— Тогава защо имате толкова много машини? — попита Стърн. — Преброих долу осем бройки. Две не са ли достатъчни?
— Това, което виждате, е просто резултат от нашата изследователска програма — каза Гордън. — Работим непрекъснато, за да усъвършенстваме модела.
Отговорът на Гордън звучеше правдоподобно, но Стърн бе уверен, че е зърнал нещо в очите му — някакъв мимолетен проблясък на тревога.
Определено има и още нещо.
— Струва ми се — настоя той, — че е по-логично да усъвършенствате едни и същи машини.
Гордън сви рамене, без да отговори. Определено.
— Какво правят онези работници долу? — подхвърли Стърн поредния пробен въпрос. Той посочи двамата коленичили мъже, които човъркаха из основата на една от машините. — Имам предвид машината в ъгъла. Какво точно поправят?
— Дейвид — започна Гордън, — смятам, че…
— Тази технология наистина ли е безопасна?
Гордън въздъхна.
— Погледни сам.
На големия екран пред тях изведнъж се появи серия от бързи проблясъци върху пода на транзитната зала.
— Ето я — каза Гордън.
Блясъците ставаха все по-ярки. Отново чуха трясък, който постепенно се засилваше. После клетката си възвърна предишните размери; бръмченето заглъхна; над пода се завихри мъгла, жената излезе навън и размаха ръка към наблюдателите.
Стърн се вторачи в нея. Изглеждаше в отлична форма. Външността й бе точно същата, както преди.
Гордън го погледна.
— Повярвай ми, всичко е напълно безопасно. — Той се завъртя към екрана. — Как беше там, Сю?
— Превъзходно — отговори тя. — Изходното място е от северната страна на реката. Уединено кътче в гората. А и времето е доста добро за април. — Тя погледна часовника си. — Съберете екипа си, доктор Гордън. Ще задействам резервния маркер. После се връщаме да измъкнем онзи дядка, преди някои да му е сторил зло.
— Легнете на лявата си страна, моля.
Кейт се извъртя на една страна върху масата и неспокойно погледна как един застаряващ мъж с бяла престилка повдига над ухото й някакъв странен инструмент, напомнящ пистолет за лепило.
— Ще усетите лека топлина.
Лека топлина ли? Всъщност усети почти болезнено парене в ухото си.
— Какво е това?
— Органичен полимер — каза човекът. — Не е токсичен и не предизвиква алергии. Изчакайте осем секунди. Добре, а сега раздвижете челюсти, моля. Искаме да прилепне плътно. Много добре, продължавайте да дъвчете.
Тя го чу как се придвижи по-нататък. На масата зад нея лежеше Крис, после Марек. Чу гласа на стареца:
— Легнете на лявата си страна, моля. Ще усетите лека топлина…
След малко той отново се върна при нея. Накара я да се извърти и инжектира горещ полимер в другото й ухо. Гордън гледаше от ъгъла на стаята.
— Устройството все още е експериментално — каза той, — но засега действа много добре. Направено е от полимер, който започва да се разпада по биологичен път след около седмица.
По-късно човекът ги накара да станат. Обиколи всички и сръчно измъкна от ушите им пластмасовите отливки.
— Чувам много добре — каза Кейт на Гордън. — Не ми трябва слухов апарат.
— Това не е слухов апарат — отговори той.
В другия край на стаята техникът пробиваше дупки в пластмасовите отливки и вмъкваше вътре електронна апаратура. Работеше удивително бързо. Когато електрониката бе монтирана, той запуши отворите с пластмаса.
— Това е машинен преводач и радиомикрофон — обясни Гордън. — За, в случай че се налага да разбереш какво ти говорят.
— Но дори и да разбера — възрази Кейт, — как ще мога да отговоря?
Марек я сръчка с лакът.
— Не се тревожи. Аз говоря окситански. И старофренски.
— А, добре — сряза го тя. — Ще успееш ли да ме научиш в близките петнайсет минути?
Думите просто й се изплъзнаха от устата. Беше напрегната от очакването в най-близко време да я изпарят, унищожат или каквото там правеха с онази машина.
Марек като че се изненада.
— Не — отговори сериозно той. — Но ако бъдем заедно, ще се погрижа за теб.
Нещо в тона му я успокои. Той беше толкова праволинеен. Вероятно наистина ще се погрижи за мен, помисли си тя и усети, че й олеква.
След малко всички получиха пластмасови слушалки с телесен цвят.
— В момента са изключени — каза Гордън. — За да ги включите, просто потупайте ухото си с пръст. А сега елате насам, ако обичате…
Гордън раздаде на всички по една малка кожена кесия.
— Разработваме комплект за първа помощ; това са прототипи. Вие първи ще навлезете в света на миналото, тъй че може да ви потрябват. Можете да ги носите незабелязано под дрехите си.
Той отвори едната кесия и извади алуминиево цилиндърче с дължина десет сантиметра и диаметър около три. Приличаше на кутийка от пяна за бръснене.
— Това е единствената защита, която можем да ви осигурим. Съдържа дванайсет дози етиленов дихидрид с белтъчен субстрат. Можем да ви демонстрираме действието върху нашия котарак Ейч Джи. Къде си, Ейч Джи?
Един черен котарак скочи върху масата. Гордън го погали, после пръсна струйка газ под носа му. Котаракът примига, изсумтя и падна на една страна.
— Загуба на съзнание след шест секунди — каза Гордън, — а след това жертвата нищо не помни. Но имайте предвид, че действието е кратко. И за да постигнете желания ефект, трябва да го пръснете право в лицето на противника.
Котаракът вече мърдаше и започваше да се съживява. Гордън отново разтвори кесията и извади три червени хартиени кубчета колкото бучки захар, всяко покрито с прозрачен восъчен слой. Приличаха на фойерверки.
— Ако трябва да запалите огън — каза той, — това ще ви свърши работа. Дръпнете ли връвчицата, кубчето пламва. Маркирани са петнайсет, трийсет и шейсет — броят на секундите, преди да се разгорят. Восъчното покритие ги прави водоустойчиви. И едно предупреждение: понякога не действат.
— Защо да не си вземем най-обикновена запалка? — попита Крис Хюз.
— Не подхожда на епохата. Не бива да носите пластмасови предмети. — Гордън пак се зае с комплекта. — След това имаме елементарни средства за първа помощ, без излишен лукс. Средства против възпаления, разстройство, гърчове и болкоуспокояващи. Едва ли искате да повръщате в замъка. Можем да ви дадем и таблетки за пречистване на питейна вода.
Стърн имаше чувството, че вижда всичко това насън. Да повръщам в замъка, помисли си той.
— Вижте какво, ъъъ…
— И накрая универсален джобен инструмент, съдържащ между другото нож и шперц.
Инструментът приличаше на швейцарско джобно ножче, направено изцяло от стомана. Гордън върна всичко в кесията.
— Тия неща вероятно няма да ви потрябват, но все пак е добре да ги имате. А сега да ви облечем.
