгли коли се издигаха грациозно нагоре, свързани с високи стени. В подножието му също бе изградено туристическо градче в старинен стил.
— Но това не е нашият проект — каза тя.
— Не е — потвърди Марек. — Просто ви показвам общото разположение на местността. По цялото течение на Дордона се срещат подобни двойки замъци. Нашият проект също е свързан с такава двойка, но се намира на няколко километра надолу по течението. Сега отиваме натам.
Хеликоптерът се наклони и зави на запад над полегатите хълмове. Туристическият район остана назад; Даян с удоволствие забеляза, че сега под тях има предимно гора. Отминаха малкото крайречно градче Енво, после пак се издигнаха над хълмовете. След като прелетяха над поредното било, тя видя отпред да се
