успех след успех; развойната дейност се движеше по график; преразходите оставаха в рамките на поносимото. Но въпреки успехите Донигър никога не му се доверяваше докрай.
За разлика от него Даян Крамър винаги бе имала по-особена връзка с Донигър. Отначало тя започна да работи за компанията като външен сътрудник. Донигър реши, че е умна и изискана, затова я назначи при себе си. През следващата година тя стана негова интимна приятелка и макар че връзката бе отдавна прекъснала, той продължаваше да се вслушва в съветите й. Благодарение на това Даян бе успяла да предотврати няколко катастрофи.
— Вече десет години пазим тази технология в тайна — каза Гордън. — Ако се позамислиш, това е същинско чудо. Троб е първият инцидент, който не успяхме да овладеем. За щастие всичко попадна в ръцете на някакво тъпо провинциално ченге и няма да стигне по-нависоко. Но ако Донигър подгони нещата във Франция, току-виж, хората почнали да се досещат. Онази парижка репортерка вече е по петите ни. Боб може да разтури цялото ни прикритие.
— Знам, че е мислил по този въпрос. Това е вторият сериозен проблем.
— Да се разкрием?
— Именно. Да извадим всичко наяве.
— Не го ли е страх?
— Да, страх го е. Но, изглежда, че има план как да се справи.
— Дано — каза Гордън. — Защото не можем да разчитаме, че при всяка издънка ще се натъкваме на тъпи ченгета.
На следващата сутрин полицай Джеймс Уонека дойде да потърси Бевърли Цоси в болницата. Искаше да провери резултатите от аутопсията на починалия старец. Казаха му, че Бевърли е отишла при скенера на третия етаж, и той се заизкачва натам. Завари я в малка бежова стаичка до белия скенер. Разговаряше с техника Калвин Чи. Седнал зад компютърния монитор, той сменяше образ след образ. На екрана се виждаха пет кръгчета, подредени едно до друго. С всяка смяна на картината те ставаха все по-малки.
— Калвин! — възкликна Бевърли. — Това е невъзможно. Трябва да е някаква грешка.
— Ти сама ме помоли да проверя данните — отвърна техникът, — а сега не ми вярваш. Казвам ти, Бев, не е грешка. Истина е. Ето, виж и другата ръка.
Чи затрака по клавиатурата и върху екрана се появи хоризонтален овал с пет бели кръгчета в него.
— Виждаш ли? Това е дланта на лявата ръка в разрез. — Той се обърна към Уонека. — Почти същото ще видиш, ако си сложиш ръката на дръвника и я разсечеш.
— Много мило, Калвин.
— Е, просто искам всички да сме наясно. — Чи пак се обърна към екрана. — Добре, уточняваме гледката. Петте кръгчета са костите в дланта. Тези неща тук са сухожилията, отиващи към пръстите. Не забравяйте, почти всички мускули, които движат пръстите, са по-нагоре, над китката. Добре. Това кръгче е лъчевата артерия, снабдяваща китката с кръв. Добре. Сега постепенно придвижваме разрезите навън.
Образът започна да се променя. Овалът стана по-тесен и костите взеха да се раздалечават плавно, като деление на амеба. Останаха само четири кръгчета.
— Добре. Отминахме дланта и виждаме само пръстите. Във всеки пръст има малки артерии, те се делят, стават по-тесни, но все още се различават. Виждате ли ги, тук и тук? Добре. Продължаваме към връхчетата на пръстите, костите стават по-едри, това тук е средният пръст, ставата…, а сега… гледайте артериите, следете ги как се движат… секция по секция… ето, сега.
Уонека се навъси.
— Прилича ми на дефект. Сякаш нещо прескочи.
— Наистина прескочи — каза Чи. — Кръвоносните съдове са изместени. Не се съединяват. Погледнете пак. — Той върна предишната секция, после пак прехвърли напред. Ясно се виждаше как кръгчетата на тъпичките артерии сякаш подскачат настрани. — Ето защо е имал гангрена на пръстите. Кръвоснабдяването им е било нарушено, защото артериите не съвпадат. Като в лоша сглобка или нещо подобно.
Бевърли поклати глава.
— Калвин!
— Казвам ви. И не е само това, има го и на други места в тялото му. Например в сърцето. Казваш, че е умрял от сърдечен удар? Нищо чудно, след като и стените на сърдечната камера не съвпадат.
— Белег от стар инфаркт — възрази Бевърли и отново поклати глава. — Не се увличай, Калвин. Човекът беше на седемдесет и една години. Каквото и да речем за сърцето му, все пак е работило над седемдесет години. Същото се отнася и до ръцете. Ако наистина имаше разминаване на артериите, пръстите му щяха да окапят преди години. При всяко положение имаме работа със скорошно заболяване; то се влошаваше, докато човекът лежеше в болницата.
— Сега да не вземеш да ми разправяш, че машината бърка?
— Трябва да е така. Не е ли вярно, че при грешка в програмите може да се получи неточен образ? А понякога и програмите бъркат, нали?
— Проверих машината, Бев. Всичко е наред.
Тя сви рамене.
— Съжалявам, но не ти вярвам. Имаш някакъв проблем. Виж какво, ако си толкова сигурен, слез долу в патологията и провери лично.
— Опитах се — каза Чи. — Тялото вече е взето.
— Тъй ли? — трепна Уонека. — Кога?
— В пет часа тази сутрин. Дошъл някой от неговата компания.
— Е, компанията им се намира някъде около Сандия — каза Уонека. — Може би тялото все още пътува натам.
Чи поклати глава.
— Не. Кремирали са го тази сутрин.
— Наистина ли? Къде?
— В градското погребално бюро.
— Кремирали са го тук? — изненада се Уонека.
— Нали ти казвам — отвърна Чи, — има нещо смахнато около тоя образ.
Бевърли Цоси скръсти ръце и огледа двамата мъже.
— Нищо смахнато няма — каза тя. — Компанията го е направила, защото така нещата могат да се уредят по телефона, от разстояние. Обаждат се в погребалното бюро, оттам идват да приберат трупа и го кремират. Често се случва, особено ако няма роднини. А сега стига глупости, Калвин, и викни техниците да оправят машината. Имаш проблем със скенера… и нищо повече.
Джими Уонека искаше час no-скоро да приключи със случая Троб. Но когато се върна в спешното отделение, той видя найлонова торбичка, пълна с дрехите и личните вещи на стареца. Наложи се пак да позвъни в Ай Ти Си. Този път го свързаха с друг вицепрезидент, някоя си мис Крамър. Доктор Гордън беше на съвещание.
— Става дума за доктор Троб — каза той.
— А, да. — Отсреща долетя печална въздишка. — Клетият доктор Троб. Беше толкова мил човек.
— Тялото му беше кремирано днес, но тук все още имаме някои негови лични вещи. Не знам какво бихте искали да направим с тях.
— Доктор Троб няма живи роднини — каза мис Крамър. Едва ли някой тук би желал да получи дрехите му или други лични вещи. За какво става дума по-точно?
— Ами… в джоба му имаше някаква схема. Прилича на църква или може би манастир.
— Аха.
— Знаете ли защо може да му е трябвала схема на манастир?
— Не, наистина нямам представа. Откровено казано, през последните седмици доктор Троб се държеше малко странно. Беше много потиснат, откакто жена му почина. Сигурен ли сте, че е манастир?
— Не, не съм. Не знам какво представлява. Искате ли да ви върнем чертежа?
— Ако нямате нищо против да го изпратите.
— Ами онази керамична плочка?
— Керамична плочка ли?
