Малък асансьор водеше от моста към пространството между стъклените стени.
— Можем ли да слезем долу? — попита Марек.
— Все още не.
Един техник погледна нагоре и размаха ръка.
— Колко остава до стартовата проба, Норм? — подвикна Гордън.
— Две-три минути. Гомес идва насам.
— Добре. — Гордън се обърна към групата. — Да вървим в контролната кабина, оттам ще наблюдаваме.
Облени в мътна синкава светлина, машините се намираха върху издигната платформа. Бяха тъмносиви на цвят и тихо бръмчаха. Бяла пара се стелеше по пода и замъгляваше основите им. Двама работници с дебели сини якета бяха коленичили пред едната и поправяха механизмите в долния й край.
Машините представляваха открити цилиндри с метални дъна и покриви. Всяка бе разположена върху масивна метална основа. Три пръта по периметъра поддържаха металния покрив.
Други техници изтегляха множество черни кабели от надвисналата решетка, после ги свързваха с покрива на едната машина, като работници от бензиностанция, зареждащи автомобил.
Пространството между основата и покрива бе съвършено празно. Всъщност цялата машина изглеждаше разочароващо проста. Прътите бяха странни — с триъгълно сечение и осеяни с издатини по цялата дължина. Изпод покрива сякаш излиташе блед синкав пушек.
Кейт никога не бе виждала подобни машини. Тя погледна огромните екрани в тясната контролна кабина. Зад нея двама техници по ризи седяха пред две командни табла. Екраните създаваха впечатлението, че човек гледа направо към залата, макар че всъщност кабината нямаше прозорци.
— Виждате най-новия вариант на нашата ЗВД технология обяви Гордън. — ЗВД е съкращение от „затворена времеподобна дъга“ — топологията на пространствено-временния континуум, чрез която се връщаме в миналото. За да създадем тези машини, се наложи да разработим съвършено нови технологии. Това, което виждате, всъщност е шестият вариант, откакто преди три години за пръв път създадохме действащ прототип.
Крис се взираше в машините и мълчеше. Кейт Ериксън оглеждаше контролната кабина. Стърн тревожно потриваше долната си устна. Марек не откъсваше поглед от Стърн.
— Всички важни системи — продължаваше Гордън — се намират в основата, включително индий- галий-арсениевата квантова памет, компютърните лазери и акумулаторите. Естествено, изпаряващите лазери са в металните ивици. Онзи тъмен метал е ниобий; резервоарите са от алуминий; съединителните елементи са от полимерни материали.
В залата влезе млада, енергична жена с тьмночервеникава коса. Беше облечена с бежова спортна риза, къси панталони и туристически обувки, сякаш се готвеше за сафари.
— Гомес ще бъде ваша помощничка, когато потеглите — каза Гордън. — В момента ще се върне назад за така наречената стартова проба. Вече е включила своя навигационен маркер на определената дата и сега ще провери дали е точен. — Той включи микрофона. — Сю, покажи ни маркера, ако обичаш.
Жената вдигна нагоре бяла правоъгълна плочка, не по-голяма от пощенска марка. Побираше се спокойно върху дланта й.
— Ще го използва за пътуването във времето. И за да повика машината, с която ще се завърне… Сю, покажи ни бутона, ако обичаш.
— Малко трудно се вижда — каза тя, обръщайки плочката откъм ръба. — Тук има миниатюрен бутон, натиска се с нокът. Така повикваме машината, когато сме готови за връщане.
— Благодаря, Сю.
— Полеви скок — обади се един от техниците.
Всички се завъртяха и го погледнаха. Един от екраните върху неговото табло показваше трептяща триизмерна повърхност с назъбено възвишение като планински връх в центъра.
— Хубав скок. Класически — каза Гордън, след това обясни на останалите: — Тъй като детекторите ни използват системата СКИС, можем да засичаме и най-слабото изменение в местното магнитно поле — наричаме го „полеви скок“. Регистрираме тези смущения цели два часа преди събитието. Всъщност и сега започнаха преди около два часа. Това означава, че машината се завръща.
— Коя машина? — попита Кейт.
— Машината на Сю.
— Но тя още не е потеглила.
— Знам — кимна Гордън. — Звучи невероятно, нали? Квантовите събития понякога противоречат на здравия разум.
— Искате да кажете, че получавате данни за нейното завръщане още преди да е потеглила?
— Да.
— Защо? — попита Кейт.
Гордън въздъхна.
— Сложно е за обяснение. Всъщност онова, което виждаме в магнитното поле, е вероятностна функция — възможността машината да се завърне. Обикновено ние не разсъждаваме по този начин. Просто казваме, че машината се завръща. Но ако трябва да бъдем точни, полевият скок ни подсказва, че нейното завръщане е много вероятно.
Кейт поклати глава.
— Не разбирам.
— Нека си кажем просто, че в нормалния свят имаме определени представи за причина и следствие. Първо идва причината, после следствието. Но в квантовия свят редът на събитията невинаги е такъв. Ефектът може да се появи едновременно с причината и дори да я изпревари. Както виждаме в нашия случай.
Жената влезе в една от машините. Наведе се и пъхна бялата плочка в процеп върху основата пред себе си.
— Сега тя инсталира навигационния маркер, който насочва машината назад във времето.
— И как може да бъде сигурна, че ще се върне? — попита Стърн.
— Прехвърлянето между вселените — отговори Гордън — създава особена потенциална енергия, като разтеглена пружина, която дърпа назад. Тъй че връщането на машините става сравнително лесно. Сложното е на отиване. Точно този процес е кодиран в керамичната плочка. — Той се наведе към микрофона. — Сю, колко време ще отсъстваш?
— Около минута, може би две.
— Добре. Синхронизацията приключи.
Изведнъж техниците заговориха, като превключваха приборите на пултовете и гледаха техните показания.
— Проверка на хелия.
— Пълен комплект — отговори единият техник.
— Проверка на ядрения резонанс.
— В норма.
— Готовност за центровка на лазерите.
Единият техник натисна бутон и към центъра на машината бликнаха снопове зелени лазерни лъчи. Десетки ярки петна заблестяха по тялото и лицето на Сю Гомес, която стоеше неподвижно със затворени очи.
Прътите бавно се завъртяха. Жената в центъра оставаше неподвижна. Лазерите описваха по тялото й зелени хоризонтални ивици. После прътите спряха.
— Лазерите центровани.
— Довиждане, Сю — каза Гордън, после се обърна към другите. — Е, добре. Започваме.
Извитите водни щитове около клетката започнаха да излъчват слабо синкаво сияние. Машината отново се завъртя. Жената в центъра оставаше неподвижна; машината се въртеше около нея.
Бръмченето ставаше все по-силно. Въртенето се ускоряваше. Жената стоеше уверено и спокойно.
