— Урок по бой с мечове — каза Марек.
— Да, за урока по бой с мечове. Мисля, че трябва да го освободим. Не ми прилича на нещо, което може лесно да се отмени, като например урок по пиано. А междувременно искате ли заедно да обиколим обекта?
— Разбира се — съгласи се Джонстън. Радиостанцията на Крис записука и нечий глас попита:
— Крис? Софи те търси.
— Ще й се обадя по-късно.
— Не, не — възрази Даян Крамър. — Обадете се сега. Искам да поговоря с професора насаме.
— Обикновено Крис ме придружава, за да води записки — бързо каза Джонстън.
— Мисля, че днес няма да ни трябват записки.
— Добре. Чудесно. — Джонстън се обърна към Крис. — Само ми дай радиото за всеки случай.
— Няма проблеми — каза Крис.
Той откачи радиостанцията от колана си и я подаде на професора. Докато я поемаше, Джонстън леко му кимна и включи бутона за постоянно предаване. После закачи радиостанцията на своя колан.
— Благодаря — каза Джонстън. — А сега върви да видиш какво иска Софи. Знаеш, че тя не обича да чака.
— Така си е — кимна Крис.
Докато Джонстън и Даян Крамър се отдалечаваха към руините, той хукна през полето към старата каменна къща, която използваха като щаб на проекта.
Преди време екипът бе закупил порутен каменен хамбар близо до руините на Кастелгард. След като поправиха покрива и стените, сградата се превърна в хранилище за електрониката, лабораторната апаратура и компютрите. В голяма зелена палатка до къщата се съхраняваха необработените находки и записи.
Крис влезе в хамбара, който бяха разделили на две помещения. Отляво Елси Кастнър, специалистката по лингвистика и графология, се беше привела над някакви пергаменти в своята стаичка. Без да й обръща внимание, Крис тръгна право към другата стая, претъпкана с електронна апаратура. Вътре Дейвид Стърн; мършавият и очилат технически експерт на проекта, говореше по телефона:
— Е, трябва да сканирате документа и да ни го изпратите. Имате ли скенер?
Крис бързо разрови апаратурата върху голямата маса, търсейки резервна радиостанция. Не откри. Всички гнезда за зареждане бяха празни.
— Нямате ли скенер в полицията? — изненада се зад него Стърн. — А, не сте там… ами тогава защо не отидете да използвате полицейския скенер?
Крис го потупа по рамото и произнесе само с устни: рядко. Стърн кимна и откачи радиостанцията от колана си.
— Добре, тогава, болничният скенер ще свърши същата работа. Сигурно ще имат човек, който да ви помогне. Ще ни трябва формат хиляда двеста и осемдесет на хиляда и двайсет и четири, записан като файл JPEG. След това ни го изпратете…
Крис изтича навън, прещраквайки в движение каналите на радиостанцията.
От прага на къщата се виждаше целият обект в низината. Той видя Джонстън и Крамър да се разхождат по ръба на платото над манастира. Тя бе разгърнала бележника си и му показваше нещо.
И в този момент Крис налучка разговора им на осми канал.
— … леко да ускорите изследователската работа — говореше Даян Крамър.
— Какво? — възкликна професорът.
Професор Джонстън се втренчи над телените рамки на очилата в жената пред себе си.
— Невъзможно — отсече той.
Тя въздъхна дълбоко.
— Може би не съм обяснила много добре. Вие вече започвате реконструкцията на някои места. Боб просто би искал да разширите тази дейност и да я превърнете в цялостна програма за реконструкция.
— Да. И това е невъзможно.
— Обяснете ми защо.
— Защото не знаем достатъчно, ето защо — гневно отвърна Джонстън. — Вижте, единствената реконструкция, която сме извършили досега, беше с цел безопасност. Укрепихме някои стени, за да не се стоварят върху нашите изследователи. Но не сме готови да пристъпим към реално възстановяване на самия обект.
— Но навярно можете да започнете поне отчасти — каза Даян. — Ето, погледнете манастира. Без съмнение можете да възстановите църквата, монашеската обител до нея, трапезарията и…
— Какво? — трепна Джонстън. — Трапезарията ли? — Той посочи надолу към сложната плетеница от стени и кръстосани изкопи. — Кой казва, че трапезарията е била до монашеската обител?
— Ами аз…
— Видяхте ли? — каза Джонстън. — Точно това имам предвид. Все още не знаем къде точно се е намирала трапезарията. Едва напоследък почнахме да предполагаме, че е била близо до църквата, но не сме сигурни.
— Професоре — възрази раздразнено тя, — академичните проучвания могат да продължат до безкрайност, но в реалния свят резултатите…
— Изцяло съм за резултатите — прекъсна я Джонстън. — Но целият смисъл на подобни разкопки е да не повтаряме предишните грешки. Преди сто години един архитект на име Виоле льо Дюк реставрирал архитектурни паметници из цяла Франция. С някои се справил добре. Но когато не разполагал с достатъчно информация, просто си измислял. Сградите не представлявали нищо друго — освен неговата фантазия.
— Разбирам, че искате да бъдете точни…
— Ако знаех, че Ай Ти Си иска да построи Дисниленд, никога нямаше да се съглася.
— Не искаме Дисниленд.
— Ако реставрирате сега, точно това ще получите, мис Крамър. Чиста фантазия на тема средновековие.
— Не — каза тя. — Уверявам ви най-категорично. Не искаме фантазия. Искаме исторически точна реконструкция на обекта.
— Но това е невъзможно.
— Ние смятаме, че е възможно.
— Как?
— При цялото ми уважение, професоре, вие сте прекалено плах. Знаете повече, отколкото си мислите. Да вземем например градчето Кастелгард под самия замък. Без съмнение то може да бъде възстановено.
— Предполагам… Да, поне част от него.
— И точно за това ви молим. Просто да възстановите една част.
Дейвид Стърн излезе от къщата и видя Крис да притиска радиостанцията до ухото си.
— Подслушваш ли, Крис?
— Шшшт — отвърна Крис. — Важно е.
Стърн сви рамене. Винаги се чувстваше малко отчужден от ентусиазма на останалите студенти. Другите бяха историци, а той бе завършил физика и гледаше на нещата по-различно. Просто не можеше да се развълнува от находката на поредното средновековно огнище или на няколко кости от погребение. Така или иначе, Стърн бе приел тази работа — която се състоеше в поддръжка на електронната апаратура, химически анализи, датиране по въглеродния метод и тъй нататък — само за да бъде по-близо до своята приятелка, която посещаваше летни курсове в Тулуза. Идеята за квантово датиране го интригуваше, но засега апаратурата не успяваше да даде резултати.
От радиостанцията долиташе гласът на Даян Крамър:
— А ако възстановите част от градчето, тогава ще можете да реконструирате и част от външната крепостна стена до него. Ето, онази секция.
