Генераторът боботеше и селската къща блестеше ярко сред мрачното поле под небето с безброй звезди.
Всички се бяха струпали вътре. Елси седеше зад бюрото си и ги гледаше втренчено. Очите й изглеждаха замъглени.
— Елси?
— Невъзможно е — каза тя.
— Кое е невъзможно? Какво става тук?
Марек се озърна към Дейвид Стърн, но той все още беше зает с някакви анализи в ъгъла. Елси въздъхна.
— Не знам, не знам…
— Ами започни от началото — каза Марек.
— Добре. От началото. — Тя стана, прекоси стаята и посочи купчина пергаменти, сложени върху найлонов лист на пода. Това е началото. Пакет документи, открити днес в манастира, които обозначих с номер М-031. Дейвид ме помоли да ги проуча колкото се може по-скоро.
Всички я гледаха мълчаливо.
— Добре — каза тя. — Преглеждах цялата купчина. Ето как го правя. Взимам по десет пергамента и ги пренасям на бюрото си. — Елси пренесе десет листа. — Сега сядам и ги преглеждам един по един. След като изясня съдържанието на даден пергамент и въведа в компютъра кратко описание, пренасям го за фотографиране тук.
Тя мина на съседната маса и пъхна един пергамент под обектива.
— Запознати сме с… — започна Марек.
— Не, не сте — отсече тя. — Изобщо не сте запознати. — Елси се върна на бюрото и взе следващия пергамент от купчинката. — Добре. Така ги преглеждам един по един. В тази купчинка тук има всякакви документи: сметки, копия от писма, отговори на заповеди от епископа, сведения за реколтите, списъци на манастирско имущество. Всички датират от 1357 година.
Елси взимаше пергаментите един по един.
— И после — тя вдигна последния — виждам това.
Всички се втренчиха.
Мълчаливо.
По размери пергаментът бе идентичен с останалите от купчинката, но вместо гъсто изписан текст на латински или старофренски, върху този имаше само две думи, надраскани на чист английски:
ПОМОГНЕТЕ МИ
04.07.1357
— За, в случай че не знаете — каза тя, — това е почеркът на професора.
В стаята царуваше тишина. Никой не помръдваше. Всички се взираха съвършено безмълвно.
Марек трескаво обмисляше всички възможности. Заради своите подробни енциклопедични знания за средновековието той работеше от години като външен консултант по средновековни предмети към музея „Метрополитън“ в Ню Йорк. Така бе натрупал значителен опит с всякакъв вид фалшификати. Наистина, рядко му бяха представяли подправени документи от средновековието — най-често си имаше работа със скъпоценни камъни върху гривна, произведена преди десет години, или рицарска броня, изработена в Бруклин — но досегашният опит му даваше насоки, в които да размишлява.
— Добре — каза той. — Да започнем поред. Сигурна ли си, че това е неговият почерк?
— Да — каза Елси. — Без съмнение.
— Откъде знаеш?
Тя изсумтя.
— Аз съм графолог, Андре. Но ето, виж сам.
Тя извади една сметка, към която бе прикрепена бележка, написана от Джонстън преди няколко дни: МОЛЯ, ИЗЯСНЕТЕ ГО. Остави листчето до надписа върху пергамента.
— Надписите с печатни букви се анализират по-лесно. Например неговото Н има в долната си част блед диагонал. Той изписва първата вертикална черта, вдига писалката, изписва втората черта, след това връща писалката за хоризонталната черта, но не я повдига достатъчно и така се появява диагоналната линия. Или погледнете буквата Г. Драсва надолу, после връща писалката нагоре, за да довърши. Подобна е и буквата Е — той първо изписва L, после се връща на зигзаг нагоре за другите две чертички. Няма съмнение. Почеркът е негов.
— Не може ли някой да го е подправил?
— Не. При фалшификациите има прекъсване в изписването и други признаци. Това е неговият почерк.
— Дали би си позволил да се шегува с нас? — попита Кейт.
— Не е много смешно.
— Ами пергаментът? — попита Марек. — И той ли е толкова стар, колкото останалите от пакета?
— Да — каза Дейвид Стърн, пристъпвайки към тях. — Сигурен съм, доколкото е възможно без въглероден анализ… пергаментът е на една възраст с останалите.
Как е възможно това, запита се Марек и изрече на глас:
— Сигурен ли си? Този пергамент изглежда някак различен. Повърхността ми се струва по-груба.
— По-груба е — потвърди Стърн. — Защото са я изстъргали зле. През средновековието пергаментът е бил ценен материал. Използвали са го по няколко пъти, като изстъргвали стария текст. Но ако погледнем този пергамент под ултравиолетово осветление… Някой ще изключи ли лампите?
Кейт щракна ключа и в тъмнината Стърн насочи към пергамента червеникав лъч. Марек веднага видя бледи, но ясно различими букви.
— Преди това тук е имало сметка за настаняване — каза Елси. — Пергаментът е изстърган рязко и грубо, сякаш човекът е бързал.
— Да не би да казваш, че го е изстъргал професорът? — попита Крис.
— Нямам представа кой го е стъргал. Но явно не е имал опит.
— Добре — каза Марек. — Има един сигурен начин да изясним нещата веднъж завинаги. — Той се обърна към Стърн. Какво ще кажеш за мастилото, Дейвид? Автентично ли е?
Стърн се поколеба.
— Не съм сигурен.
— Не си сигурен? Защо?
— Химически погледнато — каза Стърн, — то е точно каквото може да се очаква: желязо под формата на железен окис, смесено с шикалки като органичен съединител. Някои са добавяли сажди заради черния цвят и пет процента захар. По онова време са използвали захарта, за да придадат на мастилото блясък. Значи имаме обикновено мастило от желязо и шикалки, характерно за онзи период. Но само по себе си това не е достатъчно.
— Точно така — кимна Марек. Съставът на мастилото можеше да бъде подправен.
— Затова определих чрез титруване пропорциите на двете съставки — продължи Стърн. — Обикновено го правя, когато имам съмнения. Анализът дава точните им количества в мастилото. Оказа се, че то е подобно, но не идентично с мастилото върху другите документи.
— Подобно, но не идентично — повтори Марек. — Доколко подобно?
— Както знаеш, средновековните мастила са били нетрайни, затова ги смесвали на ръка преди употребата. Шикалките са органични — те представляват стрити на прах израстъци от дъбови листа, — така че мастилото скоро се разваляло. За увеличаване на трайността понякога са добавяли вино. Така или иначе, обикновено между съдържанието на желязо и шикалки в един или друг документ има съществени разлики. Те достигат до двайсет-трийсет процента. Това е надежден източник, според който да определим дали два документа са писани в един и същ ден, с едно и също мастило. В нашия случай мастилото се различава с около двайсет и девет процента от това върху съседните документи.
