го извършиха. Резултатът можеше да бъде само един и те го постигнаха.
Петър застана зад бюрото си. Стоеше прав и размишляваше. Постъпи на работа тук заради добрата заплата, заради солидната длъжност и бляскавите перспективи след определено време. Усещаше, че нещата не вървят в посоката, която биха искали Външните. Само го предполагаше. А това означаваше край на илюзиите за богат и охолен живот… Погледът му се спря на Митко. Беше забил очи в някакъв етюд. Обхвана го злост.
— Стига си решавал тези проклети етюди! — изкрещя той, но веднага прехапа устни.
— Предпочитам да се занимавам с него, отколкото да полудея. Мислиш, че ми е леко ли? Каква е връзката на 6327 с Лимфсистемата?
— Ти провери ли отново в архива?
— Прелистих всички достъпни папки. Нищо.
— От паметта на компютрите всичко е изчистено. Открих запис на фрагмент от разговор, в който се споменава думата „лимфа“… „лимфата работи“. Записан е от Сидер.
— Многозначително.
— Съмнявам се. Микрофонът е бил насочен към други личности. Установени са. Дават им се имената. А тези думи долитат като ехо, някъде отстрани. Долавят се едвам-едвам.
— Възможна ли е допълнителна вставка?
— Не ми беше по силите да установя. Поисках да ми предадат действителния звуков запис. Отговориха ми, че по решение на постоянната комисия е бил изтрит като незначителен. Запазен е само компвариантът.
— Представлява богато поле за размисъл.
— По принцип трябва да се идентифицират всички лица в даден запис.
— Има ли видеозапис?
— Също е изтрит.
— Кога е направен записът? Кой се е интересувал от него?
— Преди три месеца… Никой.
— Освен Постоянната комисия. Нали Сидер беше член на тази комисия.
— Действали са според нормативния срок.
— Изводът: Лимфата или поне част от нея съществува и работи. Вместо да я разградят напълно, са я консервирали. Някои хора знаят за това и се възползват. Така те за известно време излизат извън влиянието на Сградата и представляват опасност за успешното провеждане на експеримента. Чрез знаещите ние трябва да проникнем в тази система и да я… обезопасим, или да я включим към общата, или…
— Изрази се много точно. Почти същите изрази са употребени в писмената заповед. Запознай се с нея.
Той подаде листа хартия и докато Димитър неколкократно прочиташе и препрочиташе десетината реда, нервно се заразхожда из стаята.
— Кой ще ръководи акцията?
— Ти!
— Аз ли? А ти?
— Включен съм като твой помощник.
— Ще ми бъде извънредно трудно да заповядвам на прекия си началник.
— Така е наредено и аз се подчинявам. Запознай се със списъка на групата и се разпиши отдолу, че няма да го разгласяваш по никакъв начин.
— Доколкото разбирам, нямам никакъв избор.
— И не се предвижда. Запознал съм хората със същността на нещата, доколкото е било необходимо. Сега да ти обясня за обект 6327. Той е белязаният атом. Естествено, дори не подозира за ролята си. Притежава психологическо сродство с някои от подозираните субекти. Приложихме метода на инициирана привлекателност, както върху него, така и върху една от подозрителните личности. Казва се Виктория.
— С какво е привлякла вниманието ти?
— Информационното оборудване на Сградата притежава няколко недостатъка. Могли са да бъдат избегнати, но изглежда не са стигнали средствата. Регистрира се всяко влизане през врата. Но не е възможно да се следи придвижването на хората по коридорите. Десет хиляди души са доста голям персонал. Сам знаеш, че сме в състояние да проследяваме максимум петдесет обекта. Лесно е другото — търсенето на определено лице. Системата го открива за минута. Това прави шестдесет души на час. За цял работен ден — четиристотин и осемдесет. Също изключително недостатъчно. Предполагам, че влизането в Лимфсистемата не се регистрира.
— И човекът се оказва извън Системата. Той изведнъж става свободен и неподвластен.
— Солидарен съм с подтекста на твоята реплика.
— Ясно ми е. Ти си потърсил Виктория и не си я намерил.
— Положението отново е двузначно. Нищо чудно да е била на помощните стълби. Сам знаеш, че на тях можеш да излезеш и без регистрация: аварийни изходи, противопожарни проходи, канализация. Освен това има и строителни грешки. Търсещият човешки дух ги е открил и побързал да се възползва… Набелязал съм четири групи, които са подозрителни. Достатъчно са сплотени и не издават информация.
— Обектът трябва да се присъедини към тях и да пуска „лъчение“, което ние ще изучаваме.
— Първата точка от програмата е изпълнена. „Белязаният атом“ се свърза с истинския обект на нашето проучване. Според донесение номер две той дори вече е попадал в Лимфсистемата.
— Изчезването в коридора. Позволявам си да отбележа следното: ако Лимфата наистина съществува, тя пуска в себе си хора по определен признак. Виктория го притежава и по някакъв начин е успяла да го употреби. Или пък влизането се осъществява след извършване на определен „ритуал“?
— Предполагам следното. Лимфата, нека наричаме тази система така за по-кратко, е била необходима за пускането и пригаждането на Сградата към нормална работа. Първоначално са я консервирали, но после, след като някои служители са проникнали в нея било случайно, било след запознаване с документацията, Външните са решили да я демонтират. И както често става, майсторите са си оставили ръцете. Махнали са по нещичко и са отчели пълен обем извършена работа.
— Който овладее Лимфата, контролира или придобива възможност да изменя начините на функциониране на Сградата. Появява се втори център на управление. Системата става нестабилна.
— Осъществено ли е или е само потенциална опасност?
— Кой знае? — Димитър изведнъж скочи на крака. — Може би на онези вън страховете са големи. Питал ли си се понякога за какво служи тази грамада? Пълна тайна. Приемам го за нормално. Друго не мога да приема. Служителите! Е, плащат им добре. Старините им ще бъдат осигурени. Ако нещо им се случи, техните наследници ще си получат компенсацията. Но нима парата определя всичко? Нормално ли е да ти взимат от живота? И тези хора да са така спокойни? Да се отнасят помежду си тъй, че все едно нищо не се е случило. Изглеждат доволни. Опитах да разговарям с няколко души на тази тема, а те ми отговориха: „Аз ли ще оправям света!“ Петре, задавам ти следния въпрос: „Знаеш ли какво прави Сградата? Каква е нейната цел?“ Моля те, отговори ми искрено.
— За съжаление нищо не мога да ти кажа. Тайната се крие в работните стаи. Но какво всъщност става там, не ни е позволено да знаем. В началото, бях още така млад и зелен, трудно ми е да си го призная, въпреки побелялата си глава, бях изпълнен с илюзии, работех като вол и непрекъснато разсъждавах. Как ли не съм се опитвал да проникна в тези помещения. Знаеш сам как реагират на нашите посещения. Пропускат ни като през обикновени врати. Уви, аз съм най-обикновен човек. Ирационалното в живота ни прави несигурни, апатични, оставяме се на хода на събитията, превръщаме се в послушни и това Системата го постига по-добре с непонятното, отколкото с насилие или жестокост.
— За щастие нашата цел е напълно понятна. Трябва да разкрием онези хора, които проникват в Лимфата, и с тяхна помощ да доразградим остатъците й. Първият ход е успешен. Да обмислим следващите.
Петър разбърка снимките на бюрото си. Избра една от тях и я протегна на Димитър.
— Погледни — обясни той. — Обектът се е наредил на опашката. Пред него е Виктория. Той гледа към нея, после отклонява глава и се спира на една друга особа. Красива е, нали? Подсъзнанието я запомня,
